Решение № 4968 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2010 г.

Решение № 4968 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Здие Стил" ООД със седалище гр. Димитровград, подадена чрез управителя Радка Русева, срещу решение № 1190 от 11.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1248 от 2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 26-00-1238 от 30.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 140 от 2.02.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 37 823,33 лв. по 18 бр. фактури, издадени от "Форумимпекс 21" ЕООД, и по 2 бр. фактури, издадени от "Ели Бет" ЕООД. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Според касатора съдът не е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е приел, че не са налице доказателства относно реалността на доставките. По изложени подробно в касационната жалба съображения иска отмяна на решението и отмяна на данъчния ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Делото пред Пловдивския административен съд е разгледано след отменителното решение № 7227 от 17.06.2008 г. по адм. дело № 1760 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо A отделение, по жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в което е прието, че по отношение на доставките от "Форумимпекс 21" ЕООД и "Ели Бет" ЕООД решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващият състав на съда е изследвал единствено процедурните пропуски при издаването на РА в тази част. Според касационната инстанция съдът е следвало в съответствие с изискването на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши спора по същество, като установи дали са налице законоустановените предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по процесните фактури. При новото разглеждане на делото решаващият състав на Пловдивския административен съд е направил изводи въз основа на доказателствата по делото, че жалбоподателят "Здие Стил" ООД не е установил реалност на доставките от "Форумимпекс 21" ЕООД и "Ели Бет" ЕООД с предмет СМР. Съдът е приел, че въпреки ангажираните от жалбоподателя доказателства и заключенията (основно и допълнително) на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза не е установено реалното осъществяване на доставките - предмет на спора. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказана материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и че няма доказателства, че получените от "Здие Стил" ООД услуги са използвани за осъществяване на последващи облагаеми доставки. Така постановеното решение е правилно. Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в ревизионния акт и на събраните по делото доказателства. При повторното разглеждане на делото след отменителното решение на Върховния административен съд съставът на Пловдивския административен съд е спазил дадените указания за изследване на спорните обстоятелства, имащи значение за признаване правото на данъчен кредит по доставките от "Форумимпекс 21" ЕООД и "Ели Бет" ЕООД, а именно начисляването на ДДС от доставчиците и реалността на услугите, отразени в процесните фактури с предмет извършване на СМР. В производството пред първоинстанционния съд касаторът не е доказал, че са изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за признаване право на данъчен кредит съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). По отношение на спорните доставки съдът правилно е посочил, че в тежест на жалбоподателя "Здие Стил" ООД е било да представи доказателства относно фактите, обуславящи признаването на правото на данъчен кредит. Приложените по делото възлагателни договори и актове за установяване на изпълнени строителни и монтажни работи са представени едва при съдебното обжалване на ревизионния акт и са оспорени от ответната страна относно тяхната истинност. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, с които да бъде установено, че услугите по договорите са действително извършени от издателя на фактурите. Липсват например фактури и други документи, обективиращи закупуването на строителни материали, впоследствие вложени при реализацията на процесните доставки. С оглед специфичния предмет на извършваните СМР липсват доказателства за техническата обезпеченост на доставчиците и за използваните машини и съоръжения. Не е установена и кадровата обезпеченост на доставчиците. Съгласно определението на чл. 63 от ЗДДС (отм.) данъчен кредит е сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Самата легална дефиниция на понятието данъчен кредит включва изискването услугата, за която се признава право на данъчен кредит, да бъде реално получена. В тази връзка ревизиращите органи имат задължението да установяват реалността на доставката, в това число и да изискват всякакви относими документи с оглед признаването на правото на данъчен кредит. В конкретния случай в хода на ревизията от "Здие Стил" ООД не са представени доказателства за реалността на доставките, като представените едва при съдебното обжалване на РА и оспорени от ответната страна възлагателни договори и актове за установяване на извършени СМР не са подкрепени с относими доказателства, установяващи, че услугите действително са извършени от доставчиците. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че договорите с възложителите "Павлекс 97" ЕООД и "Транскомплект" ЕАД и документите за изпълнението от страна на "Здие Стил" ООД са били представени още с възражението против ревизионния доклад, за разлика от документите относно преките доставчици. Показателен е също така и фактът, че документите относно възложителите на "Здие Стил" ООД са били представени като доказателства във връзка с доставките от други доставчици на ревизираното лице. Констатацията за липса на реалност не е оборена и от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, тъй като в него единствено е установено наличието на договорите, което не е достатъчно за обосноваване реалността на доставките. По възражението на касатора, че по отношение на доставчиците "Форумимпекс 21" ЕООД и "Ели Бет" ЕООД има издадени РА, съответно ДРА, обхващащи същите данъчни периоди, следва да се посочи, че съставеният РА на доставчика, в който не са направени корекции, свързани с процесните доставки, не представлява основание за признаване на право на данъчен кредит при игнориране на императивни правни норми, въвеждащи изисквания за признаване право на данъчен кредит. Ревизионните актове, съставени на доставчик, представляват доказателство, което следва да бъде обсъдено и преценено наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото съобразно общото правило, което е приложимо за преценката на всички доказателства. Ако законодателят е допускал съставянето на РА на доставчик да има безусловно значение за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице, той би предвидил това с нарочна правна норма. След като такава липсва, то РА на доставчиците следва да бъдат преценявани наред с останалите доказателства по делото и доводите на страните. В настоящия случай съдът е извършил анализ на всички събрани доказателства, в това число и представените РА и ДРА на доставчиците, поради което е неоснователно възражението на касатора. От допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ е видно, че не е било възможно стоковият поток по доставките да бъде проследен само въз основа на представените ревизионни актове на доставчиците, поради което да се установи дали на същите им е било отказано право на данъчен кредит по доставките, по които същите са били получатели. По отношение на позоваването от касатора на решението на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България следва да се посочи, че в това решение не се разрешава идентичен на настоящия случай. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, нито, че ДДС по нея е начислен от доставчика, а е било установено късно (след установените законови срокове) начисляване на ДДС от страна на доставчика. Същото съображение се отнася и по отношение на цитираната в касационната жалба практика на Съда на Европейския съюз. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,