Решение № 7199 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3551/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Фрут Юнайтед“ ЕООД гр. Лозница, чрез процесуален представител, против решение № 194/04.03.2025г. постановено по адм. дело № 278/2024г. на Административен съд – Разград, с което е отхвърлен иска на дружеството против ДФ „Земеделие“ за признаване за незаконосъобразни осъществените от ответника фактически действия за прихващане на суми от дължимите към дружеството средства по заявена помощ за 2023г. и за осъждане на ответникът да заплати сума в размер на 36 964.20лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, вледствие осъществените от органа незаконосъобразни действия по прихващане на изискуеми и неликвидни вземания, представляващи претърпени загуби от 33 604.20лв. и пропуснати ползи в размер на 3 360лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на признаване на прихващането за незаконосъобразно до изплащане на сумата. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че с отменителното си решение ВАС е приел, че извършеното прихващане е незаконосъобразно действие на административния орган. Посочено, че за ДФ „земеделие“ не съществува обективна възможност да събере принудително сумата за възстановяване без наличие на изрично волеизявление за възстановяване на недължимо платената сума. Според касатора е доказан и размера на претендираните вреди, като той следва както от извършеното прихващане, така и от представените доказателства за пропуснатите ползи на дружеството следствие това незаконосъобразно действие по извършено прихващане. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и за осъждане на ДФЗ да му заплати претендираното обезщетение. Претендират се и разноски. Ответникът – ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител оспорва жалбата в наведени подробни доводи в писмен отговор и моли за оставяне в сила на решението на АС – Разград. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане пред административния съд е искова молба на „Фрут Юнайтед“ ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 36 964.20лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на признаване на прихващането за незаконосъобразно до реалното изплащане на сумата, представляващи претърпени загуби от 33 604.20лв. и пропуснати ползи в размер на 3 360лв., претърпени в резултат от незаконосъобразното действие на ДФ „Земеделие“ – извършени фактически действия за прихващане на суми от дължимите към дружеството средства по заявена помощ за 2023г., по заявление № 17/762619/0452961 от 04.04.2023г. по мярка „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. За да отхвърли исковете АС – Разград е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо действие от страна на ДФ „Земеделие“, изразяващо се в прихващане на неликвидно и неизискуемо задължение на дружеството към ДФ „Земеделие“. Според съда първият елемент от исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в конкретния случай е наличието на незаконосъобразно действие, което е действие извършено от държавен орган, което не е юридически акт, а физическата му изява т.е. фактическо действие и то в изпълнение на определена нормативна разпоредба. Посочено е, че прихващането като компенсация на две насрещни вземания до размера на по-малкото не е фактическо действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то е погасително потестативно право и следва да се упражни от лицето, на което законът го е предоставил и се упражнява чрез едностранно волеизявление за прихващане. Посочено е още, че държавната помощ за 2022г. по своята същност представлява публично държавно вземане, изрично регламентирано в Указанията за предоставяне на помощта, чието установяване се осъществява с АУПДВ. Разходването на публични средства се основава винаги на административен акт и не представлява фактическо действие, с оглед нормата на чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП. Установено е, че липсва издаден акт за извършване на прихващането, както се изисква, като нито издадения Протокол 1/27.04.2023г. за изплащане/прихващане на суми, нито представеното писмо изх. № 01-170-2600/120 от 02.08.2023г., имат характеристиката на административен акт за възстановяване на недължимо платеното. Според съда действията на които ищецът се позовава за да предяви претенциите си имат само уведомителен характер и са основание за бъдещи издаване на АУПДВ за възстановяване на недължимо платеното. Предвид на това е прието, че не е налице противоправно фактическо действие на ответника което да подлежи на съдебен контрол респек. което да е основание за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АС – Разград е приел, че и втората предпоставка – настъпили вреди, не е доказана. Според съда ищецът не е доказал, че вследствие неполучаването на заявената помощ по мярката е имало пренасочване на средства на дружеството в претендирания размер от 33 604.20лв., предвидени за ползване и развитие на други негови цели. Същото е установено и за твърдените пропуснати ползи от 3 360лв. Тъй като пропуснатата полза следва да е реално предвидима и обективно установима, то претендиращият я, следва да докаже по съответния ред нейния размер, което не е сторено. Предвид горното съдът не е установил и наличието на причинно-следствена връзка между действието на органа и настъпилата вреда. С оглед горното искът на дружеството е отхвърлен. Обжалваното решение е неправилно като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В конкретния случай настоящия съдебен състав приема, за разлика от изводите на първоинстанционния съд, наличието на предпоставките за реализиране отговорността на сочения в исковата претенция административен орган – ДФ „Земеделие“. От доказателствата по делото е установено, че „Фрут Юнайтед“ ЕООД е предявил иск по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ДФ „Земеделие“ - гр. София за сумата 36 964.20лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административния орган, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на признаване на прихващането за незаконосъобразно до изплащане на сумата. Ищецът е поддържал, че му е била преведена сума по подадено заявление за получаване на държавна помощ „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, но е извършено прихващане за сума в размер на 33 604.20лв. дължимата по схемата субсидия за 2023г., при което ищецът следва да възстанови на ДФ „Земеделие“ главница от 3 672.97лв., като надвзети средства от земеделския стопанин, което представлява незаконосъобразно действие от страна на административния орган. Правилно АС – Разград е посочил, че под „действие“ следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а физическата му изява, в изпълнение на респек. неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Правилно е посочено, че в конкретния случай се касае за прихващане, за което по силата а закона – чл. 12, ал. 7 и чл.27, ал. 3 от ЗПЗП се изисква задължително издаване на акт – АУПДВ с което да се установи и да се извърши прихващане с недължимо платени суми. Правилно е посочено, че към датата на предявяване на иска такъв акт, представляващ фактическо основание за извършване на прихващането няма. Видно от отменителното решение на ВАС № 13417/10.12.2024г., по дело № 4171/2024г. е прието, че Протокол № 1/27.04.2023г. за прихващане на суми, не представлява административен акт, но въпреки това, на юридическото лице е извършено прихващане от плащането със сума от 33 604.20лв. т.е. тази сума не е била реално изплатена на дружеството. При това положение неправилно АС – Разград е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на ДФ „Земеделие“. Липсата на издаден задължителен акт с който да се установи и извърши прихващането, а извършването на реално такова с неизплащане на посочената сума, води до извършване на незаконосъобразно действие от страна на органа, тъй като не почива на нормативна разпоредба. До друго не води и наличието на по-късно издаден АУДПВ, тъй като действието следва да се прецени дали е законосъобразно или не към момента на предявяване на исковата претенция, а към този момент реалното прихващане на посочената сума не е почивало на законова норма. Предвид горното налице е първата предпоставка посочена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Наличието обаче на незаконосъобразно действие не води до ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а трябва да се установят и останалите предпоставки. За да е налице вреда, последната следва да е пряка и непосредствена т.е. тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразното, в конкретния случай, действие. С оглед установеното по-горе, неправилно АС – Разград е приел, че лицето не е доказало претърпени от него загуби. Самият факт на реално прихващане на паричната сума води до извод, че последната не е влязла в неговия патримониум и последния е обеднял с нея. Със самото извършване на прихващането на средствата, които е следвало да постъпят в имуществото на дружеството и не постъпването им него, е довело именно до трайна намаляване на собствеността на лицето. Правилни са обаче изводите на съда за липса на доказателства за претърпени от дружеството пропуснати ползи, като в тази връзка доказателства не са представени. В практиката се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, увредено от издаден акт или незаконосъобразно действие. В конкретния случай лицето не е доказало по какъв начин извършеното прихващане е довело до лишаването му от получаване на бъдещ доход, от възможността да увеличи своето имущество. Налице е и третата предпоставка, тъй като е налице обвръзка между извършеното незаконосъобразно действие – прихващане и настъпилата вреда за дружеството – неизплащане на съответната държавна помощ в пълен размер по програма за която дружеството е кандидатствало и е било одобрено. Предвид изложеното, решението на административния съд следва частично да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъден ДФ „Земеделие“ да заплати на ищецът сума в размер само на 33 604.20лв., представляваща претърпяна загуба, следствие незаконосъобразно действие, изразяващо се в прихващане на процесната сума. Иска за над тази сума до предявения такъв от 36 964.20лв., следва да се остави в сила, макар и по други мотиви. Следва да се отмени решението в частта за разноските, за сума над 100.00лв до присъдените в размер на 300.00лв. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за четири съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите. Разноските следва да са в размер на общо 3 049.21 евро, с оглед уважената част на иска. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,