Решение № 15526 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2020 г.

Решение № 15526 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Касаторът Директор на дирекция "Местни данъци и общинска собственост" /Д "МДОС"/ при община Симитли, чрез процесуален представител адвокат А. Цветков, обжалва Решение № 220/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1214/19 г. по описа на Административен съд Благоевград. Поддържа и развива в жалбата, в становище по съществото на спора и в писмени бележки доводи за необоснованост и противоречие на решението с материалните разпоредби- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Балкан МК" ЕООД гр. Перник, чрез процесуалния представител адв. А. Петков, в писмен отговор, становище по съществото на спора и в писмени бележки изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения в срок. По съществото на спора намира жалбата за основателна. С обжалваното решение № 220/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1214/2019 г. на Административен съд Благоевград е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1649-1/16.03.2018 г., издаден от мл. Експерт Г. Арнаутска в отдел "Местни приходи", дирекция "МДТ", при Община Симитли в частта, в която са определени задължения за ТБО и лихви за забава за 2016 г. и 2017 г. Делото се разглежда в тази си част за втори път пред АС Благоевград като по отношение на установените със същия АУЗД задължения за ДНИ е налице влязло в сила решение по адм. Дело № 538/2018 г. по описа на АС Благоевград, потвърдено с решение по адм. Дело № 6494/2019 г. по описа на ВАС. При връщане на делото за ново разглеждане касационният съд е дал указания за преценка на данните по удостоверение - л. 359 от делото относно административния адрес на имотите, за които е определено задължението и съответно на преценка на доказателствата относно предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ и включване на имота в границите на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. За да отмени оспорения пред него АУЗД в частта на установените в него задължения за ТБО и лихви за 2016 г. и 2017 г., административният съд е приел, че същият е немотивиран, тъй като в акта е отразен несъществуващ административен адрес на имотите, за които е установено задължение за ТБО, а при липса на такъв адрес не може да се извърши проверка дали по отношение на тези имоти са предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Решението е частично неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно. Действително в АУЗД № 1649-1/16.03.2018 г., издаден от мл. Експерт в отдел "МП", дирекция "МДТ" при Община Симитли в частта, в която са определени задължения за такса битови отпадъци и лихви за забава върху тях за 2016 г. и 2017 г. по подадени от дружеството декларации № 403/28.06.2010 г., № 404/28.06.2010 г, № 405/28.06.2010 г, № 406/28.06.2010 г, № 407/28.06.2010 г., № 408/28.06.2010 г. № 409/28.06.2010 г и. № 410/28.06.2010 г. административните адреси на декларираните имоти не са индивидуализирани като е посочено само населеното място и ул. "Неизвестна". Уточнено е впоследствие, че вписаният адрес "ул. "Неизвестна" не съществува като такъв в населеното място, а системата е генерирала името на улицата поради липса на посочено и друго известно име на адреса. Тези изводи на съда са необосновани досежно недвижимите имоти по декларация № 403/28.06.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижим имот и съответно за ТБО по смисъла на чл. 64 и чл. 62 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти. Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 от ДОПК. Въпреки непосочването на административния адрес на имотите по декларация № 403/28.06.2010 г., няма пречка за индивидуализирането им по безспорен начин. Предвид направеното позоваване на подадената декларация и посочения партиден номер на имотите /113568235 001 е ясно, че същите се намират в квартал Ораново, така както това е декларирано от собственика /л. 69 от делото/. В същата декларация собственикът е посочил и начина за придобиване на имотите и основанието за това – договор за покупка №РД-01-721/06.02.2005 г., който също е приложен към декларацията и в който тези имоти в кв. Ораново, в чл. 1, т. 1. 1, б. "а" от договора са индивидуализирани като имоти, вкл. и с границите си. Тези данни кореспондират и с издаденото от общината удостоверение /л. 359/, в което е направено уточнение на административния адрес на имотите по декларация № 403. Липсата на посочен точен административен адрес в оспорения акт, не е равнозначна на липса на мотиви, както е приел първоинстанционният съд, не се препятства възможността за проверка законосъобразността на акта, тъй като имотите са индивидуализирани в достатъчна степен по техния партиден номер, по който се установява кварталът, в който са имотите и съответно границите им според основанието за придобиването им. Същото не се отнася са имотите по останалите декларации № 404/28.06.2010 г, № 405/28.06.2010 г, № 406/28.06.2010 г, № 407/28.06.2010 г., № 408/28.06.2010 г. № 409/28.06.2010 г и. № 410/28.06.2010 г., тъй като при препращането към тях се установява, че всички представляват "земя" в квартал "Делвино" на гр. Симитли и се препраща към придобивното основание, без допълнителна конкретизация. Или, не може да се направи разграничение между тези имоти, така че всеки от тях да се индивидуализира по описание и граници според отразеното в договора за покупко-продажба. Имотите по декларации от 404 до 401 вкл. не се разграничават по никакъв начин в акта, вкл. и по квадратура. За тези имоти не е издавано и последващо удостоверение за административен адрес. По отношение на оспорения акт в частта му, в която са установени задължения за ТБО и лихви за 2016 и 2017 г. за имоти с партидни номера 113568235 002, 113568235 002, 113568235 003, 113568235 004, 113568235 005, 113568235 006, 113568235 007 и 113568235 008 решението на административния съд следва да са остави в сила като правилно. Относно установените задължения ТБО и лихви за 2016. г. и 2017 г. за имоти с партидни номера 113568235 001, по декларация № 403/28.06.2010 г., се приема следното: Нормата на чл. 62 от ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Установено е, че размерът за ТБО, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента, се определя съгласно приетата от Общински съвет Симитли – Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Симитли и Тарифа към нея. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от община Симитли действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За 2016 г. и 2017 г. са издадени заповеди от кмета на община Симитли по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на община Симитли, /включващи кв. Ораново, Драгова махала/, обхванати в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци. По отношение доказване извършването на останалите компоненти на ТБО са събрани достатъчно неоспорени и относими за периодите писмени доказателства /приети и описани по протоколи от с. з. на 07.01.2019 г. и 14.01.2020 г. /– товарителници, план-сметка, протоколи по извършване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци на територията на Община Симитли, договор за обществена поръчка, фактури за поставяне на контейнери. Таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо е също дължима, тъй като безспорно е доказано, че е налице и се поддържа функциониращо депо на територията на общината. Освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е налице единствено, когато няма такива. С протокол от с. з. от 11.02.2019 г. са приети и писмени доказателства – фактури, сметки, протоколи и друго, въз основа на които се доказва и извършване на услугата и дейности по поддържане на чистота за процесните имоти, в който смисъл е и заключението на експертизата. Изводът на съда, въз основа на приетите неоспорени писмени доказателства по делото е че предпоставките за дължимост на ТБО са налице за процесните имоти. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Балкан МК" ЕООД гр. Перник срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1649-1/16.03.2018 г., издаден от мл. Експерт Г. Арнаутска в отдел "Местни приходи", дирекция "МДТ", при Община Симитли в частта, в която са определени задължения за такса битови отпадъци и лихви за забава върху тях за 2016 г. и 2017 г. по декларация № 403/28.06.2010 г., за имоти с партиден номер 113568235 001. В останалата си обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да се присъдят направените и претендира от него разноски за всички съдебни инстанции, съразмерно на уважената част и материален интерес, в размер на 2600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,