Решение № 7082 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2009 г.

Решение № 7082 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 33 от 13.01.2009 г., постановено по адм. д. № 627/2008 г. Старозагорският административен съд е отхвърлил оспорването на решение № 18/29.08.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 222-2523/11.06.2008 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, по жалба на Ганчо Георгиев Ганев от гр. Казанлък. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Ганчо Георгиев Ганев с оплакване за неправилност като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Стара Загора се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с приложимия закон и представените по делото доказателства, които обуславят направените изводи от съда. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на съдебното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 18/29.08.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 222-2523/11.06.2008 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, уведомяващо Ганчо Георгиев Ганев от гр. Казанлък доброволно да възстанови получени парични обезщетения за безработица в размер на 522,58 лева за периода от 01.02.2007 г. - до 25.07.2007 г. Мотивите на административния орган са, че лицето е възстановен на работа след незаконно уволнение и за посочения период му е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. По делото страните не оспорват факта, че Ганчо Георгиев Ганев е бил е възстановен на работа след незаконно уволнение и съгласно решение № 435/01.02.2008 г. по гр. д. № 709/2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора "България - К" АД - гр. Казанлък е осъдено да заплати на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето на незаконното уволнение в размер на 800 лв. Тази сума е изплатена на лицето, а дружеството-работодател е уведомило с писмо директора на ТП на НОИ - Стара Загора за извършеното плащане. След получаване на уведомлението, административният орган - ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, е издал процесното разпореждане № 222-2523/11.06.2008 г. за доброволно възстановяване на сумата 522,58 лв. на основание чл. 54е от КСО . При обжалването на този административен акт пред по-горния орган, директорът на ТП на НОИ - Стара Загора с решение № 18/29.08.2008 г. е потвърдил атакуваното разпореждане. Административен съд гр. Стара Загора е приел издадени административни актове за законосъобразни. Настоящата инстанция счита, че решението на административния съд е постановено при точно приложение на материалния закон. Правилно е прието, че жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и това е юридическият факт, от който възниква задължението за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54е от КСО последното се възстановява от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ . Разпоредбата е императивна и нейното прилагане не е обвързано с добросъвестността на лицето, получило обезщетението за безработица. Административният съд е развил подробни съображения както за компетентността на органа, издал оспореното разпореждане, така и за допусната техническа грешка при изписване номера на акта. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,