Решение № 14365 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2018 г.

Решение № 14365 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на И. А., действаща като ЕТ "И. –И. Аджемян", чрез адв. А., против Решение № 95/16.01.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 658/2017 г., с което отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009977-091-001 от 18.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с Решение № 786/19.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – П.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009977-091-001 от 18.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с Решение № 786/19.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – П., с която на И. Аджемян, в качеството на ЕТ "И. –И. Аджемян", в частта, в която за м. април 2015 г. по ВОП е отказан данъчен кредит в размер на 18 042,92 лв. и лихва в размер на 5 984,94 лв. и за период м. декември 2010 г. и м. декември 2013 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че касаторът е закупил чрез ВОП моторно превозно средство "Мерцедес С 350", рег. [рег. номер на МПС] ". Не е спорно, че същото представлява "лек автомобил" по смисъла на разпоредбите на ЗДДС, в който броя на местата без мястото на водача не превишава пет. Съдът е приел, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато е придобит или внесен мотоциклет и лек автомобил. Също така не е налице право на приспадане на данъчен кредит за закупени стоки или услуги, които са предназначени за поддръжка на ремонт и подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, вкл. резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Изключения от горепосочените норми са регламентирани в чл. 70, ал. 2 на ЗДДС. Съдът е приел, че в случая не се спори, че основната дейност на касатора за ревизирания период е търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства и наведени твърдения, че се осъществява и някоя от дейностите посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, още по-малко, че такава дейност е била основна за ревизирания период. С оглед горното съдът е приел, че правилен е извода на органа по приходите за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 042, 92 лв. и определена лихва за забава. Наред с това съдът е приел, че по фактури подробно описани в групи т. 3 и 3. 1 по т. 30 от обжалваното решение се установява реалност на доставките към получателя/касатор в настоящото производство/. С оглед горното е прието, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК-данни за укрити приходи или доходи. Съдът е приел, че по процесните фактури е положен подпис на получателя и са съставени приемо-предавателни протоколи. Обоснован е извод, че доставките са реално получени от получателя. Горните изводи съдът е изложил и по отношение на доставка на стока по фактури по група 2 и 2. 1 от т. 30 от решението. Посочено е, че при съвкупна преценка на доказателствата, макар и косвени се установява, че са били налице търговски отношения между страните по сделката, а именно, трайно установени канали за доставка на принципа на "разноса", кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, осчетоводяване на фактурите при доставчика, доказателства за плащане, осчетоводяване на сходни фактури при получателя от същите доставчици и със същия или сходен предмет, както и съразмерност на осчетоводените средномесечни покупки при получателя спрямо тези по неотчетените фактури. Съдът е посочил, че преди да определят конкретните размери на публичното задължение по периоди, органите по приходи са извършили анализ и са изчислили печалбата на ревизираното лице след отчитане на заявените надценки. При това положение съдът е приел, че РА, в частта на определени задължения по ЗДДС е правилен и законосъобразен по фактури с доставчици: ЕТ"С. Д."; "БГ Т. П."; "Виском" ЕООД; ЕТ"Милениум-Б. Костова"; "Ава"ООД; "Фамилекс" ООД; "Е. М." ЕООД, "Н. Т. компания 2004" АД, по периоди и размери посочени в т. 10 от решението. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Съобразно т. 5 от същата норма, не е налице право на приспадане на данъчен кредит и за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. ЗДДС съдържа легална дефиниция на понятието на "лек автомобил", конкретизирана в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Със същата, лек автомобил е този, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Същевременно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС предвижда дерогация на ал. 1, т. 4 и 5, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Именно на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС се позовава ревизиращия орган и в тази връзка основният спор между страните се свежда до въпроса използва ли се МПС за основната дейност на дружеството. В случая основната дейност на дружеството за ревизирания период е търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки в обект. В настоящия случай за ревизираното лице не са налице посочените по-горе изисквания на ЗДДС по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за закупения лек автомобил. В хода на ревизията са констатирани данни, че процесния автомобил не се ползва за икономическата дейност на лицето, видно от дадените обяснения на РЛ и от насрещните проверки на доставчици-"И. –И. Аджемян"; "Б. С. Р."ООД; "Българска рециклираща компания" АД и "М. М." АД. От първото дружество са закупени накладки, сензор за износване и е оказана сервизна услуга. Касае се за консумативи и услуга, свързани с поддръжка на лек автомобил. От втория доставчик фактурата е за заплащане на такса по удостоверение на МПС, а от третия доставчик за закупуване на гуми. В свое писмено обяснение ревизираното лице е посочило, че процесните фактури не са осчетоводени, т. к. стоките и услугите са за лично ползване. В случая не е спорно, че процесното МПС е "лек автомобил", поради което приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС може да се изключи само при условията на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. При неустановеност на същите правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 042, 92 лв., със съответни лихви. Относно допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, вр с чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК настоящия съдебен състав намира следното: През ревизирания период ревизираното лице е имало основна дейност търговия на дребно с хранителни стоки, пакетирани стоки и други стоки. Извършена е проверка в информационната система VAT 14 на фактурите издадени на ревизираното лице от негови доставчици. Установено е, че през годините 2010 и 2013, когато са издадени спорните фактури са закупени стоки предназначени за търговската дейност на търговеца без същите да са осчетоводени, като входящ стоков поток и които фактури липсват в представената документация от РЛ. Видно от решението на първоинстанционния съд доставчиците са изброени поименно и от тях са представени доказателства за осъществяване на доставките към ревизираното лице-фактури, касови бонове, дневни финансови отчети, пътни листове, пътни книжки, талони за регистрация на МПС, данни и доказателства за лицата извършили транспорта на стоките, който е осъществен от тях на принципа на разноса. Установено е, че част от фактурите на са осчетоводени при получателя-ревизираното лице. Придобитите стоки са реализирани, а приходите укрити-налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Правилно е прието, че стоките са реализирани към 31.12.2010 г. и 31.12.2013 г. Установени са незаприходени закупени стоки с отчетна стойност 8 129, 63 лв. за 2010 г. и 13887, 55 лв. за 2013 г. От ревизиращия екип е изчислена надценка за 2010 г. и за 2013 г. В същите проценти е установена надценка и от приетото заключение на вещото лице по ССЧЕ. Заключението не е оспорено от страните и според същото евентуалната печалба от последваща реализация на стоки няма да се различи от тази изчислена в РА, а именно 6% за 2010 г. и 8% за 2013 г. Така за посочените периоди, м. 12. 2010 г. и м. 12. 2013 г. са определени допълнителни задължения за ДДС, по неосчетоводени фактури за продажби от РЛ.. Следва да се има предвид, че правилен е изводът на съда, че неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки и той се подкрепя от установения механизъм на доставките. С. са получавани от обектите експлоатирани от доставчиците. Получавани са от ревизираното лице или негов представител. Фактурите са платени в брой. Всяка фактура е подписана от лицето, което я е издало, а стоката е получена от ревизираното, или упълномощено лице. Няма данни за установен брак, излишъци, или липси на активи. Продажбите са осъществени от доставчиците и получател е ревизираното лице. Фактурите са вписани в дневниците за продажби, справките декларации по ЗДДС и счетоводните регистри на доставчиците. Така, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице укрит приход, за който се дължи данък. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1414 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение