Решение № 5216 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2017 г.

Решение № 5216 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2017 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) - гр. С. против решение № 441/20.01.2017 г. по адм. дело № 9608/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подадена е и частна жалба от ЛЗ "Св. Св. Козма и Дамян ИППИМП" ЕООД, гр. С. против определение № 1490/07.03.2017 г. по адм. дело № 9608/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. По касационната жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 441/20.01.2017 г. по адм. дело № 9608/2015 г. Административен съд С. - град е отменил писмена покана изх. № 29 - 05 - 35/02.07.2014 г. на директора на СЗОК за възстановяване от ЛЗ "Св. Св. Козма и Дамян ИППИМП" ЕООД, гр. С. на суми, получени без правно основание за третото тримесечие на 2013 г. за превишение на определените стойности на МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ и определения брой на СМД за бл. МЗ-НЗОК № 3 и МЗ - НЗОК № 3А в общ размер на 1929,82 лева. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. С решение № 10100/01.10.2015 г. по адм. дело № 2654/2015 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил решение № 7843/16.12.2014 г. по адм. дело № 8716/2014 г. на Административен съд С. - град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания по прилагането на закона. Административният съд е изпълнил дадените му указания. Назначил е и приел съдебно-икономическа експертиза на базата на заключението на която е обосновал своите изводи. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза сочи, че според представените по административната преписка и по делото медицински документи няма превишение за третото тримесечие за 2013 г., респ. компенсация. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Преценявайки по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства с помощта на назначената експертиза съдът е достигнал до обоснованите изводи, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната правна норма и издадения индивидуален административен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. По частната жалба на ЛЗ "Св. Св. Козма и Дамян ИППИМП" ЕООД, гр. С.: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С решение № 441/20.01.2017 г. по адм. дело № 9608/2015 г. в частта му за разноските Административен съд С. - град е мотивирал необходимост от редуциране на възнаграждението на процесуалния представител на ЛЗ "Св. Св. Козма и Дамян ИППИМП" ЕООД, гр. С. като е изложил подробни мотиви в тази насока. Присъдил е и разноски за първата касационна инстанция. С атакуваното определение № 1490/07.03.2017 г. по адм. дело № 9608/2015 г. Административен съд С. - град законосъобразно и обосновано е посочил, че не са налице основания за изменение на атакуваното решение. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и изводите досежно установената прекомерност. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Изброените основания са налични и административният съд законосъобразно е редуцирал възнаграждението на процесуалния представител на ЛЗ "Св. Св. Козма и Дамян ИППИМП" ЕООД, гр. С. съобразявайки изискването за минимално дължим размер. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените и извършени деловодни разноски от ЛЗ "Св. Св. Козма и Дамян ИППИМП" ЕООД, гр. С., които съобразно доказателствата в тази насока договор за правна защита и съдействие от 07.03.2018 г. възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение