Решение № 3125 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2020 г.

Решение № 3125 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Кмета на [община] и К. Йоцовски от [населено място] против Решение № 430/9.07.2020 г. и допълващо го Решение № 530/9.09.2020 г. двете постановени по адм. д. № 410/2019 г. по описа на Административен съд-Плевен. Касационният жалбоподател Кмета на [община] иска отмяна на двете съдебни решения като постановени в нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател К. Йоцовски твърди, че при постановяване на решенията съдът е допуснал редица грешки с неточно посочване на установените по делото факти и не се е произнесъл по всички направени в хода на съдебното производство искания. Претендира заплащане на съдебни разноски. Касаторът Кмета на [община] редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Касаторът К. Йотовски не се явява. Представлява се от Д. Йоцовска, с пълномощно по делото. Представя и писмени отговори по касационните жалби на Кмета на [община], с които оспорва тяхната основателност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваните съдебни решения, които поради отсъствие на касационни основания за отмяна следва да бъдат оставени в сила. По касационните жалби на Кмета на [община] и К. Йоцовски против Решение № 430/9.07.2020 г. Върховният административен съд намира касационната жалба на К. Йоцовски за процесуално недопустима поради липса на правен интерес. С обжалваното решение на Административен съд-Плевен е отменен по жалба на касатора Йоцовски Отказ изх. № 9400-892/31.12.2018 г. на Кмета на [община] за нанасяне в кадастралната карта и кадастралните регистри на "пристройка към жилищна сграда, "килер", "хамбар", "навес" изградени на страничната имотна граница между УПИ VIII-234 и IX-233 в кв. 27 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 1080/1987 г. на Председателя на ОНС и отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на сочените постройки и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите по прилагането и тълкуването на закона. Този резултат е благоприятен за касационния жалбоподател. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на касационна жалба имат страните по делото, за което решението е неблагоприятно. Това условие не е налице за К. Йоцовски, поради което и касационната му жалба е недопустима, като насочена срещу съдебно решение с благоприятстващ за касационния жалбоподател ефект. Следва да се отбележи, че оплакванията в касационната жалба са насочени към приетото от съда в мотивите и във връзка с поведението на съда при събиране на доказателствата. Мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелно обжалване. Липсата на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател в случая се определя от постановеното от първоинстанционния съд, благоприятно за него решение за отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането му съобразно дадените от съда указания, независимо от изложените мотиви. С оглед на изложеното касационната жалба на К. Йоцовски против решение № 430/9.07.2020 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази му част да бъде прекратено. Касационната жалба на Кмета на [община] е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. След като е осъществил последователна преценка за наличието на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционния административен съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество съдът е приел, че при издаването на акта, административния орган не се е съобразил с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни по силата на чл. 173, ал. 2 АПК, както и че се е произнесъл по искане с което не е бил сезиран. Върховният административен съд, Второ отделение намира че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо-постановено при наличието на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакувания съдебен акт е и правилен тъй като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесния отказ съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Събрал е и е коментирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилен краен извод, който се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че административното производство е започнало със Заявление вх. № 9400-243/5.04.2017 г. повторено със заявление № 9400-243-3/29.06.2017 г. на жалбоподателя К. Йоцовски с искане за нанасяне в кадастъра на УПИ VIII-234 на [населено място] на търпими строежи, поради грешка в плана от 1987 г. и неприложена регулация. С изричен Отказ № 9400-243-3/26.09.2017 г. Главния архитект на [община] е отказал изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на процесния имот по горепосочените заявления, като сочи че не са налице изискуемите от закона предпоставки за исканото изменение. С влязло в сила Решение № 31/17.01.2018 г., постановено по адм. д. № 705/2017 г. по описа на Административен съд-Плевен изричния отказ на Гл. архитект е прогласен за нищожен, като преписката е изпратена на Кмета на [община] за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че оспорения отказ е издаден от некомпетентен административен орган, поради което е нищожен и че следва преписката да се изпрати на компетентния орган-Кмета на [община]. Съдът е приел и, че в административното производство не са събрани необходимите доказателства за изясняване на спора и е дал изрични указания на кмета при новото произнасяне по заявленията на К. Йоцовски да извърши проверка съобразно чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКИР, както и да прецени налице ли са условията на чл. 54 ЗКИР. Оспорения в настоящото производство изричен отказ на Кмета на [община] е постановен в изпълнение на соченото съдебно решение. Видно от съдържанието на същия, той съставлява буквално преписване на изричния отказ на Гл. архитект на [община], прогласен за нищожен с влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 705/2017 г. по описа на Административен съд-Плевен. При тези доказателства обосновани са изводите на административния съд за пълна идентичност на двата отказа. Втория отказ е издаден при еднакво неправилно приложение на закона, както първия, като при издаването му не са взети пред вид задължителните за административния орган указания по приложението на материалния закон по влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК при отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по отношение на всички. След отмяната му се възстановява висящността на възникналите административни правоотношения. Те задължително следва да се преуредят по съответния начин изрично посочен в чл. 173 АПК. Това може да стане от съда в хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК или от административния орган в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 при спазване на задължителните съдебни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК. Не са изложени каквито и да са мотиви, с които да е даден отговор на дадените от съда указания. При това положение е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК-основание за обявяване нищожност на оспорения акт в част I относно искане за изменение на влязъл в сила кадастрален план на [населено място] и връщане преписката на административни орган за ново произнасяне. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд и относно незаконосъобразността на оспорения отказ на Кмета на [община] по част II-отказ да се издаде Удостоверение за търпимост. Правилно съдът е посочил, че в тази част административния орган се е произнесъл без да е сезиран с искане за това. Изрично както по адм. д. № 705/2017 г., така и в настоящото производство К. Йоцовски е заявил че не прави искане за издаване на удостоверение за търпимост, а за нанасяне на постройките, за които е установено че са търпими в кадастъра. При това положение и в тази си част отказа на Кмета на [община] е нищожен. Макар че съдът е отменил оспорения отказ като незаконосъобразен, вместо да прогласи неговата нищожност, тъй като е постигнал същия правен резултат решението следва да бъде оставено в сила. По касационните жалби на Кмета на [община] и К. Йоцовски срещу Решение № 530/9.09.2020 г. С оспореното решение е допълнено Решение № 430/9.07.2020 г. по адм. д. № 410/2019 г. по описа на Административен съд-Плевен, като е постановено връщане на административната преписка на административния орган за произнасяне по искането на К. Йоцовски за изменение на влязъл в сила кадастрален план на [населено място] при спазване на задължителните указания на съда и е оставено без уважение искането на К. Йоцовски за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационните жалби са неоснователни, като съдът приема че тази на К. Йоцовски е против решението в частта с която се отхвърля искането му за поправка на очевидна фактическа грешка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Както се посочи по-горе при отмяна на административния акт от съда, каквото е постановил Административен съд – Плевен с Решение № 430/9.07.2020 г., се възстановява висящността на административното производство, в резултат на което административните правоотношения следва да се преуредят по съответния начин посочен в чл. 173 АПК. При на хипотезата по ал. 2 от сочената разпоредба, какъвто е настоящия случай, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При това положение, тъй като с Решение № 430/9.07.2020 г. съдът е пропуснал да се произнесе по връщане на преписката, съвсем правилно и в съответствие с чл. 176, ал. 1 АПК е постановил решение № 530/9.09.2020 г. в тази му част. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането и други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка се допуска тогава когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмени текст на съдебния акт т. е. има разминаване между мотиви и диспозитив. В конкретния случай както правилно е приел административния съд сочените предпоставки не са налице. Неточности от относно годината на изграждане на сградите, дата на изготвяне на отказа допуснати от съда в мотивите не съставляват очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Противно на твърдяното от касаторът К. Йоцовски, допускането на такива грешки в основния съдебен акт не е основание за неговата отмяна, а обуславя възникването на правомощие на постановилия го съд да го коригира, при което поправения и поправящия акт са едно цяло. При този изход на спора направеното от К. Йоцовски искане за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на д. т. в размер на 10 лв., внесени от жалбоподателя по сметката на Административен съд-Плевен, тъй като същите са присъдени с постановеното по делото Решение № 430/9.07.2020 г. Неоснователно е искането за присъждане на заплатено възнаграждение за изготвено становище от специалист-графолог, тъй като такова не е възлагано от касационния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение