Решение № 29 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2020 г.

Решение № 29 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 139 от 23.11.2020 г. с правно основание чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав е допуснал до разглеждане молбата на Е. М. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 06.11.2018 г. по гр. д. № 16568/2017 г. на Варненски районен съд, ХІІ с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. Ц. иск срещу Л. К. К. с правно основание по чл. 23, ал. 1 СК. Като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят твърди наличие на новооткрити доказателства от значение за изхода на делото – банков паричен превод от м. 8 (август) 1998 г., който твърди, че е извършил (л. 37) и писмено потвърждение от Л. К. от 27.10.2010 г., че процесният имот е закупен изцяло със средства на Е. Ц. (л. 39), документът е със съвсем различно съдържание от твърдяното – че в случай на развод Л. К. не очаква финансова помощ от съпруга си и се отказва от вдовишката си пенсия. С допълнителна молба молителят уточнява, че доказателствата са му били известни в хода на делото, но не е имал възможност да се снабди с тях. Научил е за тях в хода на прокурорска преписка, от която представя препис от постановление от 29.06.2018 г. Насрещната страна Л. К. К. оспорва основателността на молбата за отмяна. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е решение № 391/28.03.2019 г. по гр. д. № 244/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 06.11.2018 г. по гр. д. № 16568/2017 г. на Варненски районен съд, ХІІ с-в.. Въззивното решение е влязло в сила, тъй като с определение № 574/16.12.2019 г. по гр. д. № 2884/2019 г. на Върховния касационен съд, I г. о., не е допуснато до касационно обжалване. За да постанови решението по гр. д. № 244/2019 г. въззивният състав на Варненския окръжен съд е приел следното по съществото на спора: За да бъде уважен искът за пълна трансформация на лично имущество в придобития по време на брака (чрез покупко-продажба) имот трябва да се докаже, че вложените в придобиването средства са изцяло лични на претендиращия съпруг, от което следва, че другият съпруг няма принос в придобиването. По установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака между страните недвижим имот е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да докаже, че размерът на вложените средства в покупката на имота са еквивалентни на придобивната стойност на имота. Предварителният договор е подписан на 29.07.1998 г., в него е посочена цена 9 000 щ. д., която е заплатена по следния начин: 900 щ. д. са платени на 29.07.1998 г. при сключването на предварителния договор, а на 05.08.1998 г., при съставянето на нотариалния акт – остатъкът от 8100 щ. д. Ищецът твърди, че сумата, заплатена за закупуване на процесния имот, представлява негово лично имущество, тъй като е придобита от спестяване на получени от него трудови възнаграждения преди сключване на брака и след неговото сключване и че ответницата по делото няма никакъв принос за придобиването на имота. Въззивният състав е приел за установено от представените по делото писмени доказателства, че липсват доказателства, че ищецът е изтеглил сумите, с които е заплатил имота от своя банкова сметка, или че е изтеглил в брой сумата от банковата си сметка и е платил цената на имота. Въззивният състав е приел, че както правилно е посочил и В., фактът, че ищецът е притежавал суми, придобити от трудови възнаграждения преди брака и то в значителни размери, не означава, че от същите са спестени такива в размер на 9 000 щ. д., които от своя страна да са вложени от ищеца при изповядване на сделката за покупко-продажба на недвижимия имот и именно те да са послужили за заплащането на стойността му при закупуването му. В определение № 574/16.12.2019 г. по гр. д. № 2884/2019 г. на ВКС, I г. о., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, е прието, че въззивният съд е определил правилно правната квалификация на иска – положителен установителен иск по чл. 23, ал. 1 СК и че правните изводи на въззивния съд съответстват изцяло на трайно установената, последователна и непротиворечива съдебна практика на ВКС за тежестта на доказване по този иск, че опровергаването на презумпцията за съвместен принос трябва да е пълно и главно и че само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията е оборена. ВКС е разяснил каква е установената приложима практика за разпределението на доказателствената тежест и подлежащите на доказване предпоставки на иска по чл. 23, ал. 1 СК и е установил, че въззивният съд изцяло се е съобразил с нея. В проведеното чрез видеоконферентна връзка открито съдебно заседание на настоящия състав молителят твърди, че документите, които представя като основание на молбата си, са били дадени на съхранение на семейство Д. поради ремонт на апартамента му в [населено място], впоследствие ги намерил през 2019 г. закачени на входната врата на апартамента му в една чанта на "Л. ". Предполага, че съхранителите – сестрата на бившата му съпруга и мъжът и са се уплашили от предприети от него действия пред прокуратурата и са ги оставили, когато не е бил вкъщи, повече не са се виждали. По съдържанието на представените от молителя писмени доказателства: Те са съставени на немски език и са придружени с превод на български език. Първият документ (л. 37 и л. 78) е за банков паричен превод на 26.08.1998 г. на сумата 19 500 германски марки от сметка на молителя по сметка на Д. К. П. (в документа имената са изписани в тази поредност) с ЕГН[ЕИК] за покупка на недвижим имот. Вторият документ (л. 39 и л. 80) е със следното съдържание "Потвърждение. Л. Ц. потвърждава, че в случай на развод не очаква никаква финансова помощ от съпруга си и се отказва от вдовишката си пенсия. 27.10.2010 г. ". Този документ не е със съдържанието, което се твърди в молбата: че с него Л. К. потвърждава на 27.10.2010 г., че процесният имот е закупен изцяло със средства на Е. Ц.. По основателността на молбата: Настоящият състав намира, че двата представени от молителя документа не представляват доказателства за твърдените от молителя обстоятелства. Нотариалният акт, с който е извършена покупко-продажбата на процесния имот, е съставен на 05.08.1998 г. (л. 26 по делото на В.). Като продавачи участват В. Г. Т. и Г. Г. А., като купувач ищецът Е. М. Ц.. В нотариалния акт е отразено изявлението на продавачите, че са получили продажната цена от купувача (която е посочена в по-нисък размер отколкото в предварителния договор). От първия документ не се установява паричен превод по сметка на ответницата Л. К. К., нито по сметка на продавачите на процесния имот В. Г. Т. и Г. Г. А. непосредствено преди, нито на 05.08.1998 г. - в деня на сключването на покупко-продажбата във формата на нотариален акт. Т. е. от този документ не се установява извършено плащане по процесната сделка. Следователно с установеното от този документ не се променя изводът, че ищецът не е доказал, че е заплатил на продавачите продажната цена със свои лични средства, които е притежавал преди брака с ответницата. Но дори и документът да представляваше доказателство за такъв релевантен факт (за плащането на продажната цена с лични средства на ищеца), той не би представлявал основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото молителят (ищец по делото) би могъл да се снабди с него по всяко време до приключване на устните състезания пред районния съд, ако беше положил дължимата грижа. Така е защото във всеки един момент ищецът би могъл да поиска и да получи този документ от своята банка дори без всякакво съдействие от страна на съда, тъй като той удостоверява банкова операция по неговата собствена сметка. Като титуляр на сметката ищецът би могъл да получи този документ многократно, поради което е без значение дали вече го е бил получил, но не е разполагал с него, защото го е предал за съхранение и не му е бил върнат в подходящия срок. Към това може да се добави и че молителят е ищец по делото, завършило с влязлото в сила решение, т. е. изборът на момента на предявяване на иска е бил негов и той е следвало да предяви иска след като се снабди с всички доказателства, необходими за уважаването му. Вторият документ, за който беше установено, че не притежава посоченото в молбата съдържание, също няма никакво значение за спора (за релевантните за уважаването на иска обстоятелства). От изложеното следва, че молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът