Решение № 14495 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2009 г.

Решение № 14495 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Тома Христов Перуков от гр. Варна, срещу Решение № 496/26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 620/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от жалбоподателя Заповед № ДК-02-ВН-08/24.01.2008 г. на н-ка на РДНСК - гр. Варна. Ответниците Маринела Стефанова Консулова-Джорджева, Панайот Христов Перуков и Радка Белчева Аврамчева, тримата от гр. Варна, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Тома Христов Перуков, срещу Заповед № ДК-02-ВН-08/24.01.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж представляващ "остъклен балкон и приобщаването му към жилище на втория етаж от жилищна сграда", изпълнен от жалбоподателя, сградата находяща се в поземлен имот № 1408, кв. 30 по плана на 8-микрорайон гр. Варна, с административен адрес: ул. "Княз Борис I" № 36, като се възстанови балконът и фасадата на сградата. За да постанови решението си съдът приел, че за остъкляването на балкона и приобщаването му към втория етаж от жилищната сграда, не са издавани строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване и затова заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. В конкретния случай процесният строеж е "остъкляване на балкон и приобщаването му към втория етаж от жилищната сграда", а не цялата жилищна сграда, поради което е без значение какви строителни книжа и на чие име са издавани за същата. Съгласно декларация, изхождаща от жалбоподателя и намираща се на л. 76 от делото, той сам е декларирал, че остъкляването на балкона е предприел през 2005 г., т. е., че той е и извършител на строежа. От констативния акт се установява, че за остъкляването на балкона са извършени и строителни дейности - преустройство на същия, като е удължен с около 50 см на ниво плоча над първия етаж, на около 50 см над съществуваща тераса-покрив на склад на магазина, като разстоянието между двете плочи външно е затворено със зид от блокчета итонг, външно изпълнение на топлоизолация и покривна конструкция над удължения балкон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени, т. е. ако е издадено разрешение за строеж, а за остъкляване на балкони такова се изисква, включително и съгласно чл. 147, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 12 ЗУТ за издаването му се изисква и представяне на становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението му. В конкретния случай жалбоподателят не е искал и не му е издавано разрешение за строеж, както и не е изготвяно становище от инженер-конструктор за изпълнението на остъкляването. Жалбоподателят не е твърдял, че са му издавани посочените строителни книжа и не е представил по делото такива. С оглед на това релевантни за спора факти са фактите, че строежът е извършен от жалбоподателя пред 2005 г. (по негови признания по посочената декларация), както и за строежа не са му издавани строителни книжа - разрешение за строеж, въз основа на становище на инженер-конструктор. Липсата на тези книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а годината на извършването на строежа сочи, че за същите няма законова възможност да се проведе процедура за узаконяване, както и за прилагане на § 16 ПР на ЗУТ. Всички останали навеждани от жалбоподателя факти и обстоятелства са неотносими към спора и не подлежат на обсъждане. Като се има предвид гореизложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с оглед безспорно установените релевантни факти, за който са неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ, както и § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., поради което като незаконен подлежи на премахване и че процесната заповед е законосъобразна. По делото не се установява твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение. Доказателствата, на които се основава съдебното решение са посочени от съда - констативният акт, неодобрен от жалбоподателя, липса на на строителни книжа и декларацията на жалбоподателя, че той е извършител на строежа и че е започнал извършването му през 2005 г. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК