Решение № 4921 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2014 г.

Решение № 4921 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Минчо Василев Божков против решение № 1261 от 19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 134/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Минчо Василев Божков против заповед № З-7537/11.12.2013 г. на директора на ОД на МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм.), като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.) административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В заповедта са изложените фактическите основания за издаването й, като дисциплинарно наказващият орган се е позовал и на обобщената справка и становището, изготвени от дисциплинарно - разследващия орган. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. От последните е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) е спазена. Дисциплинарнонаказващият орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) и е определил дисциплинарноразследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР (отм.) и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Дисциплинарноразследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея 18.11.2013 г. На 19.11.2013 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. На 30.10.2013 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, с който дисциплинарно наказващия орган е запознат, видно от поставената резолюция. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Фактът, че дисциплинарнонаказващият орган не е възложил допълнителна проверка, във връзка с дадените от жалбоподателя писмени обяснения, не обосновава допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В хода на назначената проверка са събрани доказателства, установяващи извършеното дисциплинарно нарушение, като служителят не е посочил доказателства, който иска да бъдат събрани и да опровергаят изводите за допуснатото дисциплинарно нарушение. Освен това Божков не е наказан за управление на МПС след употреба на алкохол, а за отказа му да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръвна проба във връзка с причиненото от него ПТП, както и за управление на автомобила без свидетелство за управление на МПС, без сключена застраховка "гражданска отговорност" и без знак за годишен технически преглед. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.). По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Установено е, че след причиняване на ПТП служителят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, както и да даде кръвна проба. Управлявал е автомобила без свидетелство за управление на МПС, без сключена застраховка "гражданска отговорност" и без знак за годишен технически преглед, с което е нарушил цитираните в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служителите в МВР, като деянията му станали достояние на други служители на МВР и на граждани, с което е уронен престижа на службата. В становището и обобщената справка дисциплинарноразследващия орган е изложил обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че Божков е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Пловдив е постановил решение съответно на материалния закон. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на разпитаната по делото свидетелка Мирела Начева. С показанията й не се опровергават събраните по делото доказателства, като същата не е била нито очевидец на станалото ПТП, нито на отказа на Божков да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръвна проба, които факти са установени по несъмнен начин от всички останали доказателства. Доводите на касатора, че не е установено издаденото наказателно постановление да е влязло в сила, както и дали актът за установяване на административно нарушение съответства на изискванията на ЗАНН, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като съгласно правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Ирелевантни са и твърденията, че не е установено кои норми от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са нарушени от служителя, тъй като дисциплинарното наказание не е наложено за неспазване на правилата на ЗДвП, а за тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижът на службата. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, а изводите за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,