Решение № 15289 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2019 г.

Решение № 15289 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Г. против решение № 1124/03.06.2019 г. постановено по адм. д. № 158/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменен Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Г., мандат 2015-2019 г., приет с решение № 19 по Протокол № 2 от 30.11.2015 г., с изключение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 17 от Правилника и Общинският съвет е осъден да заплати на Окръжна прокуратура-Благоевград разноски по делото в размер на 20 лева. Касаторът Общински съвет Г. чрез председателя си твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон и - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че протестът на Окръжна прокуратура Благоевград е недопустим, тъй като Правилникът за организацията и дейността на Общински съвет Г. не е нормативен административен акт. Освен това, след като съдът е прекратил производството по отношение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 17 от Правилника, поради висящо съдебно производство, по същия начин е следвало да се процедира и по отношение на цялото производство. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като в протеста не е посочено като основание за отмяна липсата на мотиви на проекта. В писмено становище от 17.06.2020 г. настоящият председател на Общински съвет Г. сочи, че с решение № 72 от Протокол № 5 от 21.02.2020 г. новоизбраният общински съвет на с Г. е приел нов Правилник за организацията и дейността на общински съвет неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, като действащият до този момент правилник, предмет на оспорването, е отменен. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство - прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е недопустимо. Първоинстанционното производство е започнало по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Благоевград срещу Правилника за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация мандат 2015 г. - 2019 г. на [община] /Правилника/. Административен съд Благоевград е констатирал, че Правилникът за организацията и дейността на ОС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация мандат 2015 г. - 2019 г. на [община] е приет с Решение № 19 по Протокол № 2 от 30.11.2015 г. Проектът за правилника е публикуван на 16.11.2015 г., но въпреки дадените от съда изрични указания, не са представени доказателства относно съставителя и вносителя на проекта, както и за евентуално изготвени протоколи на комисии досежно неговото обсъждане с предложения и становища, нито доказателства за наличието на изготвени мотиви от съставителя на проекта, съответно доклад към същия. Мотиви не са докладвани и при приемане на проекта. Установено е също така, че проектите за изменение на Правилника, с Решение № 139 от Протокол № 10 от 10.06.2016 г., с Решение № 288 от Протокол № 21 от 30.03.2017 г. и Решение № 437 от Протокол № 33 от 27.02.2018 г., както и самите решения за приемане на измененията не са публикувани. Тези обстоятелства не се оспорват в касационната жалба. При тези фактически установявания, съдът е приел, че протестът е допустим, като подаден от надлежна страна срещу нормативен административен акт. Протестът е приет и за основателен, като съдът, на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 196 АПК съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на Правилника на основанията по чл. 146 от АПК. Предвид констатациите за липса на мотиви към правилника, както и за допуснати нарушения при приемане на измененията му и на основание чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗНА, съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което осуетява и възможността да бъде извършен съдебен контрол за неговата законосъобразност. На това основание Правилникът е бил отменен. Видно обаче от представените в хода на касационното производство доказателства, Правилникът за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация мандат 2015 г. - 2019 г. на [община] не е повече действащ подзаконов нормативен акт, тъй като е отменен с решение № 72 от Протокол № 5 от 21.02.2020 г. на новоизбрания общински съвет на [населено място], с което е приет и нов Правилник за организацията и дейността на общински съвет неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. След като в хода на производството по оспорване на подзаконовия нормативен акт същият е изцяло отменен от компетентния да стори това орган на местно самоуправление, оспореното пред настоящата инстанция съдебното решение се явява недопустимо поради липсата на предмет. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК жалбата до съда не спира действието на нормативния административен акт, поради което и при висящо съдебно производство няма пречка компетентният административен орган да отмени, измени или да допълни оспорените разпоредби. Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, като съдът е задължен да следи служебно за наличието на тази предпоставка по време на цялото производство. Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия означава, че същия цели настъпването на благоприятни за него правни последици от отмяната на оспорения административен акт, тъй като този акт по неблагоприятен начин засяга неговата правна сфера - създава задължени, или ограничава неговите права, свободи или законни интереси. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, както е в конкретния случай, правният интерес от търсената правна защита се състои в премахването на този акт от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като целият подзаконов нормативен административен акт е отменен, то той е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, респективно от продължаване на съдебното производство, което е образувано по оспорването. Това налага обезсилване на постановеното съдебно решение и прекратяване на съдебното производство. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд