Решение № 12706 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2017 г.

Решение № 12706 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Симента" ООД, със седалище гр. Каспичан, чрез процесуалния му представител адвокат А. Атанасов, против решение № 56/05.06.2017 г. постановено по адм. дело № 80/2017 г. на Административен съд-Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 01-2600/2028/01.04.2014 г. и писмо изх. № 01-2600/2028/28.05.2014 г. и двете на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта им, с която е редуцирана финансовата помощ със сумата от 49 304, 77 лв. Релевирани са доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. По делото е представено становище от процесуален представител юрисконсулт В. Мирчев, което е постъпило след провеждане на откритото съдебно заседание, поради което същото не следва да се взема предвид. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Шумен е образувано по жалбата на "Симента" ООД, срещу писмо изх. № 01-2600/2028/01.04.2014 г. и писмо изх. № 01-2600/2028/28.05.2014 г., издадени от изпълнителния директор на ДФЗ относно финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 г., мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", с които на дружеството е редуцирана финансовата помощ със сумата от 49 304, 77 лв. В жалбата са изложени възражения за нищожност на обжалваните административни актове, поради допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и по-специално нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 7 АПК. Съдът е приел, че жалбата, като подадена след изтичане на законоустановения срок за оспорване на административния акт, е допустима по искането за прогласяване на неговата нищожност, с оглед правилото на чл. 149, ал. 5 АПК. Въз основа данните от приложената преписка, е установено, че с писмо изх. № 01-2600/2028/01.04.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ дружеството е уведомено, че окончателно одобрения размер на финансовата помощ, подлежащ на изплащане възлиза на 88 625, 56 лв., като първоначално одобрения е в размер на 137 957, ЗЗ лв., от които е редуцирана сумата от 49 304, 77 лв. Като мотив за редуцирането административният орган е посочил, че засаждането на площ от 1. 72 ха, констатирано с Акт № 161/19.11.2013 г. за права за засаждане от Национален резерв не се допуска на основание чл. 2, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 г. в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 76 от 28.09.2010 г., действаща към момента на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ - 06.12.2011 г. В писмото е указано, че в случай на несъгласие с одобрения размер може да бъде подадено възражение в 14-дневен срок в ЦУ на РА, от която възможност дружеството се е възползвало. Във връзка с подаденото възражение е издадено писмо изх. № 01-2600/2028/28.05.2015 г., с което изпълнителният директор на ДФЗ е потвърдил недопустимостта за подпомагане в редуцирания размер със същия мотив. По инициатива на "Симента" ООД е издадена заповед № РД-20-384/14.10.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано възобновяване на производството по издаване на уведомително писмо за одобрение на заявлението за плащане на основание чл. 99, т. 1 и т. 6 АПК. Заповедта е обжалвана пред ВАС като с влязло в сила на 26.05.2016 г. определение № 2139/24.02.2016 г. по адм. дело № 13075/2015 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. С обжалваното решение жалбата е приета за неоснователна, като съдът е приел, че липсата на конкретно посочено наименование на обжалваните актове не би могло да бъде квалифицирано като съществено нарушение на чл. 59 АПК и не рефлектира върху формираната властническа воля или върху правата на субекта. Прието е, че писмата съдържат фактически и правни основания за издаването им и отговарят на изискванията за форма. По отношение на твърдяното в жалбата нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК съдът е посочил, че непосочването пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва води като последица до приложението на чл. 140, ал. 1 АПК – удължаване на срока за обжалване, поради което не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко влече нищожност на оспорения акт. По тези съображения, съдът приел жалбата срещу писмата, с които е редуцирана финансовата помощ за неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. Твърдението за липса на мотиви към писмата изцяло се опровергава от тяхното съдържание. Посочено е, че засаждането на площ в размер на 1. 7230 ха е реализирано върху Акт № 161/19.11.2013 г. за права за засаждане от Национален резерв, за което не се допуска подпомагане съгласно изискванията на чл. 2, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/2009 г. (в приложимата редакция). Посочено е също, че с подписването на договора ползвателят се съгласява с условията на наредбата, които са били в сила към момента на сключването му. Изложените фактически обстоятелства се потвърждават и от резултатите от извършените по заявлението проверки, приобщени към мотивите на писмата. Още повече, че с уведомително писмо за нередовности изх. № 01-2600/12169/17.12.2013 г. административният орган е уведомил "Симента" ООД, че следва да представи акт за презасаждане, удостоверяващ правото на презасаждане след извършено изкореняване, в отговор на което дружеството е представило акт № 161/19.11.2013 г. за права за засаждане от Национален резерв и е посочило, че имотите не са изкоренени. Всички описани и анализирани документи от административната преписка, приети, като доказателства в първоинстанционното производство са обсъдени от съда, като в действителност съставляват мотиви на атакуваните актове и на тази база формулира правните основания за отказа. За да бъде прогласена нищожността на административен акт е необходимо наличието на съществен и особено тежък порок на изискването за законност, какъвто в случая не е налице. Условията и редът за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 г. са уредени с Наредба № 1/2009 г. При издаване на обжалваните писма за редуциране на финансовата помощ административният орган е приложил разпоредбите Раздел VI "Изплащане на финансова помощ и контрол по изпълнението на мерките" от Наредбата. Правилно първоинстанционния съд приема, че посочените основания касаят именно приетите за установени факти и обстоятелства, а оттам и че е недоказано и неоснователно твърдението на жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания, приложими към конкретно установените данни, което водело до нищожност на актовете. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. В случая няма спор, че писмата за редуциране на финансовата помощ имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, като нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от същия кодекс изисква актът да съдържа и означение пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесните писма действително не съдържат подобен реквизит, но това е несъществен пропуск, който не опорочава самите писма единствено и само на това основание. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган, като нормата на чл. 140, ал. 1 АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца, като по този начин са гарантирани правата на адресата на писмата. Обстоятелството, че в писмата не е изписано правото на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, не води до незаконосъобразност на оспорените административни актове поради нарушение на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, още по-малко да бъде основание за обявяването им за нищожни. Непосочването на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 7 АПК - име на акта и указания относно това пред кой орган в какъв срок може да се оспори, не е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Освен това, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца, което е гаранция за упражняване на правото на защита на жалбоподателя. Оспорените писма са издадени в изискуемата писмена форма и съдържат всички необходими реквизити, поради което са валиден акт. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая писмата не страдат от толкова съществени пороци, които да обусловят нищожността им. Нито в подадената жалба са изтъкнати, нито при осъществената от съда проверка са констатирани такива съществени нарушения при постановяването на атакуваните актове, които да обуславят прогласяването им за нищожни. Във връзка с изложените от касатора възражения следва да се отбележи, че същите са относими към спор дали актовете са законосъобразни, но не и към повдигнатия в случая спор, касаещ единствено твърдения за нищожност на атакуваните писма. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение