Решение № 13917 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2015 г.

Решение № 13917 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Р. Г., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Ф.-И. Г." със седалище и адрес на управление: гр. С. Загора, ж. к. "Казански", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Павлов, против Решение № 1179/10.06.2015 г. на Административен съд - гр. П., постановено по адм. д. № 1401 по описа за 2014 г. С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Необосновано съдът приел, че не е доказана реалността на процесните доставки като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит по фактурите, които ги документират. Неправилно съдът е преценил приетото експертно заключение, което заедно с показанията на разпитаните при първото разглеждане на делото свидетели доказват спорния факт с правно значение. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, преценявайки съдържанието на процесните фактури. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Левова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 241203569/14.11.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 158/13.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит в размер на 10 867.07 лв. и е начислена лихва в размер на 2 453.79 лв. по 22 фактури, издадени от "Б. Ж." ЕООД в периода 01.04.2010 г. - 30.09.2010 г. за доставки на свинско месо, с мотиви за недоказана реалност на доставките. Делото е било за втори път пред първоинстанционния съд след отменително решение на ВАС по адм. дело № 13087/2013 г. С отменителното решение е прието, че спорът е решен при непълна административна преписка, което пречи на касационната инстанция да провери правилността на първоинстанционното решение. Дадени са указания за изискване и прилагане на липсващи доказателства и за назначаване на експертиза, която да проследи движението на стоките по фактурите на предходния през прекия доставчици до ревизираното лице. При новото разглеждане на делото, административният съд стриктно е спазил задължителните указания на отменителното решение, а за да отхвърли изцяло жалбата против РА е приел, че реалните доставки на месо по процесните фактури между прекия доставчик и ревизираното лице не са доказани, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд, като е взел предвид липсата на прекия доставчик, както в ревизионното производство, така и при оспорването на акта, от друга страна-съдействието, оказано от страна на предходния доставчик "Алекс 83 К. Д. "ЕООД при изготвяне на експертизата, е обсъдил всяка една от процесните фактури заедно с документите, представени към нея като придружаващи доставката и обосновано е приел, че за преките доставки няма никакви доказателства, освен процесните фактури и по-скоро е доказано доставянето на родовоопределената стока направо от предходния доставчик на ревизираното лице. Тези фактически установявания подкрепят констатациите на органите по приходите, че процесните фактури не отразяват реално осъществени доставки на месо, поради което претендираното право на данъчен кредит по тях е отказано законосъобразно. Правилно административният съд е приел, че само наличието на фактури по преките доставки не е достатъчно, за да се приеме, че те са реално извършени. Свидетелските показания на сина на ревизирания търговец, дадени при първоначалното разглеждане на делото не могат да бъдат годна опора на фактически изводи в обратен смисъл, което прави несъстоятелно едното от двете касационни оплаквания. Не е налице и несъобразяване със заключението на експертизата, защото, както се посочи, съдът е основал решението си на собствена, конкретна и много подробна оценка на доказателствата от предходния доставчик за всяка една фактура, а вещото лице само е сравнило съдържанието на фактурите от предходния до прекия доставчик и от последния до ревизираното лице. Отделно от това, от заключението на назначената ССчЕ се установява единствено и само факта на кадровата, материална и техническа обезпеченост на предходния доставчик "Алекс 83 " ЕООД да осъществява доставки от рода на процесните, но по никакъв начин не се установява факта, както на осъществени доставки на процесните стоки в отношенията между "Алекс 83" ЕООД и "Б. Ж." ЕООД, а още по-малко фактът на прехвърляне правото на собственост по отношение на спорните стоки от прекия доставчик на касатора. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба-да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 697,50 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение