Решение № 5986 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 140/2018 г.

Решение № 5986 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 140/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на С. И. П., представен от адв. Н. Ш. и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, срещу решение № 1844/31.10.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1304 по описа за 2015 г. Първият касатор оспорва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402000-091-01 от 12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, т. е за новоопределения размер на задълженията за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 – 2012 г. и лихвите за забава, както и за новоопределените размери на задълженията за задължителни осигурителни вноски за 2011 г. и изцяло за 2012 г. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и отмяна на съответната част от РА. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта относно разпоредената отмяна на РА за установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г. в размер 13 703. 11 лева и за закъснителните лихви в размер 8 161. 81 лева. Доводите му са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Сочи опущение на съда в преценката на писмените доказателствени средства за констатациите му за доказателствено релевантния факт на получени 153 000 лева от ревизираното лице по договор за заем, сключен с Д. П.. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира разноски. Като ответници по касация всеки от касаторите отрича основателността на насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на С. П. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 в размери съответно 17 318. 20 лева, 8 659. 87 лева, 3 875. 82 лева, 2 455. 37 и 15 297. 03 лева с корелативни закъснителни лихви и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за различни осигурителни фондове и по сметка на НЗОК за 2008-2012 г. в размери съответно – ЗО в общ размер 4 488 лева, ДОО в общ размер 13 244. 16 лева и ДЗПО-УПФ в общ размер 4 944 лева с лихви за забава. Според приходната администрация за данъчни периоди 2008 - 2012 г. данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг в размер съответно 180 910. 05 лева, 92 485. 15 лева, 44 694. 63 лева, 30 922. 07 лева и 159 343. 43 лева /изчислен при съпоставка на приходите и разходите по метода на баланса на паричните потоци/ е определен за презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Недостигът се формира основно от вноски по кредит, вноски по банкови сметки, парични вноски на П. като съдружник в [фирма], [фирма] и [фирма], както и разходи за строителство по стопански начин на сграда на [улица] [населено място] /за 2008 и 2009 г., определени по заключение на техническа експертиза и разпределени поравно между РЛ и съсобственика на терена – сестрата на П. Д. П. /. Във входящите парични потоци не е включена сумата от 193 000 лева по заем предоставен от Д. П. през 2008 г. Годишната данъчна основа е определена като сумата на доходите с неустановен произход е намалена с дължимите ЗОВ и към нея е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който РЛ, бидейки в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за ДЗПО по чл. 157, ал. 6 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК за отчетните 2008 г. - 2012 г. Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение следват тези на администрацията в РА, освен в констатациите за 2008 г. Съдът е приел, че са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2009 - 2012 г., а не и за 2008 г. В отлика от администрацията е отнесъл към установените факти получаването от жалбоподателя на сумата 193 000 лева от сестра му Д. П. по договор за заем от 15.01.2008 г. С разписка за платената сума. Посочил е източниците на средства у заемодателя – заеми: в размер 40 000 лева, получени на 13.01.2008 г. от В. Т.; 20 000 лева, получени на 15.01.2008 г. от К. Т.; 100 000 лева, получени на 14.01.2008 г. от Г. Ш.; 8 000 лева, получени на 15.01.2008 г. от Н. А. и 20 000 лева, получени на 13.01.2008 г. от Д. Ц.. Приел е, че лицата заели пари на П. са ги притежавали, като е обсъдил доказаните им доходи и получени банкови кредити. Ценил е и показанията на разпитаните като свидетели заемодатели на П.. Съдът сам е изготвил паричните потоци на жалбоподателя, като е съпоставил получените и разходваните средства в брой в годишен аспект, което е определящо за разликите в крайните отрицателни салда за 2009-2012 г., макар елементите от паричните потоци да са във вида и размерите сочени от администрацията. При нулево начално салдо към 01.01.2008 г. е определил положително крайно салдо. Причината е включването на приход на средствата по заема от Д. П.. Определените с решението размери на превишение на разходите за приходите за 2009-2012 г. са съответно – 48 948. 70 лева; 24 685 лева, 17 330. 17 лева и 146 805. 67 лева. За 2009 и 2010 г. към доходите от други източници е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и са определени размери на данъка съответно 4 894. 87 лева и 2 468. 50 лева. За 2011 и 2012 г. са формирани общи годишни данъчни основи, които включват данъчните основи на доходите с неустановен произход и доходи от наем, намалени с дължимите ЗОВ. След приспадане на внесения данък, преизчислените размери на данъчните задължения са 1 455. 02 лева и 14 191. 40 лева. Съдът е отменил РА в частта за определените задължения за подоходен данък за 2008 г. изцяло, а за 2009-2012 г. за разликата над определените от него размери на данъка и съответно на лихвите. РА е отменен и в частта за установените задължения за ЗОВ за периода от 01.01.2008 г. до 15.02.2011 г. с аргументи за действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. За 2011 и 2012 г. отмяната на РА е над размерите на ЗОВ, изчислени при определения от съда размер на осигурителния доход. Първоинстанционното решение е правилно. По жалбата на С. П.. Касаторът не отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствените средства. Затова и фактическите установявания на първостепенния съд са обвързващи за касационния съдебен състав – чл. 220 АПК. Проверката на обжалваната част от първоинстанционното решение в обхвата по чл. 218, ал. 2 АПК не обуславя извод за негови пороци, водещи до нищожност, недопустимост или неправилност заради противоречие с материалния закон. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Решението на АС Пловдив не е засегнато от никой от тези пороци в обжалваната част. Правото на достъп до съд на жалбоподателя в първоинстанционното производство е съществувало и е надлежно упражнено. Не се отрича трудова дейност е източник на доходите от други източници. В съответствие с материалния закон е изводът на административния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и към пораждащи задължения за ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането на нормата в сила на 15.02.2011 г. Задължителната съдебна практика /формирана след постановяване на оспореното решение/, обективирана в ТР № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по т. д. № 3/2015 г. е за неприложимост на разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Липсват касационни оплаквания относно начина на определяне на размера на публичните задължения за периода след 15.02.2011 г., за които жалбата срещу РА е отхвърлена. При установяванията на съда за съществуването и размера на доходите – такива по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и доходи от наем и заради забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК не може да се поправи стореното от него опущение при определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. За доходите от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ ДО се образува, като облагаемият доход се намали с дължимите вноски по ЗЗО /ред. на чл. 36 ЗДДФЛ до 01.01.2012 г. / за 2011 г., а за 2012 с дължимите вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка по чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Редукцията с пълния размер на дължимите ЗОВ е в противоречие с материалния закон. Размерът на данъка е определен в съответствие с правилото на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. По жалбата на ДДОДОП. В нея са ревокирани изводите на касатора от постановения от него юрисдикционен акт при оспорването по административен ред на РА. Обратно на поддържаното от органа по приходите, познавателната дейност на съда е съобразена с процесуалния закон, логическите и опитните правила. На оценка на преки първични писмени и писмени и гласни косвени доказателствени средства е основана констатацията за получени от жалбоподателя 193 000 лева по договор за заем с Д. П.. Договорът с П. от 15.01.2008 г. създава основанието за имущественото разместване, а разписката го удостоверява. Индиции са договорите със свидетелите В. Т.; К. Т.; Г. Ш.; Н. А. и Д. Ц., както и показанията им. В информационно единство с тези доказателствени средства е годишната данъчна декларация на П. за 2010 г., в която е посочено непогасеното му към 31.12.2009 г. задължение по заемното правоотношение с П.. Неубедително е насрещното доказване на администрацията с доказателствени средства за доходите и другите източници на средства на предходните заематели. Всеки от тях е удостоверил предаването на заемната сума писмено и го е потвърдил като свидетел. А и събраните доказателства за разполагаеми средства сочат на своенето, а не на отсъствието на предмета на договорите на заем от заемодателите. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваните части. При този изход на спора на С. П. се следват деловодни разноски в размер 10. 37 лева, а на ДОДОП се дължат деловодни разноски в размер 856. 05 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение