Решение № 2001 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2020 г.

Решение № 2001 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Национална агенция по приходите, подадена чрез юрк. Манолева срещу Решение № 684 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 566/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Дериа Дениз" ЕООД с [ЕИК] сумата от 7200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване незаконосъобразно наказателно постановление № 335974-F372899/04.05.2018 г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на исковата молба 17.05.2019 г. до окончателното му изплащане, както и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски за съдебното производството по ЗОДОВ, в размера на 742 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са налице всички кумулативно дадени предпоставки на иска по ЗОДОВ, както и че неправилно е тълкуван и приложен законът. Излага съображения, че неправилно е начислена и лихва върху адвокатските възнаграждения, които се присъждат в тези производства, тъй като те са разноски и върху тях лихва не се дължи. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – "Дериа Дениз" ЕООД в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат Димова, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно представен по делото списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че не е безпорно установено по делото заплащането на адвокатското възнаграждение претендирано във връзка с обжалване на решението на РС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на НП № 335974-F372899/04.05.2018 г., издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив. Съдът е приел за установено, че с решението, постановено от Районен съд - Пловдив по АНД № 3493/2018 г. по жалбата срещу въпросното НП, същото е отменено. В това производство ищецът е бил представляван от адвокат Димов въз основа на приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно по делото на РС и от него е видно, че е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева. В производството пред касационната инстанция образувано по жалба на ТД на НАП - Пловдив ищецът отново е бил представляван от адвокат съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 03.01.2019 г. с договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, като договорът не е бил представен в това производство, а едва с подаването на исковата молба. В протокола от съдебно заседание на 10.01.2019 г. (адм. д. № 3643/2018 г.) на АС - Пловдив е отразено, че адвокатът е с пълномощно от първата инстанция. Съдът е приел за установено, че плащането по втория договор е извършено въз основа на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, проведена по искане на ищеца. От правна страна, съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ отменен незаконосъобразен акт. Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. 2/2014 г. на ОСКГ на ВКС и ВАС е направил извод, че поради липсата на друг процесуален способ за търсене на разноски в производствата по ЗАНН, исканията за обезщетяване на направените разноски в производството по обжалване на НП подлежат на разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От друга страна, приел за доказан размерът на претендираните вреди, въз основа на представените с исковата молба доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение – 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 18.05.2018 г. и 03.01.2019 г., заключението на проведената съдебно - счетоводна експертиза за извършите разплащания и приложените извлечение от аналитични регистри на сметки 401-доставчици за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. и 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в едно с два броя РКО. Съдът е приел за неоснователни възраженията на касатора относно размера на претендираните вреди, като се позовал на на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и приел, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован. Касационната жалба е частично основателна. Решението на административния съд е правилно в частта, в която е приел, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар в размер на 3600 лв. пред РС – Пловдив по АНД № 3493/2018 г. за предоставената адвокатска услуга е доказана и представлява вреда за него, която е в пряка, причинно-следствена връзка с отмененото НП. По тези въпроси, съдът е постановил решението си в съответствие с приетото с ТР № 1/17 г. от ВАС по т. д. № 2/16 г. Приетите от съда факти и обстоятелства са установени обективно въз основа на доказателствата, събрани по делото. Установено е, че разходът за адвокатски хонорар е направен своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие от 18.05.2018 г. с уговорено и заплатено в брой възнаграждение в хода на производството пред районния съд, където ищецът е бил процесуално представляван от адвокат. Правилен и кореспондиращ със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че претендираното обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна защита по цитираното пред първа съдебна инстанция АНД е доказано. Неправилно е решението на съда в частта, в която е присъдил като обезщетение сумата от 3600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в производството по обжалване на НП. Наличието само на отменено наказателно постановление не е достатъчно да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В исковото производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства и доказателствената тежест е върху ищеца. Пред съда следва да е безспорно установено, че такива вреди в действителност са претърпени, т. е. ищецът да е доказал съществуването им, което в случая не е направено. Липсата на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП води до отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В това решение се сочи също, че производството е исково и ищеца разполага с доказателствената тежест по закон да докаже иска си. Както се посочи не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред АС - Пловдив. Вярно е, че правната защита на ищеца в съдебното производство по КАНД № 3643/2018 г. по описа на АС - Пловдив, е осъществена от адвокат, но пред АС - Пловдив не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в това производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Отразеното в протокола от съдебното заседание, че адвоката се явява по силата на представеното пълномощно в първата инстанция пред РС, не установява редовно упълномощаване и плащане на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, тъй като в пълномощното изрично е посочено, че то е относимо за производството пред РС - Пловдив. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представените в настоящия процес пред АС - Пловдив договор за правна защита и съдействие от 03.01.2019 г. Представеният документ не установява извършено плащане в размер на исковата сума в хода на делото пред касационната инстанция за осъществена по него правна защита. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От друга страна, както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително и изготвената съдебно-счетоводна експертиза не се установява по безспорен начин, че претендираното възнаграждение е заплатено. По КАНД не е приложен договор за процесуално представителство, който играе ролята на първичен счетоводен документ, такъв не е открит и в счетоводството на жалбоподателя. Неоснователни са доводите срещу присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата претенция, така както е поискано с исковата молба. Съобразно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС възнагражденията платени за ползвана адвокатска помощ при обжалване на НП, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ т. е. те са имуществена вреда и върху тях се дължи лихва. С оглед направените констатации решението следва да се отмени в частта, в която НАП е осъдена да заплати на "Дериа Дениз" ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 3600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП по КАНД № 3643/2018 г. по описа на АС – Пловдив. Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да бъдат редуцирани и присъдените пред първостепенния съд разноски, представляващи възнаграждението на адв. Димов, съразмерно с уважената част, т. е. за разликата от 345 лв. до 690 лв. Заплатената държавна такса от 52 лв. е дължима изцяло. При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена с оглед § 6 от ПРЗ на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) и тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в тяхната взаимна връзка. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение