Решение № 5879 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение 3901 от 05.02.2025 г., постановено по административно дело 11607/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. 02-220-6500/1170 от 25.09.2023 г. (УП) в частта му, касаеща установена недопустимост на площ по отношение на БЗС 49357-59-2-2 и делото е върнато за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против УП в тази му част бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Е. Ц. С. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Решението е законосъобразно. От съдържанието на обжалваното пред АССг УП се установява, че същото е постановено след като с влязло в сила решение 3240 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело 3513/2021 г. на АССг, с което е отменено предходно постановено от същия орган Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. 02-220-6500/1170 от 31.01.2021 г. и преписката му е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. При извършена служебно проверка настоящият състав констатира, че с посоченото съдебно решение е прието за установено, че за парцел 49357-59-2-2 е установено разминаване между констатираното от проверките и установеното от приетата по делото съдебно - техническа експертиза, като неправилно площ от същия в размер на 0,04 ха не е приета от органа за допустима, тъй като в тази част не са установени недопустими елементи. В обжалваното пред АССг УП, в таблица 1 по отношение на този парцел е посочено, че същият е с декларирана площ от 1,03 ха и установената площ е 0,98 ха, като недопустимата площ е съобразена с посеченото по-горе влязло в сила съдебно решение. Същевременно в колона 5 към посочената таблица е посочено, че площта е изчислена съгласно чл. 2, § 1, т. 23 от Делегиран регламент (ЕС) 6402014 г. на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания , определени в правилата за отпускане на помощ. При това правилно в обжалваното решение е посочено, че въпреки това за недопустима площ за процесния парцел е приета такава в размер на 0, 05 ха, което в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Тази констатация е правилна, още повече, че в акта се съдържат противоречиви мотиви за начина на изчисляване на допустимата площ, тъй като както бе посочено по-горе органът сочи в таблицата, че същата е изчислена съобразно влязлото в сила съдебно решение, а същевременно в обясненията към таблицата сочи друг начин на изчисляването ѝ. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че такива не са допуснати, а твърденията за липсата на дадени указания по чл. 171, ал. 5 АПК са неотносими предвид факта, че в случая се касае за неизпълнение на указания, дадени с влязло в сила съдебно решение, които са били известни на органа, предвид изричното му посочване в акта, а освен това с определение от 22.01.2024 г., съобщено на касационния жалбодател на 24.01.2024 г. съдът е дал указания за доказателствената тежест на всяка от страните. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение