Решение № 14242 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2011 г.

Решение № 14242 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - директорът на ДОУИ - Пловдив, моли да бъде отменено решение № 64 от 13.01.2011 г. по адм. дело № 2533 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с която е отменен РА № 16251000083 от 9.09.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, в частта за непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. в размер 4679,01 лв., като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "Легия" АД - гр. Раковски, по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 16251000083 от 9.09.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, в частта за непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. в размер на 4679,01 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО. В мотивите си съдът е приел, че в РА не е признато право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 ЗКПО за 2009 г., тъй като дружеството е изработвало облекла на ишлеме за Белгия, Холандия и Испания и преотстъпеният данък е инвестиран в активи, използвани за услугите за изработване на облекла на ишлеме. През 2009 г. дружеството е инвестирало 37 382,90 лв. в закупуване на ДМА и в СМР на производствени помещения с част от преотстъпения корпоративен данък за 2009 г.. Подало е декларация по чл. 92 ЗКПО, че ползва облекчение по чл. 184 ЗКПО, тъй като дейността се извършва в град Раковски - община с безработица над 35%. Според съда са изпълнени изискванията на чл. 184, ал. 1 ЗКПО за преотстъпване на данъка - дейността на предприятието се извършва в община с над 35% безработица, производството е на ишлеме, и е спазено условието на чл. 188 ЗКПО преотстъпеният данък да е инвестиран в дълготрайни материални и нематериални активи в срок от 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът. По чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО редът за облекчение чрез преотстъпване на данък не се прилага за лица, инвестирали в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Съдът е отхвърлил довода на касатора за приложимост на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО по съображения, че при производството на ишлеме се извършва механична преработка на материали - собствени на възложителя, създава се нов продукт, който е собствен на възложителя. При предаването на готовия продукт на възложителя не е налице прехвърляне на собственост и поради това не е налице износ. Обосновано съдът е приел, че са налице условията на чл. 184 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Необоснован е изводът на съда за неприложимост на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО, който въвежда общо ограничение за всички държавни помощи, предоставяни под формата на данъчни облекчения по раздел IV на ЗКПО. Видно от приложените фактури, дружеството е продавало на съконтрахентите си - дружества от Белгия и Холандия, произведени от "Легия" АД блузи, панталони, блейзъри, рокли, поли, палта. Само по една фактура са продадени материали от ревизираното лице на белгийско дружество. Видно от приложената оборотна ведомост, за осъществяване на дейността са осчетоводени за 2009 г. 318 046,58 лв. дебит на материали и 315 680,23 лв. кредит по сметката за материали. По делото не са представени договорите с дружествата възложители, посочени като купувачи във фактурите на стоките, описани по-горе, поради което доводът на дружеството, че е предоставял само услуги по изработване на облекла на ишлеме, не е доказан по делото и противоречи на представените фактури за продадени текстилни изделия от ревизираното лице на белгийски и холандски дружества. В РА обстоятелството, че ревизираното лице изработва дрехи на ишлеме, е прието за безспорно предвид приложени VIES-декларации за предоставени услуги с място на изпълнение на територията на други държави членки по чл. 21, ал. 3 и чл. 22-24 ЗДДС. Независимо от липсата на доказателства за работа на ишлеме доводът на касатора за приложимост на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО е основателен. Изискването на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО обхваща всички видове държавна помощ по раздел IV ЗКПО, включително по чл. 184 ЗКПО за производство на ишлеме. Текстът цели да ограничи използването на държавната помощ за експортни цели. Държавната помощ се предоставя, за да се подпомогне развитието на населеното място с висока безработица - над 35%, което обяснява изискването инвестирането в активи и самите активи да не са свързани с износ в държави членки. Ако не се спази това изискване, се нарушава конкуренцията в общия пазар на Европейския съюз, на който ще участват стоки, произведени с държавна помощ. Предоставянето на държавна помощ е допустимо по чл. 107, § 3 от Лисабонския договор, предишен чл. 87 от ДЕО за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, като с тях се цели промяна в икономическото равнище на региона, което предполага ползване на резултатите от помощта в региона, в който са произведени. Неоснователен е доводът на ответника, че при производство на стоки на ишлеме не се нарушава конкуренцията в общността. Инвестицията е осъществена за експортноориентирано производство на стоки, с което е изпълнено изискването на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО. В този смисъл е и практиката на Европейската комисия в решение от 18.07.2007 г. относно държавна помощ С-37/05, CALEX 32008D0723, в което относно държавна помощ в Гърция, подобна на предвидената в чл. 184 ЗКПО, в т. 56 комисията приема, че мярката има ефект върху конкуренцията и търговията между държавите членки. Тя може да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, тъй като дава предимство на получателите. Не е изключено получателите на мярката да извършват икономически дейности, включващи търговия между държавите членки, поради което е вероятно схемата за помощ да засегне търговията и да наруши конкуренцията. В случая с държавната помощ се подпомага предоставянето на услуга по изработка на облекла на ишлеме, предназначени за други държави членки, с което експортната ориентация на дейностите е доказана, поради което са налице предпоставките на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО, който в РА правилно е приложен. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която не е признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. в размер 4679,01 лева. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 420,75 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,