Решение № 6378 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Националния осигурителен институт - гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" 62 - 64, депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 1858/20.11.2025 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. д № 274 по описа за 2025 г. на този съд, поправено с Решение № 1929/08.12.2025 г. по това дело на същия съд. Със съдебното решение е осъден НОИ - гр. София да заплати на Д. Д. К., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. Попово, [улица], сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от отменетото като незаконосъобразно разпореждане [номер]/02.09.2022 г. за отпускане на пенсия, в по - нисък от предвидения размер, в периода 05.09.2022 г. - 05.12.2024 година. Касаторът счита, че съдебният акт е неправилен по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необоснован. Твърди, че съдебното решение съдържа противоречие между мотиви и диспозитив, пораждащи неяснота по отношение размера на дължимото обезщетение. Счита, че съдът не е изяснил всички факти, включително дали вредите са действително настъпили в справедлив размер. Съдът използвал неясна методика за определяне размера на вредите и не обсъдил коректно заключението по съдебно - психиатричната експертиза. Оспорва присъдените разноски. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърлянена исковете и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Д. Д. К. я е оспорил с доводи в писмен отговор, подаден чрез адвокат - пълномощник. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъдят разноските за касацията. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, а разледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: С разпореждане [номер]/02.09.2022 г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ - Търговище, С. Стефанов, е отпусната на Д. Д. К. лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, на основание чл.74, ал.1 КСО, считано от 04.05.2022 година в размер на 457,61 лева, а считано от 01.07.2022 г. и на основание чл.7ж ПЗР на КСО - пенсията е в размер на 537,05 лева. Последвало е оспорване по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Търговище, въз основа на жалба с вх. № 1012 - 25 - 73/05.10.2022 година. Директорът на ТП на НОИ - Търговище се е произнесъл с Решение № 2153 - 25 - 52/03.11.2022 г., потвърждаващо разпореждането. Д. К. е обжалвал по съдебен ред решението, като с Решение № 176/29.12.2022 г. по адм. д. № 198/2022 г. Административен съд - Търговище е отхвърлил жалбата, като неоснователна. С Решение № 7956/18.07.2023 г. по негово адм. д. №1340/2023 г. състав на ВАС е отменил първоинстанционното решение, връщайки делото на административния съд за ново разглеждане от друг състав. С Решение № 189/22.12.2023 г. по адм. д. №139/2023 г. на АДмС - Търговище, е отменено решението на директора на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него разпореждане от 02.09.2022 година на ръководителя на ПО към ТП на НОИ - Търговище., като преписката е изпратена на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Търговище за произнасяне по същество, по заявление с вх. № 2213 - 25 - 23/13.05.2022 година на Д. Д. К.. С Решение №13230/05.12.2024 г. по адм. д. № 1524/2024 г. състав на ВАС е оставил в сила решението на административния съд. В изпълнение на съдебното решение е издадено разпореждане [номер]/12.12.2024 г. от С. Стефанов - Началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Търговище, с което на Д. Д. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, в размер на 761,74 лева. Разпореждането е стабилизирано, като необжалвано. Административният съд е разгледал исковете, предявени от Д. К. срещу НОИ - гр. София искове за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева, за претърпени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно разпореждане за отпускане на пенсия, в по - нисък от предвидения размер, в периода 05.09.2022 г. - 05.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба са претендирани и съдебни разноски. Първоинстанционният съд е допуснал изслушването на съдебно - психологична експертиза, по която вещото лице е констатирало следното: Отстояването на позицията за промяна на индивидуалния коефициент при определяне на пенсия, е обусловило натрупване на стрес при ищеца, който в предвид периода и задържането му, преминава към кумулативен; Този стрес е по - траен от нормалния преходен стрес, като при ищеца води до раздразнителност, ярост, притеснение, хронична тревожност, изтощение, приспособяване и пренареждане на приоритети; Констатираната кумулативна тревожност е реална, тя е съпоставима с травматично събитие; При ищеца не се констатират симптоми за нихилистични преживявания, депресивност и отчуждение; Налице е причинно - следствена връзка между преживените от Д. К. негативни емоционални страдания и незаконосъобразното разпореждане на НОИ, с което пенсията му е неправилно изчислена; Преживяванията на кумулативна тревожност при ищеца не са в най - висока степен, те не надхвърлят обичайното психическо неудобство, и не са повлияли драстично върху общото му психическо здраве и качеството му на живот. Съдът е преценил иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ като процесуално допустим и основателен. Административният съд е цитирал нормата на чл.203 АПК, според която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Приел е, че отговорността на държавата или общините по чл.1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на тази норма, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Съдът се е мотивирал по аргумент, изведен от разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, че дължимото обезщетение, е за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Аргументирал се е още, че установените по делото негативни преживявания, подлежат на обезщетяване,съдът е обсъдил и заключението по СПЕ, чиито констатации са относими към интензитета на вредите и са релевантни за определяне размера на дължимото им обезщетение. По силата на пар.1 ДР на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси, се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони, т.е. в случая е направено позоваване на чл.52 ЗЗД. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, характеризиращи актовете, периода на въздействието им върху психическото състояние на Д. К. - около две години, естеството и невисокия интензитет на претърпените морални вреди, липсата на данни за сериозно засягане здравословното състояние и качество на живот на ищеца, и е формирал извод за основателност на иска за обезщетение в размер на 1000 лева. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД е присъдил и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Съответно на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответникът е осъден да заплати и направените разноски в размер общо на 510 лева, които не са редуцирани. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящата касационна инстанция го оставя в сила. Административният съд е изложил убедителни, ясни и подробни мотиви, които напълно се споделят от състава на ВАС, Осмо отделение, който препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Липсва противоречие между мотиви и диспозитив, в смисъла поддържан от процесуалният представител на НОИ - гр. София. Административният съд е постановил решение по реда на чл.175 и сл. АПК, коригирайки очевидна фактическа грешка, разпореждайки присъдената сума да се чете: "1000 лева....". Освен това, видно е, че първоинстанционното решение съдържа обстойни мотиви, касателно установените факти и приложимите правни норми. Съдът е разгледал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, цитирал е идентична съдебна практика. При определяне размера на обезщетението е обсъдил съгласно изискванията на чл.202 ГПК, заключението на в.л. по СПЕ, включително отражението върху интензитета на кумулативната тревожност. Съдът се е аргументирал и касателно присъдените разноски, направени за заплащане на държавна такси и за възнаграждение на вещото лице. Решението на АДмС - Търговище е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство Д. К. е подал чрез адвокат - пълномощник писмен отговор, ведно с договор за правна защита, съдействие и пълномощно. С писмените документи са доказани разноски в размер на 500 евро, които не са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото. Разноските в цитирания размер трябва да бъдат присъдени на Д. К.. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение