Решение № 2210 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2014 г.

Решение № 2210 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, представлявана от директора д-р Кънчо Рачев, против решение № 328/20.06.2014 г. по адм. дело № 22 по описа за 2014 г. на Административен съд Плевен, с което е отменено експертно решение № 0890 от заседание № 160 на 6.11.2013 г. на НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ в частта му, с която НЕЛК по вътрешни болести се е произнесла по заболяването полицитемия вера и преписката е върната за ново произнасяне от НЕЛК по вътрешни болести в едномесечен срок от влизане в сила на решението, съобразно изложените в него мотиви, и са присъдени разноски. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че съобразно чл. 51, ал. 3 от Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ НЕЛК е в правомощията си да отмени изцяло или отчасти решението на ТЕЛК и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указания за отстраняване на допуснатите грешки или пропуски на решението. Счита, че заболяването на Георги Павлов не следва да се обхваща от т. 1.1.1, раздел ХVII на част IХ от Наредба за медицинските експертизи и липсва приложена медицинска документация. Поддържа за неправилни изводите на първоинстанционният съд, че НЕЛК е имал по-голяма възможност и е следвало да вземе решение относно експертизата на работоспособността с оглед чл. 48 ПУОРОМЕРКМЕ. Иска се отмяна на решението и оставяне в сила ЕР № 0890/6.11.2013 г. на НЕЛК. Ответникът Георги Павлов чрез пълномощника си е оспорил касационната жалба. Изложени са подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че в ЕР на НЕЛК не е посочено правното основание за връщане на преписката за ново произнасяне и разпоредбата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ не може да се разглежда изолирано от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, и връщането на преписката е предвидено като изключение от общия случай. Претендират се разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Плевен е експертно решение (ЕР) № 0890 от 6.11.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по вътрешни болести, с което е отменено ЕР № 11050/3.04.2013 на ТЕЛК за общи заболявания Плевен, с което на Георги Павлов е определена 85% трайно намалена работоспособност /ТНР/, и експертното решение е върнато за ново освидетелстване. НЕЛК е приела, че заболяването на Георги Павлов не се обхваща от т. 1.1.1, раздел ХVII на част IХ от Наредба за медицинските експертизи. Първоинстанционният съд е приел, че в ЕР на НЕЛК не е посочено правното основание, въз основа на което същата връща на ТЕЛК за ново произнасяне., и в случая разпоредбата чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ не може да се разглежда изолирано от разпоредбите на чл. 45, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът е направил извод, че чл. 45, ал. 2 от цитирания правилник е изключение от общия случай и само в тази хипотеза НЕЛК може да върне ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне. В останалите случаи НЕЛК следва да се произнесе по всички поводи. Решението е правилно. От фактическа страна се установява, че на 3.04.2013 г. Георги Павлов е прегледан от ТЕЛК за общи заболявания III състав Плевен, като му издадено ЕР № 1050/3.04.2013 г. В същото е отразено, че до тази експертиза е налице 75% ТНР, и е установена с новата експертиза ТНР в размер на 85%. Като водеща диагноза е посочено заболяването полицитимия вера. Освен него са посочени заболявания миелопролиферат, синдром ИБС, исхемична постинф. кардиопатия, СН II ФК. Изложени са следните мотиви: 75% за заболяване довело до необходимост от лечение с антикоаг. дезагреганти и кръвопускания по ч. 9 р. 17, т. 1.1.1.; 50% за сърд. заболяване довело до СН II ФК по ч. 4, Р. 1. т. 2. Изложени са данни от анамнеза, обективно състояние и изследвания. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано пред НЕЛК от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ по чл. 98, ал. 4 от КСО. Видно от жалбата, с нея е обжалвана оценката на ТНР в размер на 75 % по ч. 9, р. 17, т. 1.1.1., тъй като заболяването е диагностицирано през 1982 г. и е с давност, значително по-голяма от коментираната в отправната точка. По така направеното обжалване НЕЛК се е произнесла с ЕР № 0890/6.11.2013 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК, като лицето е върнато за ново освидетелстване. По отношение на обжалваната част са изложени мотиви. Прието е във връзка с приложените епикризи, че от 1982 г. лицето е с диагноза хронична еритремия /полицитемия вера/, лекувана до тази момент с кръвопускания и антиагреганти. Заболяването е с 30-годишна давност. Същото е овладяно с кръвопускания /от представените епикризи, еднократно годишно/, като през останалото време се прилага малка доза аспирин. Прието е, че случаят не се обхваща от т. 1.1.1., Раздел ХVII на Част IХ, поради което ЕР се отменя и се връща за ново произнасяне от ТЕЛК съобразно нормативната уредба и изискването на чл. 63 от НМЕ. От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че полицитемия вера е едно от хроничните миелопролиферативни заболявания - злокачествено заболяване на костния мозък, при което има безконтролно увеличаване на костномозъчните клетки предшественици, в резултат на което се увеличават и клетките в периферната кръв, с преобладаване на еритроцитите. Пациентите с това заболяване са с намалена работоспособност поради честата изява на главоболие, световъртеж, зрителни нарушения. Но касационната инстанция констатира, че в заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се съдържат правни изводи, които не следва да бъдат възприети, нито ценени в настоящето производство. Вещото лице може да даде единствено медицинска обосновка във връзка с възложените му задачи. С обжалваното решение Административен съд Плевен законосъобразно е отменил оспореното експертно решение и е върнал преписката на НЕЛК с указание за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване на изложените в решението мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК може да върне преписката на ТЕЛК само при липсата на произнасяне от страна на комисията по съществуващи към момента на постановяване на експертното решение заболявания. В тази връзка е и правомощието на НЕЛК по чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В останалите случаи, какъвто е и настоящият, НЕЛК на основание чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, следва да се произнесе по същество по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. Правилно административният съд е приел, че целта на законодателят е да се ограничат случаите на връщане за ново произнасяне от ТЕЛК, за да се извършва своевременно медицинската експертиза. Във връзка с така изложеното е и дадената възможност на НЕЛК в чл. 46 от ПУОРОМЕРКМЕ, в която разпоредба е предвидено, че националната експертна лекарска комисия може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността/вида и степента на увреждане на лицата, както и да иска мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти, като насочва болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка. За да може НЕЛК да вземе решение по същество, в чл. 48 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че спорните в клинико-експертно отношение случаи се обсъждат от експертен съвет в НЕЛК, в който участват председателите на специализираните състави и лекарите - представители на НОИ, като в този консултативен орган на НЕЛК, могат да участват национални консултанти и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи, представители на съюзите на хората с увреждания и на други заинтересувани организации. Настоящият случай представлява фактическа и правна сложност, като НЕЛК разполага с най-големи възможности да вземе правилно и законосъобразно решение относно здравословното състояние и работоспособността на освидетелстваното лице. Водещото в настящия случай е медицинската обосновка, която е единствено от компетенциите на органите на медицинската експертиза, най-висш от които е НЕЛК. При взимане на решението си НЕЛК не е обвързана от заключението на вещото лице по настоящето производство, но следва да се произнесе по същество във връзка със задълженията и правомощията си по чл. 45 и сл. от ПУОРОМЕРКМЕ. Административният съд е приел, че по отношение необжалваната от Георги Павлов част на ЕР на НЕЛК очни болести, е налице хипотезата на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, като от мотивите в тази необжалвана част е видно, че следва да се извърши доказване и експертиза от ТЕЛК на очно заболяване. Доколкото с жалбата не е повдигнат спор по този въпрос, съдът не е дължал произнасяне по въпроса дали това връщане е законосъобразно в тази му част, с оглед отказа на лицето да бъде освидетелствано от очен ТЕЛК, и дали в конкретния случай лицето може да откаже освидетелстване за очни заболявания. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ гр. София, следва да бъде осъден да заплати на Георги Христов Павлов, от гр. Плевен ул. "Георги Кочев" № 71, ет. 2, ап. 4, сумата от 500,00 /петстотин/лева разноски по делото за касационното производство. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,