Решение № 16002 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2009 г.

Решение № 16002 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Василка Йорданова Найденова, в качеството й на ликвидатор на "Кремен" АД, в ликвидация, срещу Решение № 3 от 27.02.2009 г. по адм. дело № 6065 по описа за 2007 г. на Административния съд - София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ирина Кирова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 20000600 от 30.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1777 от 24.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден след Решение № 2274 от 27.11.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" и е по повод определяне на задължения по ЗДДС (отм.) за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2002 г. до 31.07.2002 г., от 1.09.2002 г. до 31.03.2003 г. и от 1.05.2003 г. до 31.05.2003 г. С него на ревизираното дружество е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Видео-Димитър Кантарджиев" и по фактура, издадена от "Земеделска компания" АД, на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното решение е изложена изключително подробно фактическата страна по спора, обсъдил е събраните в административното производство с писмо от 6.12.2007 г. доказателства, както и допълнително представените от двете страни, в това число и ДРА № 229 от 8.09.2003 г., приложените документи за извършена ревизия на ЕТ "Видео - Димитър Кантарджиев" за данъчен период 1.06.2002 г. - 31.03.2003 г. по ЗДДС (отм.), приложенията към РД, които съдържат счетоводни документи на доставчика, неотносими към спора. Обсъдено е заключенито, основно и допълнително по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е направил обосновани изводи относно характера на РА, неговата действителност в случая, както и обосноваността му, като е приел, че са изложени фактически и правни мотиви в РД, както и в последващия административен акт на горестоящия административен орган, за което няма пречка (ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВАС). След това съдът подробно е обсъдил извършените административнопроизводствени действия, които съставляват правилата при издаване на процесния РА, по повод изложени от жалбоподателя възражения. Направен е извод, че не се установяват допуснати съществени нарушения в хода на ревизионното производство. По повод материалната законосъобразност на обжалвания РА съдът е отграничил двата спорни момента, а именно начисляването на ДДС според изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури, с оглед правното основание на което се е позовал органа по приходите, а именно чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Единствено безспорно е отразяването на фактурите в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния данъчен период, без една фактура. В тази връзка е обсъдил и цененето на представени писмени доказателства, а именно счетоводни документи за преките доставчици дали са годни такива. Като обсъжда заключението по съдебно-счетоводната експертиза приема, че представените доказателства под опис на доставчика ЕТ "Видео-Димитър Кантарджиев" и представените на експерта оригинали са без издател, подпис и дата на съставянето, поради това не се ползват с доказателствена сила. Обосновава се с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗСч и чл. 8 от с. закон. Не се установява и съставянето на документи чрез счетоводен софтуер, според чл. 9, ал. 2 от ЗСч. Според него представените доказателства за този доставчик са частни документи, които нямат достоверна дата, респ. не могат да се ползват с формална доказателствена сила. Обсъдил е и съставените протоколи за извършени насрещни проверки, които имат характер на официални документи по смисъла на чл. 143 от ГПК (отм.) и с оглед спазената процедура за издаването им съставляват доказателства за извършените от и пред органа по приходите действия, изявления и установени факти и обстоятелства. Съдът е изложил аргументи защо въпреки заключението относно начисляването на ДДС, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), с изключение на една фактура, приема, че поради липса на редовно водено счетоводство, както и с оглед на неустановяване на приложението на чл. 85, ал. 2 от ДПК (отм.) при преките доставчици този правнорелевантен факт не се явява категорично доказан по делото. По този начин не се явява реализиран данъчния състав на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а същия следва да бъде преценяван и с оглед на чл. 6 от ЗДДС (отм.), на който се е позовал органа по приходите. Издаването на фактура и начисляването на ДДС по нея не обосновава извод за реалност на доставките, а е необходимо да се установи и реалното изпълнение на същите от лицето, посочено като доставчик, което в процесния спор не е направено и доказателства не са ангажирани. Изложеното се отнася и до доставчика "Земеделска компания" АД. Съдът се е произнесъл и по отношение на възражение за липса на произнасяне за прихващане или възстановяване на ДДС по искане на жалбоподателя от 13.12.2005 г., като е приел, че то е неоснователно и е изложил подробни съображения във връзка с частичната отмяна на РА № 2144 от 1.08.2006 г. с Решение № 2274 от 27.11.2006 г., като е констатирал, че част от РА е влязъл в сила. В отменително решение е посочено, че следва да се извърши нова ревизия за установяване на данъчни задължения. В издадения в резултат на него процесен РА липсват констатации за съществуваща процедура по приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В потвърдителното решение № 1777 от 24.10.2007 г. се съдържат доводи, че производството по реда на чл. 129 от ДОПК е отделно, поради което не се дължи произнасяне. С първия РА е налице такова произнасяне, като актът е влязъл като необжалван в тази му част. Съдът е приел, че за сумите, за които се претендира да бъдат прихванати е налице мълчалив отказ, като срокът за обжалване е пропуснат. Обсъжданото административно производство от първоинстанционния съд не имало за предмет осъществено прихващане или възстановяване по цитираното искане. В тази част на спора няма касационна жалба, поради което не се дължи произнасяне. В останалата част относно отказаното право на данъчен кредит решението е правилно, като точно и подробно е изложена фактическата страна по спора, обосновани са преценките на събраните по делото доказателства и е правилен анализа на приложените правни норми, а именно чл. 6, чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в приложимите редакции. Касационно възражение е относно противоречие на решението с принципите на общностното право, приложимо, поради факта че административното производство е проведено след 1.01.2007 г., с ЕКЗПЧОС и нарушаване на съдопроизводствените правила, поради недопускане на поискани гласни доказателства-разпит на свидетел за установяване авторството на процесните счетоводни документи. По повод възражението за приложимост на общностното право съдът е отговорил, понеже е направено такова и пред него, а именно че за процесния период е приложимо само вътрешното право. Настоящият състав споделя изводите на съда, изведени от съдържанието на чл. 2 и от Протокола относно условията и договореностите за приемането на РБългария и Румъния в ЕС. В чл. 2 от протокола е предвидено, че от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за РБългария и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в договорите и в този протокол. В случая правоотношенията предмет на административен и съдебен контрол са се развили преди 1.01.2007 г. и приложими са тези данъчни материалноправни норми, които са били действащо право към момента на тяхното реализиране, а това е преди посочената дата. Не се явява критерии за приложение на общностното право кога е реализирано административното производство в процесния спор. Неоснователно е и позоваването на решението на Съда по правата на човека по делото "Булвест" АД срещу България по жалба № 3991/2003, понеже същото е относимо към други материалноправни норми от вътрешното право. По отношение възражението за недопускане до разпит на свидетел на жалбоподателя, то правилно съдът на основание чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 57, ал. 2 от ДОПК, понеже не са налице хипотезите изчерпателно посочени в тази разпоредба, в която е посочено кога се допускат свидетелски показания. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна по касационната жалба с оглед съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Върховният административен съд, първо отделение, с оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,