Решение № 9140 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2012 г.

Решение № 9140 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" гр. Смолян против решение № 22 от 09.03.2012 г. по адм. дело № 13/2012 г. на Административен съд - Смолян. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Никола Георгиев Милевски, чрез пълномощника си е представил писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Смолян е отменил заповед № ЯС-260/28.11.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" гр. Смолян, с която е отказано подновяване на издадените разрешения за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя и е иззет пистолет "Байкал" 442 ведно с притежаваните боеприпаси и е върнал административната преписката за издаване на исканите разрешения. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. № ВЯС-5929/26.10.2011 г. жалбоподателят Никола Милевски е поискал да бъде продължен срокът на издаденото му разрешение № 244/07.11.2008 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. С писмо изх. № РЯС 13899/28.10.2011 г. началника на РУП гр. Смолян е съобщил на Милевски да представи допълнителни мотиви за издаване на исканото разрешение, с които да обоснове основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Жалбоподателят с писмо № ВЯС 6095/03.11.2011 г. е посочил, че не е осъждан, няма образувани досъдебни производства, психично здрав е и оръжието му е необходимо за самоохрана, т. к. му се налага пренасяне на немалки суми пари. С обжалвания отказ административният орган е приел, че жалбоподателя не е доказал необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Съдът, като е преценил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство, е приел, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец, налага му се във връзка с упражняваната стопанска дейност да пренася парични суми, притежава вила в местността "Селището", отдалечена на около 2 - 3 км от с. Бостина, в която пребивава често сам или със семейството си, които обстоятелства сочат на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за притежаване на огнестрелно оръжие. Съдът, като е счел за неправилен извода на административния орган, че посочените причини не обосновават необходимост от издаване на исканите разрешения, е постановил оспорения резултат. Решението е неправилно. Изводът на решаващия съд за изпълнение на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора е необоснован. С разпоредбата на чл. 76 от ЗОБВВПИ са посочени изчерпателно изискванията, които следва да са налице за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които и основателна причина за издаване на разрешението (по арг. чл. 76, ал. 3, т. 3). Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. На административния орган е предоставена дискрецията да прецени за всеки отделен случай установена ли е нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие от лицето, без значение дали се касае за искане за издаване разрешение за първи път или за т. нар. подновяване на разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил мотивите си, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - няма данни и доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото му; във връзка с осъществяваната търговска дейност няма данни за реална или потенциална опасност за сигурността му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. Правилно е преценено от административния орган, че доводите във връзка с пренасянето на парични суми не сочат на основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. За охрана на пари, ценности и пренасяне на парични суми съществуват изрични нормативни правила, по които търговецът следва да организира тази дейност. Съдът, като е кредитирал изцяло свидетелските показания неправилно е счел, че за лицето съществува основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Така възприетите от съда факти не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Основателни са релевираните доводи на касатора, че обстоятелствата, които жалбоподателят, (сега ответник по касация) изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Ето защо, като е приел за незаконосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил необоснован и и в нарушение на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се реши спора по същество като се отхвърли жалбата на Никола Георгиев Милевски против заповед № ЯС-260/28.11.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" гр. Смолян, Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,