Решение № 14885 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2012 г.

Решение № 14885 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител - Людмила Железарова, против решение № 43 от 12.07.2012 г. по адм. дело № 102 от 2012 г. по описа на Административния съд - Силистра. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са допуснати нарушения в административното производство. Оспорва изводите на съда за немотивираност на административния акт. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие" и с тях е установено изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. С оглед изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В становище от 20.05.2013 и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че наведеният довод в касационната жалба за неправилност и необоснованост на решението на съда е неоснователен. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. В тази връзка не е посочено конкретно основание за намаляване или отказване на субсидия. Липсват данни за несъответствие изразени в това, че отделни площи не се стопанисват и не се поддържат съгласно изискванията за ползване на земеделски земи. Предвид наличните данни издаденият АУПДВ не оправдава целта на закона. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21633 от 09.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на ЕТ "Вива Шунк-Радослав Шунк" от гр. Силистра, ул. "Добруджа" № 1, община Силистра, област Силистра, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 6149,15 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 19/150609/38041. Съдът е приел в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. Административният орган се е задоволил да посочи единствено, че въз основа на извършени административни проверки е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 6149,15 лв. се явява недължимо платена, тъй като е платена за недопустими за подпомагане площи. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство и не му е дадена възможност да участва в него. С това са нарушени основни принципи в административния процес, регламентирани в чл. 12 и 13 от АПК, както и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Съдът е посочил, че не е налице неправомерно поведение на земеделския производител, който е декларирал притежаваните от него площи, а извършените проверки са извън контрола му. Изплатената сума не е неправомерно получена. Плащането й се дължи на грешка на административния орган. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и сл. от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. При констатирани различия вследствие на извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Разпоредбата на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета, относно финансирането на общата селскостопанска политика, визирана в касационната жалба, урежда отношенията между националния разплащателен орган и Европейската комисия. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,