Решение № 12477 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2016 г.

Решение № 12477 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Н., от гр. Д. Ч. против решение № 1268/9.06.2016 г. по адм. дело № 3859/2015 г. на Административен съд - гр. В. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. В. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1268/9.06.2016 г. по адм. дело № 3859/2015 г. Административен съд - гр. В. е отхвърлил жалбата на К. Д. Н., от гр. Д. Ч. срещу решение № 2153-03-39/27.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 5706160947/15.06.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на лична пенсия по § 4 от ПЗР на КСО. По делото е установено, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4 ПЗР на КСО жалбоподателят е имал навършени 57 години, 08 месеца, 04 дни. Установеният осигурителен стаж по продължителност и видове категория е както следва: 04 години, 01 месец и 00 дни от първа категория; 08 години, 07 месеца и 04 дни от втора категория и 23 години, 11 месеца и 07 дни от трета категория. Общият осигурителен стаж, преобразуван към трета категория по чл. 104 КСО възлиза на 41 години, 05 месеца и 26 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст е 99 г., 02 м., 00 д. Спорът между страните по фактите касае осигурителният стаж на Н. за периода 1.01.1982 г. - 4.04.1983 г. Същият е бил заявен първоначално за времето от 1978 г. - 1983 г. като спорните обстоятелства са свързани с управляваното от жалбоподателя МПС в качеството му на шофьор в ДЗ "Т.", гр. Г. Трайков. Обосновано административният съд е приел за неверни твърденията на Н., че за процесните периоди е управлявал товарен автомобил "Волво Ф-80" с товароносимост над 12 тона. Посочената марка товарни автомобили е с товароподемност от 12 до 20 тона и по тези обстоятелства страните не спорят. Събраните по делото доказателства обаче, съдържащи се в трудовото досие на лицето - първични документи (заповеди за назначаване и преназначаване, заповеди за отпуск и допълнителни споразумения към трудов договор) сочат, че за процесния период жалбоподателят е работил като шофьор на ГАЗ 53 и шофьор на автобус. В този смисъл е и заключението по назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза. Съгласно т. 53а ПКТП (отм.) от втора категория е трудът, полаган от водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В рамките на конкретиката по спора административният съд обосновано е приел, че трудът на К. Д. Н. на длъжност шофьор в ДЗ "Т.", гр. Г. Кирков за периода 1978 г. - 1983 г. не може да бъде категоризиран при условията на втора категория труд. Управляваното от него превозно средство - автобус не е било за общо ползване в рамките на транспортна фирма, обслужваща вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, а товарното превозно средство ГАЗ 53 не е с товароподемност повече от 12 тона. Така възприети фактите сочат, че първоинстанционното съдебно решение не страда от твърдяния от касатора порок необоснованост. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Видно от фактите по делото е, че жалбоподателят не отговаря на две от кумулативно изискуемите материалноправни основания, съдържащи се в хипотезата на правната норма за придобиване на право за ранно пенсиониране - минимален осигурителен стаж от първа или втора категория и минимално изискуем сбор от осигурителния стаж и възрастта. Достигайки до същите изводи, административният съд е приложил точно материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд не установи пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и като законосъобразно и обосновано то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение