Решение № 15732 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2018 г.

Решение № 15732 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен" при община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков като процесуален представител, срещу решение № 936 от 26.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3143/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – В. Милкова, чрез пълномощника си адв. Ангелов, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Ответникът - "Тарамекс" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, по жалба на В. Милкова, е отменена заповед № РД-17-1565/24.10.2017 г. на кмета на район "Централен" - община Пловдив, с която на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на собствениците и обитателите на имот с идентификатор 56784.521.4, в УПИ ХV-4, кв. 18 (стар) по плана на [жк], [населено място], да осигурят свободен достъп през имота си за период от 30 календарни дни от влизане в сила на заповедта за времето от 08. 00 ч. до 18. 00 ч. всеки ден, за извършване на строително-монтажните работи по изграждане на скеле по имотната граница и реализация на топлоизолация и завършващи покрития към прилежащата фасада на жилищната сграда на [улица], [населено място]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено процесуално нарушение, доколкото в административното производство не са участвали всички заинтересовани лица - възложители на строежа, за довършването на който се иска осигуряване на достъп през съседния имот. На следващо място е приел, че заповедта за одобряване изменението на ЗРП, е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 1459/2001 г. на Окръжен съд Пловдив. Според административния съд издаденото въз основа на тази заповед разрешение за строеж относно строителството, предмет на оспорения административен акт, се явява такова при последваща липса на основата за извършването му, което поставя въпросът за законността на жилищната сграда. На последно място съдът е приел, че в заповедта липсва яснота относно това в какво ще се състои осигуряването на достъпа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По делото е установено, че е издадено разрешение за строеж № 281 от 30.10.2015 г. на главния архитект на община Пловдив за обект: "Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" в УПИ XIV-5, кв. 18 по плана на[жк], [населено място]. Разрешението за строеж е влязло в сила. Заявителят в административното производство "Тарамекс" ЕООД е направил искане до административния орган за издаване на заповед по реда на чл. 194, ал. 1 ЗУТ поради отказ от страна на собствениците на съседния имот за достъп до същия с цел изпълнение на СМР във връзка с поставяне на топлоизолационна система на калканна стена на новостроящата се сграда в УПИ XIV-5, негова собственост. В резултат на това е издадена оспорената пред административния съд заповед. Жалбоподателката в първоинстанционното производство не оспорва факта, че достъп от собствениците на имот с идентификатор 56784.521.4 не е осигурен. Единственото условие, което поставя приложимата законова норма на чл. 194, ал. 1 ЗУТ е съответните работи да са разрешени или предписани, което в случая е изпълнено – налице е разрешение за строеж. Неговата законосъобразност предвид обявяване на нищожността на ЗРП, въз основа на който е издадено, както и законността на извършеното строителство, не може да се обсъжда по реда на косвения съдебен контрол в настоящото производство. Няма данни и твърдения разрешението за строеж да е отменено, поради което е стабилен административен акт. Незаконосъобразно съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като за направеното до органа искане не са уведомени всички възложители на строежа. Този извод е основан на разрешение за ползване на сградата, издадено след постановяване на оспорената заповед, в което удостоверение като възложители освен заявителя са посочени и други лица. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ не поставя изискване искането до административния орган да изхожда от всички собственици/ възложители на строежа, чието довършване налага достъп в съседен имот. В случая заявлението е подадено от търговско дружество, което е един от възложителите на строежа и негов изпълнител. В това производство не следва да се обсъждат евентуалните вреди, които биха настъпили в имота във връзка с изпълнението на СМР. В чл. 194, ал. 4 ЗУТ е предвидена процедура по обезщетяване за причинени вреди от осигурения достъп. Неправилен е изводът на съда и за липса на яснота относно това в какво ще се състои осигуряването на достъпа. Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. В нея са изложени фактическите основания за издаването й. Такива се съдържат и в представеното разрешение за строеж. Точно е индивидуализиран имотът, в който следва да се осигури достъп за извършването на СМР, изброени са и неговите собственици. Изрично е посочено на кого този достъп следва да бъде осигурен. Определен е точният период от време - 30 календарни дни от влизане на заповедта в сила, както и часовият диапазон за достъп през чуждия имот. От мотивите и разпоредителната част на заповедта е видно, че достъпът е за изграждане на скеле по имотната граница и реализация на топлоизолация и завършващи покрития към прилежащата фасада на жилищната сграда, с което фактически е определен и обемът на СМР, предвидени с разрешението за строеж и съпътстващата го документация. Предвид изложеното жалбата срещу оспорения акт е неоснователна и като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което жалбата на В. Милкова срещу заповед № РД-17-1565/24.10.2017 г. на кмета на район "Централен" - община Пловдив се отхвърли. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Милкова следва да заплати на община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева (по 100 лева за всяка съдебна инстанция) съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,