Решение № 12609 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2016 г.

Решение № 12609 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Б. А., гражданин на Ирак срещу Решение № 2361 от 11.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1172 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 9564 от 23.12.2015 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол при наличието на всички касационни основния по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че в нарушение на съдопроизводствените правила и на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност с мотив, че те били разгледани в предходните административни производства. Според касационния жалбоподател този извод на съда е необоснован, тъй като свидетелството за смърт, издадено на брат му е от 7.02.2016 г., а справката относно хуманитарната ситуация в гр. Ф. е изготвена на 15.03.2016 г., предвид което не е възможно тези документи да са били разгледани в предходни административни производства. Затова, като не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички представени по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. На следващо място, отново в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не обсъдил възраженията, направени в първоинстанционната жалба и в представените по делото писмени бележки във връзка с последното пребиваване на касатора в гр. Ф., което представлява липса на мотиви по основните негови възражения. Отделно от горното се твърди, че решението е постановено при противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в нарушение на тълкуването на Съда на Европейския съюз, дадено в решенията по С-465/07 и С-285/12. Съдът не е направил оценка на личното положение на настоящия касационен жалбоподател, който като се позовава на събития от 2014 г. и 2015 г. поддържа, че ситуацията в гр. Ф. достига такава на въоръжен вътрешен конфликт. Наред с това не е обсъдил действителното местоназначение на лицето в случай на връщане на територията на страната във връзка с географския обхват на ситуацията на безогледно насилие в Ирак. В допълнение, първоинстанционният съд не посочил територията на Ирак, в която да е приложима алтернатива за вътрешно разселване. На последно място, изводите на АССГ, че касаторът не е получавал персонални заплахи и не е направил обосновани твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавен орган или организация, били необосновани. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Разяснява, че страхът му от завръщане в гр. Ф. е обоснован с отношението на местното население и неговата религиозна принадлежност на сунит, които го поставят в опасност поради обвинение в сътрудничество с Ислямска държава. Наред с това уточнява, че преследването е от недържавен орган, въоръжени групировки. В съдебното заседание представя писмени доказателства във връзка с приложението на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, както и писмени бележки. Касационният жалбоподател, лично чрез назначения му преводач, излага, че в Ирак не бил възприет от хората по причина, че бил сунит. Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не се явява в съдебното заседание, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който по същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да остане в сила. Обосновава възможност за вътрешно разселване на касационния жалбоподател в И. К., където преобладаващата част от населението е от сунити. Обръща внимание, че спорадичните актове на насилие в Ирак не може да бъдат квалифицирани като въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява подробно аргументирано становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като акцентира на факта, че казусът касае последваща молба за закрила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 9564 от 23.12.2015 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на Х. Б. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да се произнесе по жалбата на Х. Б. А. срещу оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за безспорно по делото, че Х. Б. А. не е бил обект на конкретни посегателства, не е преживял насилие, а представената от него бежанска история е счел за противоречива и нелогична. Споделил е направените от ответника в оспореното решение изводи. Приел е, че в производството не са установени факти, които да обусловят необходимостта от предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В заключение е направил извод за неоснователност на жалбата и е отхвърлил същата. Съгласно приетото от съда, ангажираните от Х. Б. А. в съдебното производство писмени доказателства не установяват нови факти и обстоятелства, тъй като били разглеждани при предходното производство за предоставяне на статут. Решението е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован и в нарушение на материалния закон съдебен акт. Основателни са направените от касационния жалбоподател оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност. В съдебното заседание на 22.03.2016 г. съдът е приел представените от адв. Иларева документи като писмени доказателства по делото, но при постановяване на съдебното решение същите не са обсъдени. Тъкмо обратното. Съдът практически ги е приел неотносими, доколкото е взел общо становище по тях, че не установяват нови факти и са разглеждани в хода на предходното производство за предоставяне на статут. Съдът е игнорирал факта, че то е приключило с влязло в сила на 15.07.2014 г. Решение № 3551 от 27.05.2014 г., постановено по адм. д. № 687 по описа на АССГ за 2013 г., с което жалбата на Х. Б. А. срещу Решение № УП - 2650 от 26.11.2013 г., издадено от председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, е отхвърлена. Приетото в съдебното заседание на 22.03.2016 г. свидетелство за смърт установява факт, настъпил на 7.02.2016 г. и в този смисъл същото не е възможно да е било обсъдено в хода на предходното производство за предоставяне на статут на чужденеца, както обосновано се възразява в касационната жалба. Документът, приет от съда като доказателство е посочен от Х. Б. А. като такъв, който установява възникването на ново обстоятелство към датата на съдебното заседание на 22.03.2016 г. пред първоинстанционния съд - убийството на единият от неговите братя, за което поддържа че е извършено заради религиозната му принадлежност на мюсюлманин сунит. Това, от своя страна, била специалната причина за преследването на неговото семейство в Ирак от "Армията на Махди". За установяване връзката между настоящия касационен жалбоподател и лицето, за което се твърди, че е негов брат е представен превод на първа страница на международния му паспорт. Оправдани са също така възраженията на касатора, че при постановяване на решението съдът не е взел отношение и не е обсъдил направените от Х. Б. А. още в първоинстанционната му жалба (а и в представените по делото писмени бележки) твърдения за наличие на нови обстоятелства, които се явяват от съществено значение за бежанската му история - убийството на другия му брат (през август 2014 г.) от шиитската милиция "Армията на Махди" заради религиозната си принадлежност на мюсюлмански сунит и изчезването на едната му сестра и нейната дъщеря. Тези факти, впрочем чужденецът съобщава и по време на проведеното с него интервю на 29.09.2015 г. от интервюиращия орган в хода на административното производство, завършило с оспореното пред АССГ решение. Предвид така предприетото процесуално поведение при постановяване на решението първоинстанционният съд не е формирал фактически изводи на база всички приети по делото доказателства и в тази връзка не е дал отговор налице ли са твърдените от Х. Б. А. нови обстоятелства. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, твърденията и възраженията на страните е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечава възможността за касационен контрол на решението. Обсъждането на тези доказателства за първи път, с оглед преценка на направените във връзка с тях твърдения от Х. Б. А. за наличие на нови обстоятелства от касационната инстанция е недопустимо по причина забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК и би лишило страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че макар решението да е валидно и допустимо, е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Това налага неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност всички представени и приети по делото доказателства, включително приетите от Върховния административен съд. Въз основа на съвкупната им преценка, след като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи, като отговори на направените от Х. Б. А. възражения и релевирани доводи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение