Решение № 7174 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2016 г.

Решение № 7174 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. П. против решение № 318 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9520/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо като доводи в тази насока не са изложени и навежда твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на И. М. П. против решение № 294/31.08.2015 г., постановено по преписка № 126/2014 г. на КЗД, с което е установено, че с недопускането на жалбоподателя И. М. П. до тоалетна, предназначена за служители на - "Център за градска мобилност" ЕАД не е извършено нарушение на основата на някой от защитените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) признаци и жалбата на И. П. срещу "Център за градска мобилност" ЕАД, представлявано от изпълнителния му директор е оставена без уважение. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. Обжалваното решение е валидно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдия Б. П., която постановява и обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Ето защо твърденията на касатора за нищожност на обжалваното решение, са неоснователни. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 65, т. 5 ЗЗДискр, в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред комисията е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр, като са спазени изискванията на чл. 54 - 64 ЗЗДискр. Председателят на КЗД разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът започва процедура по проучване, в хода на която събира писмени доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства доказателствата. Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава. Проведени са отрити заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили становища, а решението е взето при изискуемото се от закона мнозинство. Твърденията на касатора, че административният орган допуска съществени нарушения на административнопроизводствените поради нарушение на чл. 63, ал. 2 и 3 ЗЗДискр, са неоснователни. Фактът, че в протокола от последното заседание не е съобщен денят за произнасяне на решението и същото не е постановено в срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗДискр не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На жалбоподателя е дадена възможност да представи писмена защита, такава е депозирана по преписката преди постановяване на решението, поради което правото му на защита не е нарушено. Що се отнася до срока за произнасяне на решението, то същият е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен за изготвения административен акт и възможността му да го обжалва и е упражнил правото си на жалба в законоустановения срок. Законосъобразен е и изводът на съда, че по делото не е установено, по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, а именно "лично положение", "обществено положение" и "възраст" в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Жалбоподателя не сочи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че спрямо него е налице дискриминация. Правилно съдът приема, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. По делото не е установено друго лице, което не притежава признаци предмет на защита да е допуснато до тоалетната, за да са налице сравними сходни обстоятелства. Не следва извод за наличие на дискриминация и от заповедта на изпълнителния директор на дружеството, с което се определя достъпът на външни лица до отдел "Деловодство" или други отдели, с оглед изпълняваните от тях функции. Заповедта има за адресати всички лица, които не са служители на "Център за градска мобилност" ЕАД без разлика в тяхното положение и притежаваните от тях защитени признаци. В случая дружеството е спазило изискванията на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, като в сградата за административно обслужване е предвидено едно достъпно санитарно-хигиенно помещение до което достъпът обективно не е ограничен. Фактът, че съществува санитарно-хигиенно помещение за граждани, което се намира във вътрешния двор на дружество към сграда, която също е негова собственост не се оспорва и от жалбоподателя, който твърди, че не е допуснат до тоалетна, която е предназначена да се ползва от служители. Обстоятелството, че в сградата се намира тоалетна за служители, не обосновава неравно третиране на лицата, които не притежават това качество, тъй като е свързано с организацията на работния процес в администрацията, а същевременно изискванията на наредбата са спазени. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо И. П. не е осъществен "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр, като по делото не е установено нежеланото за жалбоподателя поведение да е на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Ето защо като приема, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционния съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за липса на дискриминация в т. ч. и под формата на "тормоз" се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са представени. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно разпределя доказателствената тежест между страните, проверява законосъобразността на оспорения акт, съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания акт. Твърденията на касатора, че съдът не обсъжда доводите в жалбата му от т. 1 до т. 10, са неоснователни. По същество съдът проверява законосъобразността на административния акт, съгласно задължението му по чл. 168, ал. 1 АПК като обсъжда и основното твърдение на жалбоподателя, че спрямо него е осъществена дискриминация. Останалите доводи в жалбата касаят развилото се производство пред КЗД, което е обсъдено от съда. Обжалваното решение е законосъобразно и в частта му, с която е осъден жалбоподателя да заплати на КЗД сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Твърденията на касатора, че разноските са недоказани и са в нарушение на чл. 80 ГПК, са неоснователни. Списъкът на разноските не доказва, че същите са направени, нито е предпоставка за присъждането им, а е условие за недопустимост на искането за изменение на решението в частта му за разноските за страната, от която са поискани. Присъденото юрисконсулско възнаграждение е в минимален размер, поискано е своевременно и е дължимо на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение състав,