Решение № 12714 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2017 г.

Решение № 12714 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Бърборски, в качеството му на пълномощник на Е. П. от [населено място], срещу Решение № 3446 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4584/2016 г. от Административен съд София-град. В жалбата се обосновават отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и присъждане на понесените от страната разноски за двете съдебни инстанции, за които се прилага списък по реда на чл. 80 ГПК.

В отговор ответната страна - Националната здравноосигурителна каса, чрез редовно упълномощения си процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита че в случая ищцата по делото не се е справила с доказателствената тежест по закон и не е установила наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което, и законосъобразно, предявения иск не е уважен. По делото не е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. В настоящият случай не е налице отказ да бъде отпуснато лечение с Бетаферон, а с писмо изх. № 11/22-2634/19.05.2011 година е уведомена ищцата да представи допълнителни документи. Установено по делото е, че в периода месец октомври 2010 г. до месец декември 2011 г. Е. П. приема "Бетаферон". След дата 31.12.2011 г. не е отказвано лечение, но в НЗОК не са постъпвали заявления за одобряване на протоколи за лечение с Бетаферон. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да отхвърли предявения иск, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от Е. П. против Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от дискриминационното й третиране, в размер на 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2011 г. до окончателното заплащане на сумата, съдът от първата инстанция е приел от фактическа страна следното:

1. Искът, предявен пред съда, е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) като се е позовал на Определение № 13 от 28.04.2016 г., постановено по дело № 8/2016 г. от смесен петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС.

1. С Решение № 512 от 06.02.2012 г. постановено по адм. дело № 6350/2011 г. от Административен съд София - град е отхвърлена жалбата НЗОК срещу Решение № 107 от 10.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по адм. преписка № 28/2010 г. в оспорената му част, с която е установено, че с издаването на "Изисквания за провеждане на лечение на болни с [диагноза] с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта, в извънболничната помощ" от 20.01.2010 г. и въвеждането в приложение 1, т. Г, подт. 12 на изключващия критерий "Определен процент на инвалидизация в актуално ТЕЛК решение над 65%" (Изискванията), НЗОК е извършила разделение по признак "увреждане" на хората, страдащи от [диагноза], което е довело до по-неблагоприятно третиране. С Решение № 14362 от 15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9167/2012 г. Върховният административен съд е оставил в сила това решение като в мотивите си е приел наличие на "непряка дискриминация" по отношение на всички лица, страдащи от [диагноза] с над 65 % инвалидност по решение на ТЕЛК.

1. Посочените в т. 1 от настоящите мотиви Изисквания са действали в периода от 20.01.2010 г. до 01.05.2010 г., когато са влезли в сила съответните корекции. С исковата молба се претендират вреди от "дискриминационно отношение на ответника" (НЗОК), проявено след 19.05.2011 г. и обосновано с отказ на лечение по причина призната от ТЕЛК трайно намалена работоспособност над 65%. Съдът, с оглед събраните в производството доказателства е стигнал до обоснования извод, че такъв "отказ", мотивиран с определения от ТЕЛК процент инвалидизация, не е налице.

1. Писмото с изх. № 11/22-2634 от 19.05.2011 г., подписано от директора на СЗОК, което се сочи в исковата молба като «отказ» на административния орган да предостави лечение, не носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като има уведомителен характер. С него Е. П. е уведомена, че вземането на решение по молба вх. № 11/22-2634 от 04.04.2011 г. се отлага и се определя 30-дневен срок от получаването на становище с протокол № 227 от 18.05.2011 г. за представянето на документи, в случая етапна епикриза на проследяващия невролог, съгласно Приложение 1, крит. Б на Изискванията на НЗОК ("Критерии за продължаване на терапията при всеки последващ шестмесечен протокол" - л. 116 от АД № 4584/2016 г.). Въз основа на тази констатация съдът е приел, че не е налице първата то комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно – незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния законов ред.

1. Преценявайки обстоятелствената част на исковата молба и писмените доказателства по делото, съдът е стигнал до извода, че действия, извършени от служители от администрацията на ответника, в противоречие с конкретно нормативно изискване, не са налице. Безспорно е установено, че Е. П. е получавала необходимото лечение за констатираното заболяване с изключение на периода от три месеца – от м. април до м. юни, вкл. на 2011 година (за който период е следвало да представи на НЗОК етапна епикриза на проследяващия невролог, съгласно Приложение 1, крит. Б на Изискванията на НЗОК – вж. т. 4 от настоящите мотиви).

1. В мотивите си съдът е обсъдил подробно заключението на комплексната съдебномедицинска и психологична експертиза, както и това на допълнително назначената съдебномедицинска експертиза, които не са били оспорени от страните и са приети от съда като обективно изготвени, компетентни и в съответствие със събрания доказателствен материал. Експертизата е установил, че Е. П. е приемала "Бетаферон" (интерферон бета – 1в) в периода от м. октомври 2010 г. до м. декември 2011 г., позовавайки се на приложените по делото два протокола за период от по шест месеца и трети – за период от два месеца, след което лечението е спряно. Решението за прекъсване на лечението с лекарствен продукт "Бетаферон" е обосновано с клинично проявената активност на заболяването и данни за намаляване на клиничната ефективност, което налага промяна на терапията. При правилно проведен първоначален курс на лечение състоянието на Е. П. не се подобрява, а се влошава, което сочи че приема на "Бетаферон" не е оказал очаквания положителен ефект. Тя е имала повече от един пристъп за период от две години, покачване на EDSS оценка по Kurtzke – няколко изключващи критерия, липса на клинична ефективност по "показателите за ефективност на терапията", клинична агресия на заболяването, признак за повишаване на антителата и очакване на нежелани странични ефекти от прилаганата терапия. При Е. П. не се проявява и очакваното 6-месечно "последействие" след спиране на приема на медикамента "Бетаферон". След м. декември 2011 г. няма данни тя да е депозирала искане пред НЗОК за отпускане на посочения медикамент. Вещите лица сочат, че при положение, че пациентката подобри неутрализиращата активност, може да премине отново на медикамент първа или втора линия.

1. Обсъдени са и дадените от свидетелите показания относно състоянието на ищцата.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на претенцията за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ поради отсъствие на комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1. Съдът е приел за безспорно наличието на значителни негативни изживявания и неблагоприятно състояние на здравето, които по естеството си представляват неимуществени вреди, но тези вреди не са настъпили като последица от незаконен акт с дискриминационен или друг характер. Не е доказана и пряко причинно-следствена връзка на вредите с такъв акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

Правилен е извода на административния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила комулативното наличие на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на необходимото медикаментозно лечение в периода след 19.05.2011 г., предмет на исковата молба.

Доводите на касационната жалбоподателка за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от нея обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателката не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. С Определение от 20.02.2017 г. съдът от първата инстанция е отменил съдебния акт, с който е даден ход на делото по същество, тъй като посоченият в исковата молба ответник – НЗОК от 15.06.2016 г. до този момент не е бил призован за участие и не е взел участие в разглеждане на делото (л. 62 от АД № 4584/2016 г.). До този момент като ответник е била призовавана НЕЛК. На проведените след тази дата съдебни заседания ищцата е била представлявана от адв. Бърборски, който е присъствал лично в съдебната зала и е направил своите възражения, вкл. и срещу назначаването на допълнителна съдебномедицинска експертиза (вж. протокол от с. з., проведено на 08.03.2017 г., на гърба на л. 70), въпреки че до този момент участие в процеса не е взел надлежния ответник без защитата да възрази.

С определение на съда от 20.03.2017 г. експертизата е била назначена, което не е препятствало активността на защитата да постави своите въпроси, да представи и доказателствата, които желае да бъдат обсъдени.

Назначената съдебномедицинска експертиза е била изготвена и приложена по делото на 10.04.2017 г., а екземпляр от нея – връчен на адв. Бърборски на 21.04.2017 г., видно от отметката, направена от длъжностното лице на л. 89 от делото. В проведеното съдебно заседание на същата дата защитата е приела заключението с възражения по т. 3, представила е допълнително доказателства в подкрепа на тези си възражения и е дала становище да се приеме експертизата. Изложеното сочи на неоснователност на възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в лишаване на ищцата от възможност да постави въпроси на вещите лица.

По изложените съображения настоящия състав намира, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение