Решение № 362 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12531/2015 г.

Решение № 362 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12531/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО) срещу решение № 4736/03.07.2015 г., постановено по адм. д. 1967/2015 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Т. Б. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4736/03.07.2015 г., постановено по адм. д. 1967/2015 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД-15-1539/09.02.2015 г. на кмета на СО, изменена със Заповед № РД-15-1721/11.02.2015 г. на кмета на СО, с която е прекратено служебното правоотношение на Т. Б. К. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2014 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на Т. К. е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до постановяването на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Изрично следва да бъде посочено, че при проверката относно спазването на правилата за атестиране от значение имат доказателствата, представляващи административната преписка, от които се установява начина на извършването на оценяването, а не интерпретацията на тези документи, направена в становищата на една от страните по делото. В този смисъл напълно обоснован е правния извод на административния съд, че при оценяването на Т. К. е използван изцяло грешен формуляр за атестация, който не е съобразен със заеманата от нея длъжност с аналитични/или контролни функции. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АССГ нарушение при провеждане/отразяване на междинната среща, при което вместо оценяващия ръководител С. А. се е подписал контролиращият ръководител Ц. С. за обобщение на преките задължения на служителя и провел междинната среща, а в коментара на оценяваната е записано, че междинна среща не е проведена. Така оформения формуляр установява, че не е проведена междинна среща с оценяващия ръководител, каквото е изискването на Наредбата. Обосновано АССГ е приел, че е допуснато нарушение при оценяването, което е съществено. При формиране на този извод решаващият съд се позовал на установените с писмени доказателства факти, а не въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели. Първоинстанционният съд не е кредитирал събраните по делото свидетелските показания като недостатъчно конкретни, ясни и безпротиворечиви. По изложените съображения не е основателно и оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при разпита на Ю. Н. като свидетел. Нейните показания въобще не са обсъждани в съдебното решение и не са взети предвид при формиране на фактическите и правни изводи, поради което не е възможно да се обоснове наличието на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК в изложения в касационната жалба смисъла. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установения формуляр за оценяване на държавния служител не може да бъде разглеждано като техническа грешка, допусната с участието на Т. К. с подписването на индивидуалния работен план. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Т. К. е направила разноски в размер на 700 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на СО. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение