Решение № 12738 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2021 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена отБянов И ООД, чрез процесуален представител адв.Млъзев срещу решение 100 от 05.04.2021г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм.д. 56/2021г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на сторените за производството разноски в размер на 870лв. Ответникът министъра на земеделието, храните и горите, представляван в производството от юрк.Колева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповед на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за определяне на масиви за ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и с.Дъскот, община Павликени. Съдът е отхвърли оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, съдът приема, че сроковете за представяне на споразумение за разпределение на ползването на масивите, както и за издаване на заповед за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделските земи не са били спазвани както от земеделските производители, така и от Комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Издадени са заповеди от директора на ОДЗ за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и с.Дъскот, община Павликени за стопанската 2020 2021 г. през месец февруари 2021г. Съдът е обсъдил наличие на обективни пречки за спазване на законовите срокове, а именно проектиране и одобряване на ПУП-ПП за АМ Хемус, която засяга част от земеделските земи в района. При тази установеност по делото, съдът приема, че липсва правно основание за издаване на заповед от министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ. Съдът приема, че макар издадени извън законовите срокове за това, няма възможност да не зачете правното действие на издадени от директора на ОД "Земеделие" Велико Търново, доколкото не се твърди и доказва, че те са оспорени надлежно от която и да е от страните по тях. При тази установеност по делото, като резултат от оспорването, съдът приема, че не може да разпореди на министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, доколкото след 26.02.2021 г. е налице формална правна пречка за това издадените и неоспорени от страните Заповед ПО-09-13/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 21/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Дъскот и съответно аналогичната заповед - Заповед ПО-09-14/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 22/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Паскалевец, и двете издадени от директора на ОДЗ. Заповедите, издадени от директора на ОДЗ Велико Търново, като стабилни административни актове, са зачетени от съда и са преценени като процесуални пречки за произнасяне страна на министъра на земеделието, храните и горите с акт по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Този извод е мотивиран с приложението на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, която е предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. След като в хода на производството се твърдят нови факти и се представят доказателства за тях стабилни административни актове на директора на ОДЗ за служебното разпределение на масивите, същите следва да бъдат зачетени. При зачитането на тези заповеди съдът приема, че министърът на земеделието, храните и горите не дължи и не може да издаде акт по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ и мълчаливият му отказ и по двете искания на всеки от жалбоподателите пред първоинстанционния съд е законосъобразен. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, когато в срока по ал.1 и ал.4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието, храните и горите или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. В случая безспорно е установено, че поради обективни пречки сроковете по чл.37в, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ не са спазени, както от земеделските производители, които са представили за одобряване споразумение за разпределяне на ползването извън инструктивния срок по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, така и от директора на ОД Земеделие Велико Търново в инструктивния срок по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. По делото е представена и обсъдена от съда кореспонденция между земеделските производители, ОДЗ Велико Търново, Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно включването в масивите за разпределение на имоти, които попада в трасето на АМ Хемус, одобрено за проектиране със заповед РД-02-15-95 от 25.04.2019г на зам.министтъра на регионалното развитие и благоустройството. Установено е, че част от заявените за разпределение имоти за стопанската 2020-2021г. са предмет на проектиране с ПУП ПП за АМ "Хемус" в района, което проектиране е в напреднала фаза на одобряване на ПУП и изключва възможността с имотите предмет на проектирането да се извършват разпореждания или разпределение на ползването, а и изобщо да се ползват земеделско производство през стопанската година. За предвидената промяна в предназначението на част от заявените имоти земеделските производители са били уведомявани нееднократно, включително и от мотивите по които не е одобрено представеното първоначално споразумение за разпределение на масивите за ползване. Целта на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ е комасиране и разпределение по масивите за ползване с цел производство на земеделска продукция. Поради тази причина в разпределението се включват единствено имоти, които са предназначение за земеделско производство в рамките на цялата стопанска година. В случая по отношение на част от заявените имоти безспорно се установява, че е предвидена промяна на предназначението, тъй като попадат в терени, предвидени за трасе на АМ Хемус. Противно на твърденията в касационната жалба, както към датата на представяне на първото споразумение за разпределение на ползването, така и в хода на процедурата пред директора на ОД Земеделие Велико Търново, земеделските производители са били уведомени, че за част от заявените имоти е предвидена промяна в предназначението, което е пречка тези имоти да бъдат включени в масиви за земеделско ползване. При така установените релевантни факти, обоснован е изводът на решаващия съд, че на основание чл.142, ал.2 от АПК следва да бъде зачетена доказателствената стойност на представени в хода на производството доказателства, а именно заповед ПО-09-13/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 21/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Дъскот и заповед ПО-09-14/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 22/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Паскалевец. Тези заповеди не са били оспорени, поради което са добили стабилитет и правилно съдът е зачел тяхната доказателствена стойност. Компетентността на министъра на земеделието, храните и горите, в хипотезата на чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, е заместваща липсата на произнасяне на съответната областна дирекция Земеделие, поради което при представени влезли в сила заповеди по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ отпада възможността за издаване на повторни заповеди със същото разпоредително действие. В случая не може да не бъде зачетена и доказателствената стойност на заповед РД-02-15-20 от 08.02.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ бр.13 от 16.02.2021г за одобряване на ПУП - ПП за обект АМ "Хемус в землищата на селата Дъскот и Паскалевец. С цитираната заповед окончателно е променено предназначението на част от заявените парцели от такива за земеделско ползване, в такива предназначени за транспортно строителство. При тази промяна, допусната с влязъл в сила административен акт, в рамките на стопанската година не може да бъде постигната целта на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в хода на производството съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол по отношение на представените в хода на производството и релевантни за спора заповеди. Трайната съдебна практика приема, че е недопустимо упражняване на косвен контрол, доколкото засегнатите от акта страни са имали гарантирано право на оспорване. В случая не се установява, а и не се твърди от касационния жалбоподател, че е упражнил правото си да оспори заповедите на директора на ОД Земеделие Велико Търново за разпределение на масивите за ползване, поради което упражняването на косвен съдебен контрол извън преклузивния срок за оспорване е недопустим. По тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При безспорно установяване на релевантните за спора факти, съдът е стигнал до обоснован извод за неоснователност на оспорването. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, касационния жалбоподател ледва да заплати на ответника сторените за производството разноски, съставляващи претендирано юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв., определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена отБянов И ООД, чрез процесуален представител адв.Млъзев срещу решение 100 от 05.04.2021г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм.д. 56/2021г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на сторените за производството разноски в размер на 870лв. Ответникът министъра на земеделието, храните и горите, представляван в производството от юрк.Колева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповед на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за определяне на масиви за ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и с.Дъскот, община Павликени. Съдът е отхвърли оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, съдът приема, че сроковете за представяне на споразумение за разпределение на ползването на масивите, както и за издаване на заповед за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделските земи не са били спазвани както от земеделските производители, така и от Комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Издадени са заповеди от директора на ОДЗ за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землищата на с. Паскалевец и с.Дъскот, община Павликени за стопанската 2020 2021 г. през месец февруари 2021г. Съдът е обсъдил наличие на обективни пречки за спазване на законовите срокове, а именно проектиране и одобряване на ПУП-ПП за АМ Хемус, която засяга част от земеделските земи в района. При тази установеност по делото, съдът приема, че липсва правно основание за издаване на заповед от министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ. Съдът приема, че макар издадени извън законовите срокове за това, няма възможност да не зачете правното действие на издадени от директора на ОД "Земеделие" Велико Търново, доколкото не се твърди и доказва, че те са оспорени надлежно от която и да е от страните по тях. При тази установеност по делото, като резултат от оспорването, съдът приема, че не може да разпореди на министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, доколкото след 26.02.2021 г. е налице формална правна пречка за това издадените и неоспорени от страните Заповед ПО-09-13/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 21/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Дъскот и съответно аналогичната заповед - Заповед ПО-09-14/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 22/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Паскалевец, и двете издадени от директора на ОДЗ. Заповедите, издадени от директора на ОДЗ Велико Търново, като стабилни административни актове, са зачетени от съда и са преценени като процесуални пречки за произнасяне страна на министъра на земеделието, храните и горите с акт по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Този извод е мотивиран с приложението на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, която е предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. След като в хода на производството се твърдят нови факти и се представят доказателства за тях стабилни административни актове на директора на ОДЗ за служебното разпределение на масивите, същите следва да бъдат зачетени. При зачитането на тези заповеди съдът приема, че министърът на земеделието, храните и горите не дължи и не може да издаде акт по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ и мълчаливият му отказ и по двете искания на всеки от жалбоподателите пред първоинстанционния съд е законосъобразен. