Решение № 5295 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14257/2017 г.

Решение № 5295 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14257/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Михов" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "К. Н. Д." №..., представлявано от управителя Р. В. М., против Решение № 1596/03.10.2017 г., постановено по административно дело № 2423/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03001815009993-091-001/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., частично потвърден с Решение № 242/08.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., в частта, с която са установени задължения по ЗДДС - главница в общ размер от 152 204,28 лева и лихви за забава в размер на 47 660,65 лева. С влязло в сила протоколно определение, постановено на 15 март 2017 г., съдът е прекратил производството по жалбата на "Михов" ЕООД срещу ревизионния акт, в частта на установените с него задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2012 г. - 2013 г. поради оттегляне на жалбата, с оглед на което настоящият съд не следва да се произнася по този въпрос. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извършената от съда преценка на представените по делото писмени доказателства - писмени потвърждения и товарителници, като се твърди, че същите удостоверяват спазване на изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 2 ППЗДДС, поради което следва да се признае реалността на извършените вътреобщностни доставки. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат И., която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. От ответника по касационната жалба - Д. Д. "ОДОП" гр. В. е постъпило писмено становище от процесуален представител главен юрисконсулт М. М., която оспорва касационната жалба и моли оспореното решение да бъде потвърдено, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. е ревизионен акт, с който допълнително в тежест на ревизираното дружество "Михов" ЕООД е начислен ДДС в общ размер на 152 204,28 лева и лихви в размер на 47 660,65 лева за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки на метални елементи към италианското дружество "R. D. T. Metai" SRL. Приходните органи са приели, че процесните доставки не се явяват вътреобщностни доставки, тъй като не са спазени изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" ППЗДС. В изпълнение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил задълбочена преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт на всички основания, посочени в закона. Преценил е, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му, които съображения се споделят от настоящата инстанция. Относно преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт, съдебният състав подробно е описал събраните по делото доказателства за всяка отделна доставка, анализирал е какви факти се установяват или не въз основа на тези доказателства, след което е приложил относимите правни разпоредби. Извършените от съда фактически установявания съответстват на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Възприетите в решението правни изводи са логични, мотивирани и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Респективно неоснователни са твърденията, поддържани от касационния жалбоподател за неправилна преценка на представените доказателства и относимите за спора факти, както и до допуснато противоречие с материалния закон. По делото се е твърдяло, че транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на получателя, поради което правилно съдът е очертал приложимите за случая разпоредби на чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Тези норми изискват доказването на изпращането или получаването на стоките от получателя да става или с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя, което следва да съдържа определените в закона реквизити. Законът в приложимата за процесния период редакция е поставил изискване за съдържание на писменото потвърждение, като при липса на посочените реквизити, този документ не се признава за годен да удостовери факта по изпращането и транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Писменото потвърждение следва да съдържа: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В представените по делото писмени потвърждения е посочена единствено дата и място на получаване на стоките, липсва информация за вида и количеството на получената стока, за вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, както и не е посочено името на лицето, предало стоките. Освен това, всички писмени потвърждения са издадени няколко дни преди посочената в тях дата на получаване на стоките, което допълнително опровергава тяхната достоверност. Към спорните фактури са представени и товарителници, но същите отново не са били ценени от съда по съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав. Товарителницата има за цел да установи договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на предаване на стоката за превоз и мястото за доставянето й, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Процесните товарителници не съдържат реквизитите по чл. 6, б. "г" и "и" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, а именно данни за превозната цена и за датата на приемане на стоката. По същественото обаче е, че в тези документи не е посочено името на получателя на стоките, както и липсва подпис на превозвача. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява условията на договора за международен превоз и получаване на стоката от превозвача, до доказване на противното, като нередовността на този вид документ съгласно чл. 4 от същата конвенция, не засяга съществуването или действието на договора за превоз. При липсата на подпис на едната страна /превозвача/ и невъзможността да се идентифицира представителя на другата страна /възложителя/ по договора за превоз, товарителницата не може да удостовери валидно съществуването на договора за превоз, неговото изпълнение и получаване на стоките от превозвача. Съгласно чл. 5, т. 1, изр. 1 от Конвенцията, товарителницата следва да се изготви в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача, като тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, но само ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. В случая стоките са изпратени от територията на нашата държава, която се явява страната на изготвяне на товарителниците, следователно е приложимо българското законодателство, което не разрешава заместването на подписа на страна по договор с печат. След като в процесните товарителници липсва подпис на превозвача, и по делото не са представени други доказателства, които да установят сключване на договор за превоз, то презумпцията, въведена в чл. 9 от Конвенцията е неприложима в случая. Освен това от събраната по делото информация от Агенция "Митници" е установено, че на посочените в товарителниците дати, съответните превозни средства не са преминали през границата, както и няма данни за платени пътни такси. Не е налице и съответствие между вида на стоките, посочени във фактурите, с изписването им в товарителниците - във фактурите стоките са идентифицирани като "метални елементи", докато в съответстващите им товарителници са отбелязани като "неръждаема стомана". Посочените несъответствия и непълноти в товарителниците, обосновано са мотивирали съдът да приеме, че тези документи не удостоверяват изпращането и транспортиране на стоките от територията на България до територията на Италия, респективно, че не е спазено изискването на чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" ППЗДДС, поради което законосъобразно приходните органи са отказали да признаят вътреобщностна доставка на стоките, предмет на фактурите, издадени от ревизираното лице. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 4 528,65 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,