Решение № 10266 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 449 от 27.01.2023 г. на Административен съд София -град (АССГ), постановено по адм. дело 3993/2022 г., с което по жалба на ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, с [ЕИК], гр. София, [жк], ъгъла с [улица]и [улица]([заличен текст]), представлявано от управителя А. Кръстева, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11191/10.03.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект бензиностанция [адрес] , находящ се на адрес: гр. Враца, общ. Враца, [жк] зад [адрес], стопанисван от ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като в полза на дружеството са присъдени и разноски по делото в размер на 850,00 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът релевира доводи, че от приложените в административната преписка доказателствата се установява по несъмнен начин извършеното от дружеството нарушение на разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. В този ред на мисли, според касатора, предвид установеното неподаване на данни към НАП, препятстващо проследяването на доставеното и налично количество гориво, са налице всички предпоставки за прилагане нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г , която не предвижда наличието на виновно поведение на задълженото лице, какъвто е основаният мотив на първоинстанционния съд за отмяна на ЗНПАМ. Изложени са и съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с извършена от страна на административния съд грешка при изписване на основанието, въз основа на което е издадена ЗНПАМ. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената ЗНПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, с [ЕИК], гр. София, [жк], ъгъла с [улица]и [улица]([заличен текст]), представлявано от управителя А. Кръстева, чрез своя процесуален представител адв. Д. Иванова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и ччл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ 11191/10.03.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект бензиностанция [адрес] , находящ се на адрес: гр. Враца, общ. Враца, [жк] зад [адрес], стопанисван от ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Според фактическите установявания на АССГ при извършената на 21.02.2022 г. в 10:20 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция [адрес] , находящ се в гр. Враца, общ. Враца, [жк] зад [адрес], стопанисван от ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, с [ЕИК], е установено, че на 19.01.2022 г. от дружеството е получена доставка на дизелово гориво 37 281 л. по приемо-предавателен протокол 002826/19.01.2022 г. 8 012 л. и 29 269 л. по бележки от цистерната с фактура 0000024481/19.01.2022 г., 37 268 л. по експедиционна бележка по АДЦ 0000242277 с УКН 0000000006632029. Установено е, че нивомерната измервателна система в обекта е отчела 2 доставки на гориво, като доставката на 8 012 л. по документ е изпратена успешно, а доставката на 29 269 л. е изпратена неуспешно, като след направени са няколко опита, изпращането е преустановено. Констатираните факти и обстоятелства са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0437352/21.02.2022 г. и протокол за извършена проверка cep. АА 0055904/01.03.2022 г. С оглед установеното е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че за доставка на 29 269 л. по документ АДД с УКН: 0000000006632029 от ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 118, ал. 10 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., не е подадена информация към НАП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. С обжалваното решение АССГ е отменил административния акт, като е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. За да обоснове извода си първоинстанционният съд е посочил, че действително за част от горивото (29 269 л.) ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 59а от Наредба Н-18, но предвид свидетелските показания и приложените по делото служебен бон за доставка на гориво по документ и за доставка на гориво по нивомер, посоченото нарушение не може да се вмени във вина на служители на дружество, тъй като въпреки че последните са предприели действия по изпълнение на задълженията си, на издадения служебен бон за доставка на гориво по документ е отбелязан статус грешка код на грешка от НАП: 99, статус на операцията друго . Изложеното мотивирало съда да приеме, че не е налице неизпълнение от страна на ДБ КОНСУЛТИНГ СЪРВИСЕС ЕООД на задължението по чл. 118, ал. 10 ЗДДС за подаване в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, обуславящо наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ - запечатване на обекта по чл. 186, ал. 1, б. г от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място настоящата съдебна инстанция счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно в мотивите и диспозитива, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11191/10.03.2022 г. е издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП вместо от началник отдел Оперативни дейности - гр. Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Подобна грешка е допусната и при изписването на основанието, въз основа на което е издадена ЗНПАМ, посочвайки чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вместо б. "г" от ЗДДС, в каквато посока има изложени съображения от касатора. Посочените грешки, обаче, не се отразяват на правилността на обжалвания съдебен акт, и могат да бъдат отстранени неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. Наред с това следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. Според разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съгласно на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. В конкретния случай, обаче, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства не се установява, че неподаването на данни от нивомерната система до НАП за доставката на 29 269 л. гориво по документ АДД с УКН 0000000006632029 касае само и единствено тази доставка, като същото е поради обективни, независещи от търговеца причини, т. е. липсва поведение от страна на последния, насочено към неизпълнение на разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В допълнение следва да бъде посочено, че дори да се приеме наличие на допуснато от търговеца нарушение, то мярката не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а именно - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Наред с това, доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган два месеца след твърдяното нарушение, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС, е преустановено Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 800 лв., съгласно представения на л. 26 от настоящото дело списък с разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,