Решение № 9484 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 61/2014 г.

Решение № 9484 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 61/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 8.11.2013 г. по адм. дело № 5469/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбата на Мюрсел Мурад Осман е обявена нищожността на издадения от този орган акт № 01-6500/23344/13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Мюрсел Мурад Осман е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт с искане за обявяването му за нищожен. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за основателна. Административният съд е установил, че Мюрсел Мурад Осман подал до Държавен фонд "Земеделие" Общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН 18/170609/23011 за кампания 2009 г. Кандидатът заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ 69,89 хектара. Въз основа на наличната информация в Интегрираната система за администриране и контрол било установено, че част от заявените площи са допустими за подпомагане и на бенефициента била оторизирана сума от 11 342,61 лева. Впоследствие Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, въз основа на които е била определена годната за подпомагане площ. В резултат на получената нова информация, оторизираната на Мюрсел Осман субсидия се оказала недължимо платена, поради това, че заявените площи били недопустими за подпомагане. С акт № 01-6500823344/13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на Мюрсел Осман било установено публично държавно вземане в размер на 11 342,61 лева във връзка с подаденото от него Общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН 18/170609/23011 за кампания 2009 г. С влязло в сила определение от 9.01.2013 г. по адм. дело № 5469/2012 г. по описа на Административния съд - София град подадената от Мюрсел Мурад Осман жалба срещу акт № 01-6500823344/13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане била оставена без разглеждане по отношение на оспорването на законосъобразността на акта и била приета за разглеждане само по отношение на оспорването на неговата валидност. Съдът приел, че актът за установяване на публично държавно вземане не е нищожен поради това, че е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", тъй като с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм.) била предвидена възможността за делегиране на притежаваните въз основа на решение на Управителния съвет на фонда правомощия на изпълнителния директор. С протокол № 17/7.04.2011 г. Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" прие решение, с което възложил на заместник изпълнителния директор, в чийто ресор попада отдел "Директни плащания на площ", да подписва актове за установяване на публични държавни вземания по директни плащания. Въз основа на това решение изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" делегирал на заместник изпълнителния директор правомощията си за подписване на актове за установяване на публични държавни вземания по схеми и мерки по директни плащания със заповед № 01-80/1288/8.04.2011 г. Според административния съд, актът бил нищожен поради липсата на времева компетентност на неговия издател. Съдът се позовал на чл. 73, § 4, алинея 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според който при грешки, отнасящи до фактически елементи, свързани с изчисляването на отпуснатата на земеделския производител субсидия, той дължи връщане на сумата само ако решението за възстановяването й не му е било съобщено в срок до 12 месеца след плащането. В случая субсидията е била отпусната на 16.12.2009 г., а актът за установяване на публично държавно вземане бил връчен на земеделския производител на 18.04.2011 г. Издаденият при липса на времева компетентност на органа акт бил нищожен, тъй като той не упражнил правомощието си да търси възстановяване на сумата за подпомагане в срок от 12 месеца след изплащането й. С тези мотиви административният съд обявил нищожността на оспорения административен акт и присъдил на жалбоподателя разноски в пълен размер, като оставил без уважение искането на ответната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Въпреки че направеният извод за наличието на компетентност на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд да издава актове за установяване на публични държавни вземания по директни плащания е верен, не могат да се споделят съображенията, изложени от съда. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания следва от разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който урежда производствата по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания. Тъй като правомощието за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, то не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие". При отсъствието на норма в Закона за подпомагане на земеделските производители, която изрично предвижда подобно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен от ръководителя на съответната администрация по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК. С издадената заповед № 01-80/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е определил заместник-директора Свилен Костов за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания, с което е спазен предвиденият в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ред. Първоинстанционният съд е нарушил закона като е приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при липса на времева компетентност. Съдът неточно е ползвал правното понятие "времева компетентност на административния орган", което има различно от употребеното в решението значение. Той е обсъждал приложението на материалноправна норма, каквато е нормата на чл. 73, § 4, алинея 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, а е направил несвързана със съдържанието й преценка относно компетентността на издателя на акта. Въпросът за дължимостта на сумата, отпусната за подпомагане, ако актът за възстановяването й не е издаден преди изтичането на 12 месеца от датата на плащането, има отношение към материалната законосъобразност на административния акт, а не към компетентността на административния орган. Освен това, както основателно възразява касационният жалбоподател, цитираната разпоредба на Регламент (EO) № 796/2004 г. не се отнася до спорното правоотношение, тъй като причината, поради което земеделският производител е получил недължима субсидия, не е фактическа грешка при изчислението й, а несъответствия при определянето на площите, допустими за подпомагане. Проверката на валидността на административния акт сочи, че той е издаден в необходимата форма, от компетентен орган. Тъй като не се установява нарушение, което да засяга неговата действителност, съдът е следвало да приеме, че актът не е нищожен и да отхвърли подадената жалба. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. С оглед изхода на делото в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд