Решение № 4956 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1363/2024 г.
ВАСШесто отделение18.04.2024 г.докладчик Росица Чиркалева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2174/30.11.2023г., постановено по адм. дело 1037/2023г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М. 13 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес] да заплати на ТП на НОИ Пловдив, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от М. 13 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес] против Решение 2174/30.11.2023г., постановено по адм. дело 1037/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 2153-15-80 от 24.03.2023г., на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗМ-1-15-01295603/09.02.2023г. и Задължителни предписания ЗД-1-15-01317230/06.03.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директора на ТП на НОИ Пловдив, чрез старши юрисконсулт А. Спасова, изразява становище за неоснователност на същата. Релевира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи съответстващи с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Излага се становище, че сключеният трудов договор с друго лице, което е назначено като управител, не изключва задължението за осигуряване на вписаното в ТР лице като такова. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба следва да се приеме за неоснователна. С решение 2174/30.11.2023г. по адм. дело 1037/2023г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на М. 13 ЕООД с [ЕИК], гр.Пловдив, против Решение 2153-15-80/24.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД- 1-15- 01295603/09.02.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив и Задължителни предписания ЗИ-1-15-01317230/06.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Настоящият състав на Върховен административен съд, намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил всички относими към спора факти и обстоятелства и въз основа на същите е направил правилен и съобразен с приложимите материалноправни разпоредби извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2022г. по партидата на М. 13 ЕООД, [ЕИК] в ТР, като управител и едноличен собственик на капитала е вписано лицето М. Димитрова. Съгласно подадените от дружеството годишните данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2017г. до 2022г. вкл., М. 13 ЕООД е развивало дейност, съобразно вписания предмет, а именно счетоводни услуги, включително и в периодите, в които вписаната като управител на дружеството М. Димитрова е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане и отпуск по майчинство. В Регистъра на осигурените лица за периода от м.04.2018г. до м.12.2022г. за М. Димитрова били подадени данни от осигурителя М. 13 ЕООД, [ЕИК], както следва: от 01.04.2018 г. до 27.01.2019г. - дни във временна неработоспособност и бременност и раждане; от 28.01.2019 г. до 11.11.2019г. - дни в отглеждане на малко дете; от 12.11.2019 г. до 04.02.2020г. - отработени дни; от 05.02.2020 г. до 10.02.2020г. - дни във временна неработоспособност; от 11.02.2020 г. до 30.06.2021г. - отработени дни; от 01.07.2021г. до 02.07.2021г. - дни във временна неработоспособност; от 03.07.2021г. до 03.08.2021г. - отработени дни; от 04.08.2021г. до 31.12.2022г. - дни във временна неработоспособност и бременност и раждане. По данни от регистър Приходи било установено, че по отношение на М. Димитрова има данни за внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от месец ноември 2019г. до месец август 2021г. Също така, за безспорно между страните е прието обстоятелството, че М. 13 ЕООД има сключени договори с лицето И. Маринова, [ЕГН], както следват: на длъжност счетоводител оперативен за периода от 10.07.2017г. до 31.11.2017г.; на длъжност управител за периода от 01.12.2017г. до 31.01.2020г. и на длъжност управител от 09.08.2021г., който към момента на проверката не е прекратен, но лицето не било вписано в търговския регистър по партидата на М. 13 ЕООД, [ЕИК] като управител, за периодите, в който се претендира да е изпълнявала функциите на такъв по трудовия договор. Предвид така установените фактически обстоятелства органът е приел, че за периодите от 25.04.2018г. до 10.11.2019г. вкл. и от 08.06.2022г. до 31.12.2022г. М. Димитрова е упражнявала трудова дейност в качеството й на самоосигуряващо се лице управител на М. 13 ЕООД и подлежи на задължително осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство и подадените от дружеството данни за Димитрова следва да се коригират, като се посочат с код 12 за самоосигуряващи се лица. При тези мотиви на М. 13 ЕООД, със задължителни предписания 3Д-1-15- 01295603/09.02.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, е било разпоредено да коригира данните по чл.5, ал. 4 от КСО за самоосигуряващото се лице М. Димитрова, [ЕГН], с код за вид осигурен 12 и процент ДОО за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство за периодите от м.04.2018г. до м.11.2019г. вкл. и от м.06.2022г. до м.06.2022г. вкл. С последващи задължителни предписания ЗИ-1-15-01317230/06.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 38, ал. 2
от Инструкция 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт били изменени задължителни предписания 3Д-1-15-01295603 от 09.02.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, като на М. 13 ЕООД, било разпоредено да коригира данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за самоосигуряващото се лице М. Димитрова, [ЕГН], с код за вид осигурен 12 и процент ДОО за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство за периодите от м.04.2018 г. до м.11.2019 г. вкл. и от м.06.2022 г. до м.12.2022 г. вкл. Съдът е развил съображения, че в производството липсва спор по фактите, като спорен се явява въпросът относно наличието на основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО на лице, изпълняващо длъжността управител, по договор за управление на търговско дружество, който не е вписан в Търговския регистър и дали това лице де юре е управител и има функциите на управител на дружеството спрямо трети лица. Първоинстанционния съд е приел, че осигурителният орган е трето лице, стоящо извън вътрешните за търговското дружество правоотношения и последните не го обвързват, докато не бъдат надлежно оповестени. Предвид липсата на надлежно вписване в Търговския регистър на сключеия между М. 13 ЕООД и И. Маринова, договор за управление, съдът е приел, че последната не е осъществявала трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО като управител на търговското дружество и като правна последица не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, предвид която е направен извод, че за процесния период за управител следва да се счита лицето вписано в търговския регистър като такова. Така изложените изводи изцяло се споделят от касационния състав. В действителност спора по делото е правен, предвид липсата на спор по установените факти. Същият обаче се свежда до това, дали в периода на временна неработоспособност поради бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете, управителя на ЕООД се освобождава от задължение да внася дължимите като самоосигуряващо се лице вноски към ДОО за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване , с оглед наличието на сключен с друго лице трудов договор за управление на дружеството за този период, без последният да е вписан в ТР. При отговора на този въпрос, следва да се посочи, че едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО попада в кръга на лицата задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. Задължително осигурени за посочените рискове са и изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество, който по силата на чл. 21 от ТЗ следва да бъде вписан в ТР. Предвид обстоятелството, че с договор за прокура, лице различно от едноличния собственик на капитала, придобива правомощие да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, както и да упълномощава други лица за извършване на определени действия, за едноличния собственик на капитала отпада задължението по чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО, като такова възниква за прокуриста, който реално осъществява дейността по управление. Този правен ефект на преминаване задължението за самоосигуряване на едноличния собственик на капитала в ЕООД, в задължение за внасяне на осигурителни вноски за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване на упълномощения прокурист настъпва след вписване на договора за прокура в ТР, който съгласно чл. 24 от ТЗ, има действие спрямо трети лица именно след направеното вписване. Представените по делото трудови договори сключени между М. 13 ЕООД и И. Маринова, по силата на които последната поема задължение да изпълнява длъжността управител в предприятие М. 13 ЕООД нямат характер на договор за управеление /прокура/ по смисъла на ТЗ. От възложените с длъжностна характеристика по договора задължения и предоставените правомощия, се стига до извод, че И. Маринова е натоварена с извършване на действия свързани с обикновената дейност на търговеца, което би я определило като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ, но не и като прокурист по смисъла на чл. 21 от ТЗ. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за периода на процесните договори, едноличния собственик на капитала на М. 13 ЕООД - М. Димитрова не се е освободила от нормативно вменените по силата на чл. 141 от ТЗ управленчески задължения. Последното предопределя и наличието на задължение за самоосигуряване за посочените в чл. 4 , ал.1 от КСО рискове. След като е стигнал до извод за наличие на задължение за осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване за процесния период и е приел, че оспореното пред него решение, потвърждаващо процесните предписания е законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилен и съобразен с материалния закон съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора ответната страна има право на разноски, като в М. 13 ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на на ТП на НОИ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.