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, когато в срока по ал.1 и ал.4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието, храните и горите или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. В случая безспорно е установено, че поради обективни пречки сроковете по чл.37в, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ не са спазени, както от земеделските производители, които са представили за одобряване споразумение за разпределяне на ползването извън инструктивния срок по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, така и от директора на ОД Земеделие Велико Търново в инструктивния срок по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. По делото е представена и обсъдена от съда кореспонденция между земеделските производители, ОДЗ Велико Търново, Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно включването в масивите за разпределение на имоти, които попада в трасето на АМ Хемус, одобрено за проектиране със заповед РД-02-15-95 от 25.04.2019г на зам.министтъра на регионалното развитие и благоустройството. Установено е, че част от заявените за разпределение имоти за стопанската 2020-2021г. са предмет на проектиране с ПУП ПП за АМ "Хемус" в района, което проектиране е в напреднала фаза на одобряване на ПУП и изключва възможността с имотите предмет на проектирането да се извършват разпореждания или разпределение на ползването, а и изобщо да се ползват земеделско производство през стопанската година. За предвидената промяна в предназначението на част от заявените имоти земеделските производители са били уведомявани нееднократно, включително и от мотивите по които не е одобрено представеното първоначално споразумение за разпределение на масивите за ползване. Целта на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ е комасиране и разпределение по масивите за ползване с цел производство на земеделска продукция. Поради тази причина в разпределението се включват единствено имоти, които са предназначение за земеделско производство в рамките на цялата стопанска година. В случая по отношение на част от заявените имоти безспорно се установява, че е предвидена промяна на предназначението, тъй като попадат в терени, предвидени за трасе на АМ Хемус. Противно на твърденията в касационната жалба, както към датата на представяне на първото споразумение за разпределение на ползването, така и в хода на процедурата пред директора на ОД Земеделие Велико Търново, земеделските производители са били уведомени, че за част от заявените имоти е предвидена промяна в предназначението, което е пречка тези имоти да бъдат включени в масиви за земеделско ползване. При така установените релевантни факти, обоснован е изводът на решаващия съд, че на основание чл.142, ал.2 от АПК следва да бъде зачетена доказателствената стойност на представени в хода на производството доказателства, а именно заповед ПО-09-13/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 21/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Дъскот и заповед ПО-09-14/26.02.2021 г. за одобряване на служебното разпределение с вх. 22/10.02.2021 г. в ОСЗ Павликени за землището на с. Паскалевец. Тези заповеди не са били оспорени, поради което са добили стабилитет и правилно съдът е зачел тяхната доказателствена стойност. Компетентността на министъра на земеделието, храните и горите, в хипотезата на чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, е заместваща липсата на произнасяне на съответната областна дирекция Земеделие, поради което при представени влезли в сила заповеди по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ отпада възможността за издаване на повторни заповеди със същото разпоредително действие. В случая не може да не бъде зачетена и доказателствената стойност на заповед РД-02-15-20 от 08.02.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ бр.13 от 16.02.2021г за одобряване на ПУП - ПП за обект АМ "Хемус в землищата на селата Дъскот и Паскалевец. С цитираната заповед окончателно е променено предназначението на част от заявените парцели от такива за земеделско ползване, в такива предназначени за транспортно строителство. При тази промяна, допусната с влязъл в сила административен акт, в рамките на стопанската година не може да бъде постигната целта на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в хода на производството съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол по отношение на представените в хода на производството и релевантни за спора заповеди. Трайната съдебна практика приема, че е недопустимо упражняване на косвен контрол, доколкото засегнатите от акта страни са имали гарантирано право на оспорване. В случая не се установява, а и не се твърди от касационния жалбоподател, че е упражнил правото си да оспори заповедите на директора на ОД Земеделие Велико Търново за разпределение на масивите за ползване, поради което упражняването на косвен съдебен контрол извън преклузивния срок за оспорване е недопустим. По тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При безспорно установяване на релевантните за спора факти, съдът е стигнал до обоснован извод за неоснователност на оспорването. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, касационния жалбоподател ледва да заплати на ответника сторените за производството разноски, съставляващи претендирано юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв., определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение