Решение № 7239 от 18.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Генов от [населено място], Столична община и С. Оцетова от гр. София, срещу решение 870 от 14.06.2021 г., постановено по адм. д. 987/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна Дирекция за национален строителен контрол не изразява становище по жалбата. Ответната страна - главният архитект на община Царево, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. Генов и С. Оцетова срещу заповед ДК-11-Б-4/15.05.2020 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж (РС) 39/30.04.2020 г., издадено от главния архитект на община Царево, ведно с одобрените на същата дата инвестиционни проекти. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че РС е издадено без да е осигурен достъп до УПИ VIII, кв. 1, с идентификатор 66528.1.269 по КККР на [населено място], както и без наличие на урегулиране на улица, без влязъл в сила ПУР и без транспортна схема, поради което е допуснато строителство на вилна сграда, без достъп до имота в нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, чл. 9, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии във вр. с чл. 110, ал. 1, § 22, ал. 1, т. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената в чл. 156 ЗУТ процедура и при правилно приложение на материалния закон като краен резултат, но на различно от посоченото основание, тъй като е установено, че отмененото разрешение за строеж е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, за което са изложени подробни мотиви. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Съдът не може да допълва мотивите на административния акт с въвеждане на нови фактически основания. В случая на проверка подлежат само фактите, които са послужили като основания за издаване на заповедта налице ли е допуснато строителство на вилна сграда в УПИ VIII, кв. 1 [населено място], без действително да е осигурен достъп до него чрез улица, както и без влязъл в сила ПУР и без транспортна схема в нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗУТ, чл. 9, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии във вр. с чл. 110, ал. 1, § 22, ал. 1, т. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ. От данните по делото е видно, че с разрешение за строеж 39/30.04.2020 г., издадено от главния архитект на Община Царево, се разрешава на Д. Генов и С. Оцетова да извършат строителство на "Вилна сграда със сградни ВиК мрежи" - първи етап в имот с идентификатор 66528.1.269 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Царево /УПИ VIII, кв. 1 [населено място], м. "Поляните"/. Съгласно приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза процесното разрешение за строеж отговаря на действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево, като УПИ VIII е с идентична площ и граници, предназначението е за "вилна сграда" и устройствените показатели са под допустимите, като това съответствие е отразено и в констативен протокол 39/13.05.2020 г. на РДНСК - Бургас. От приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява още, че достъпът до УПИ VIII е осигурен чрез предвидената в плана през 2016 г. улица тупик, свързваща се с перпендикулярна на нея улица, предмет на одобрения със заповед РД-01-424/19.06.2008 г. на кмета на Община Царево ПУП - ПРЗ. От данните по делото се установява, че с този план ПИ 001213 се разделя и се обособяват два нови УПИ VIII-213 с отреждане за вилни сгради с конкретни устройствени показатели и УПИ IX- за трафопост. С него е предвидено, че от имота се отнемат 75 кв. м, предназначени за улица, като на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ същите се придобиват в собственост от община Царево. Впоследствие с ПУП - ПРЗ от 2016 г. от УПИ VIII-213 се обособяват четири УПИ, сред които и процесния УПИ VIII. Необходимо условие за издаване на разрешение за строеж е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), с който поземлените имоти се урегулират в УПИ с конкретно предназначение. Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като техните предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране - чл. 108, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ служебната проверка на органите на ДНСК касае съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на влезлия в сила план. В случая заповедите за одобряване на ПУП - ПРЗ от 2008 г. и 2016 г. са влезли в сила, поради което са стабилни административни актове. Към момента на издаване на процесното разрешение за строеж действащата нормативна уредба не изисква като условие за издаването му приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число и уличната регулация. Такова изискване е въведено с разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, приета със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.). Според същата разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот, като при урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа. Разпоредбата, която е с материалноправен характер, не намира приложение, доколкото преценката за спазване на материалния закон се извършва към момента на издаване на акта съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Отделно от това нормата е обявена за противоконституционна с Решение 17 от 04.11.2021 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 12.11.2021 г.) по конст. дело 11/2021 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед данните по делото, че от собствения на титулярите на издаденото разрешение за строеж УПИ VIII, кв. 1, е отнета част за обособяване на тупик с обща площ от 591 кв. м, предвидена със заповедта от 2016 г., то в случая е приложим чл. 81, ал. 4 ЗУТ (в относимата редакция), съгласно който отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по искане на собственици на поземлени имоти са за тяхна сметка. Настоящата инстанция приема, че доколкото по делото се установява, че заповедите за одобряване на ПУП - ПРЗ, касаещи УПИ VIII, кв. 1, [населено място], са влезли в сила, не са констатирани несъответствия на разрешеното строителство с посочените в тях показатели, както и е уреден достъп до процесния имот, то с оспорената заповед незаконосъобразно е отменено разрешението за строеж. Като са приели противното административният орган и съдът са постановили актове в противоречие на материалния закон, които следва да бъдат отменени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,