Решение № 1790 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2011 г.

Решение № 1790 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Дас 98" ЕООД против решение № 823/15.06.11 г., постановено по адм. д. 2400/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1000425/30.08.10 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, поправен с РА за поправка на РА № 1012656/21.10.2010 г., потвърден с решение № РД-10-339/03.11.10 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като излага твърдения, от които може да се приемат като наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 823/15.06.11 г., постановено по адм. д. 2400/10 г. по описа на АС - Бургас е отхвърлена жалбата на "Дас 98" ЕООД против РА № 1000425/30.08.10 г. на ТД на НАП - Бургас, поправен с РА за поправка на РА № 1012656/21.10.2010 г., потвърден с решение № РД-10-339/03.11.10 г. на ДД "ОУИ", с който за данъчни периоди от 01.07.2004 г. до 31.10.2005 г. са установено задължение за ДДС в резултат от непризнаване на право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Упро" ООД, както и корпоративен данък за 2004 г. в размер на 3174,38 лв. и лихва в размер на 2253,21 лв. и корпоративен данък за 2005 г. в размер на 1169,75 лв. и лихва в размер на 686,97 лв. в резултат извършени увеличения на финансовия резултат за съответните години със стойността на фактурите, издадени от "Упро" ЕООД и фактура № 354/22.04.2004 г., издадена от "МСН" ЕООД. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е възпроизвел съдържанието на решението на ДД "ОУИ" като в частта относно приложението на ЗКПО (отм.) са изложени съображения относно хипотезите на чл. 6, чл. 25 и чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). По отношение доказателствените искания, направени в хода на съдебното производство, съдът е цитирал нормата на чл. 158, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 57, ал. 2 от ДОПК и е приел, че не е допустимо със свидетелски показания да се установява наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на спорните доставки. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Обжалваното решение не съдържа мотиви, от които да е видно възприетата от решаващият съд за установена фактическа обстановка по спора. Съдържанието на съдебното решение възпроизвежда решението на ДД "ОУИ" без да са обсъдени доводите на жалбоподателя, изразени ясно и подробно в жалбата му до АС - Бургас. АС - Бургас не е обсъдил изричното възражение за нищожност на РА по отношение на данъчните задължения за 2004 г., твърденията за допуснати процесуални нарушения при извършване на насрещните проверки на доставчиците "Упро" ООД и "МСН" ЕООД, както и представените писмени доказателства, установяващи договарянето и извършването на СМР, включително и фискални бонове към спорните данъчни фактури. По отношение правните изводи за наличието на основания за извършване увеличение на финансовия резултат съдът не е разграничил хипотезите на чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13 от ЗКПО (отм.) като и по отношение двете различни хипотези, приложени от органите по приходите е приел, че недоказването на реалност на доставките е основание за увеличение на финансовия резултат на дружеството за съответната година. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост", а според чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) увеличението е с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. Следователно за наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е необходимо да бъдат преценени представените от жалбоподателят писмени доказателства, представляващи счетоводни документи, включително фискални бонове, а за приложението на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) да се провери доколко спорните сделки имат характеристики като тези, описани в глава първа, раздел IV от ЗКПО (отм.), респективно само по отношение на тези сделки има значение установяването на реалност/нереалност на доставките и оттам на разходите по тях. Административният съд е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал своевременно ангажирани процесуално допустими доказателствени искания. За доказване наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на спорните доставки законодателят не е предвидил, че се изисква писмен документ. Следователно на основание чл. 158, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 57, ал. 2, т. 2, предл. последно от ДОПК е допустимо да бъдат разпитвани свидетели за установяване наличие у доставчика "Упро" ООД на възможност и изпълнение на спорните доставки. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото е допринесло за неизясняване на делото от фактическа страна. Всички тези констатирани от касационната инстанция нарушения обуславят извод, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, а спорът не може да бъде решен поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства за относими към спора факти. При новото разглеждане на спора пред АС - Бургас следва да бъдат взети предвид и представените с касационната жалба писмени доказателства (без декларацията на Христо Христов, която представлява писмени свидетелски показания), като по отношение разплащателните ведомости за м. декември 2004 г. и м. януари 2005 г. е необходимо да бъдат съпоставени с констатациите за служебна справка от органите по приходите за липса на наети лица от "Упро" ООД за същите периоди. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение