Решение № 10395 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 49/16.03.2021 г., постановено по адм. дело 20/2021 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което по жалба на Кибела-65 ЕООД с. Кабиле, Област Ямбол е отменена заповед ФК-4-0051785/12.01.2021 г., издадена от началника на посочения отдел за принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС запечатване на търговски обект бензиностанция метан станция и забрана за достъп до нея за 3 дни. Сочи се от касатора разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК, но не са конкретизират кои са отменителните основания, посочени в нея. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са свързани с неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила с твърдения, че съдът неправилно е приел, че при издаването на заповедта не са взети всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на мярката, както и че същите не са анализирани правилно, като по този начин касаторът релевира и отменителното основание неправилно прилагане на материалния закон, като излага доводи, че същият е спазен при издаването на процесната заповед, както и че срокът на същата е определен от 3 дни, което е под максимално определения в закона 30-дневен срок. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с искане същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на 300 лв. разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорената от Кибела-65 ЕООД заповед за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена без да се установят всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ. Съдът е квалифицирал това нарушение като съществено процесуално нарушение, което води до несъответствие на издадения административен акт с целта на закона и до неправилно приложение на материалния закон. По приложението на чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС в обжалваното решение са изложени мотиви, че безспорно по делото е установено, че в търговския обект, проверен от приходните органи се използва ЕСФП факт, който е посочен и в протокола за извършена проверка на 08.01.2021 г. За безспорно обстоятелство съдът е приел, че в обекта се регистрират продажбите чрез ЕСФП, както и че към посочения протокол за проверка е наличен служебен бон от 10.07.2020 г., както и за нивомерна доставка на бензин А95 в резервоар 1 с наличен служебен бон от 28.07.2020 г. и друг такъв от 10.07.2020 г. за нивомерна доставка на евродизел в резервоар 2, като и двата са със статус ОК, което съдът е отразил, че означава, че информацията е постъпила в НАП. За неправилно съдът е приел определянето от административния орган на допуснатото нарушение, за което е наложена ПАМ с позоваване на чл. 118, ал.10 ЗДДС. В тази връзка се сочи от съда, че съгласно чл. 118, ал.11, т. 5 ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя на доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. В тази връзка съдът се е позовал и на чл. 59а, ал. 3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В обжалваното решение е посочено, че административният орган е посочил адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118, ал.10 ЗДДС, без да вземе предвид изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС от задължението по ал. 10 на същата разпоредба. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал.1, т. 1, б. г ЗДДС предвижда при неспазване на задължението за подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите, да се налага принудителна административна мярка запечатване на съответния търговски обекти забрана за достъп до него до 30 дни, в процесния случай 3 дни. При извършената от приходните органи проверка на търговския обект на адресата на мярката, е прието, че за дати 10.07.2020 г. и 28.07.2020 г. не са подадени данни в НАП за получени доставки на горива в търговския обект на датата на постъпването на данъчното събитие съгласно чл. 118, ал.10 ЗДДС, както и че не попада в изключението на ал. 10. Наличието на служебни бонове за двете доставки на гориво на 10.07.2020 г.и 28.07.2020 г. с изрично отбелязване ОК означава, че тези доставки са изпратени до НАП, т.е. не се касае за неподаване на данни, както е приел административният орган, издал отменената от първостепенния съд заповед за ПАМ. При така установеното правилно в обжалвания съдебен акт е прието, че доставките са отчетени чрез ЕСФП. Правилно съдът е приел, че при отчитане на доставките чрез ЕСФП разпоредбата на чл. 118, ал.11, т. 5 ЗДДС изрично разпорежда, че не се прилага ал. 10, поради което констатираното от проверяващите органи е некоректно. Обосновано съдът се е позовал и на чл. 59а, ал. 3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. според който за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по документ, чрез въвеждането им в ЕСФП, което видно от приложените по делото служебни бонове за доставките от 10.07.2020 г. и 28.07.2020 г. и макар това да е посочено от административния орган, обосновано съдът е приел, че неправилно в заповедта за принудителната административна мярка не е взето предвид изключението съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС на задължението по ал.10 от същата разпоредба. Относно принципното становище за продължителността на срока настоящият съдебен състав не поддържа приетото от първоинстанционния съд. В дискрецията на административния орган е определянето на този срок, който законодателят е ограничил до максимум 30 дни. Срокът от 3 дни в процесната заповед е минимален и е доста под този максимум, поради което този срок не е несъразмерен в случай само, че заповедта е законосъобразна и определянето му не е извършено в нарушение на закона. Обжалваното решение е правилно постановено с оглед основният мотив, приет и развит от първостепенния съд за неналичие на извършено нарушение, което е довело до незаконосъобразност на приложената от административния орган принудителна мярка. С оглед гореизложеното обжалваното решение като правилно постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и на съдопроизводствените правила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение