Решение № 9228 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2014 г.

Решение № 9228 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, срещу решение № 3201 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 4290 по описа за 2013 г. на административния съд - София град, с което по жалба на "Виалукс - България" ЕООД е отменен ревизионен акт № К2101207520 от 20.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 493 от 15.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София, относно непризнато право на възстановяване на данъчен кредит, по фактура, издадена от "Интерлийз Ауто" ЕАД за данъчен период м. 04.2012 г. в размер на 7 298.38 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в тази му част и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебните разноски чрез процесуалния представител юрисконсулт Божидар Василев. Ответната страна по касационната жалба - "Виалукс - България" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Анна Гълъбова, както и с писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административен прокуратура прокурор Христо Ангелов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № К2101207520 от 20.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 493 от 15.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. София, относно непризнато право на възстановяване на данъчен кредит, по фактура, издадена от "Интерлийз Ауто" ЕАД за данъчен период м. 04.2012 г. в размер на 7 298.38 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.04.2012 г. -30.06.2012 г., като с него за данъчен период м. 04.2012 г. е определен данък за възстановяване в размер на 7 298.38 лв., поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в посочения размер по 1 брой фактура, издадена на ревизирания субект "Виалукс - България" ООД от "Интерлийз Ауто" ЕАД с предмет "доставка по лизингов договор приложение 0011077А-auto 1". Констатирано е, че основната дейност на дружеството е производство и търговия с материали за пътна маркировка и сигнализация, полагане, поддръжка и ремонт на хоризонтална и вертикална маркировка и сигнализация, както и всички дейности, свързани с пътната сигурност. В административното производство е представен договор за финансов лизинг на автомобил № 11077/А auto/31.01.2012 г., в изпълнение на който ревизирания субект придобива автомобил Skoda Oktavia Combi Scout (Шкода Октавия Комби Скаут) 2.0 TDI-CR-места 4+1. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата страна по спора и конкретно събраните в административното производство писмени доказателства, като договор за покупко продажба между "Еуратек Финанс" АД, продавач и "Интерлийз Ауто" ЕАД, като купувач; приемо-предавателен протокол от 13.02.2012 г.; свидетелство за регистрация, в което е посочено, че автомобилът е товарен; писмо от "Еуратек" ЕООД за потвърждение, че процесният автомобил е товарен с европейски сертификат за съответствие; писмо, изходящо от ИА "Автомобилна администрация", в която е отразено, че при проверка в системата ETAES е установено, че сертификатът за одобрение на типа е издаден за тип - 1 Z, категория N 1 от VCA; протокол за съответствие, издаден от "Технотест"-изпитвателна лаболатория, в която е посочен, че автомобилът е категория на МПС № 1; писмо от СДВР, "Пътна полиция"; европейски сертификат за съответствие на английски език и превод на български език. Установено е, че за процесния автомобил е издаден сертификат за одобряване с номер: е11*2007/46*0012*10, тип 1 Z, категория N 1 от VCA от 8.07.2011 г. Автомобилът има маса в готовност на движение 1 575 кг; технически допустима максимална маса - 2 175 кг; код за каросерията - ВВ - фургон; брой на места за сядане, включително на водача - 5. Административният орган, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е приел, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Както и първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, той е обсъдил ал. 2 от посочената норма, която посочва, кога не се прилагат ограниченията по ал. 1, § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в която е дадено определение на понятието "лек автомобил" и конкретно на липсата на дефиниция на израза "предназначен за превоз на товари" в ЗДДС, който подлежи на тълкуване и при съобразяване със Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е отграничил основния спорен момент, обсъдил е събраните по делото доказателства, като в съответствие с правилата за носене на доказателствената тежест е преценил същите и е направил правилен анализ на приложимите правни норми на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, както и на тези, на които се е позовал административният орган - чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. Според съда по делото безспорно се установява от свидетелството за регистрация и сертификат ЕО на производителя, че процесният автомобил е произведен и регистриран от категория N 1. Точно първоинстанционният съд е отчел факта, че съобразно данните от производителя, конкретно посочени от него, а именно превоз на товари с технически допустима максимална маса около 0.6 тона (маса на превозното средство 1 575 кг и максимално технически допустима маса с товар 2 175 кг), допустима максимална маса при ремарке с централната ос 1.6 тона и ремарке без спирачки 0.65 тона, процесният автомобил може да бъде ползван както за целите на извършваните от ревизираният субект облагаеми доставки, така и за лични нужди, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиването му. Правилно съдът се е позовал и на мотивите на СЕС в решение по дело С-118/11, т. 58, според които дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, т. е. за целите на своята икономическа дейност по смисъла на чл. 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата му дейност. Конкретно меродавно е, дали автомобилът е закупен от търговеца в качеството му на данъчнозадължено лице и дали е заведен от него като актив в предприятието му. По делото е безспорно установено това, както и че автомобилът е използван за целите на икономическата дейност на предприятието. Правилно съдът се е позовал и на т. 54 от мотивите на същото решение на СЕС, подробно изложени от него. При съобразяване с доказателствата по делото, посочените разпоредби и в съответствие с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в съответната редакция, както и при съобразяване с практиката на СЕС, правилно административният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт и го е отменил като такъв. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят направени съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лв., реално платено, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 9.06.2014 г., на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение