Решение № 11177 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационни жалби на Администрацията на Министерския съвет /МС/ на Република България, чрез процесуалния му представител юрк. Карталска, против решение 391 от 23.03.2023г., постановено по адм. д. 1302/2022г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Администрацията на МС срещу извършена промяна в Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ по заявление вх. 01 305449 от 07.06.2021г. на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, обективирано в уведомление изх. 24 14144 от 13.05.2022г. на Началника на СГКК Варна, състоящо се в заличаване от кадастралния регистър на Министерски съвет на Република България като собственик на поземлен имот /ПИ/ идентификатор 10135.2567.4, по силата на влезнало в сила съдебно решение 114 от 31.10.2019г. по гр.д. 304/2019г. на Варненски апелативен съд. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са били налице предпоставките по чл. 53а ал. 1 ЗКИР за изменение на КРНИ без заповед, тъй като нанасянето е извършено въз основа на определение на АС гр. Варна, а не въз основа на съдебно решение, каквато е хипотезата на посочената норма. Посочва и че представеното решение на Варненски апелативен съд също не може да се приеме за такова, въз основа на което да се извърши промяната, тъй като твърди, че е налице разминаване в площта на имота на В. Василев по документ за собственост и този актуван като държавна собственост с Акт за държавна собственост, поради и което навежда съображения, че двата имота, този предмет на решението на Варненски апелативен съд и този на държавата, по отношение на който е извършена промяна в КРНИ не са идентични, тъй като е налице разминаване от 165 кв.м. в площта. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е позовал на приетата по делото съдебно техническа експертиза, която е била оспорена от процесуалния представител на администрацията на МС с искане да не се приема. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него спорът да бъде разрешен по същество с отмяна на извършените действия от Началника на СГКК Варна по заличаване на Министерски съвет от КРНИ като собственик на ПИ идентификатор 10135.2567.4 по КККР на гр. Варна Ответникът Началник на СГКК Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. Василев, чрез процесуалния си представител адв. Димов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР за изменение на КРНИ без издаване на заповед, тъй като е налице хипотезата на извършване на такова изменение при изпълнение на влезнало в сила съдебно решение. Приел е, че това е така, тъй като заинтересованата страна в производството В. Василев е провел успешно отрицателен установителен иск за собственост като по него е налице влезнало в сила решение на Варненски апелативен съд с 114 от 31.10.2019г. по гр.д. 304/2019г., с което е признато за установено, че държавата не е собственик на ПИ идентификатор 10135.2567.4 по КККР на гр. Варна, район Приморски, м. Ваялар с площ по документ за собственост 4686 кв.м., а по скица 4521 кв.м., за който В. Василев се легитимира с нотариален акт 137, том XLIII, дело 10918/2008г. на Службата по вписванията. Обсъдил е, че по отношение на посоченото решение на Варненски апелативен съд не е допуснато касационно обжалване с определение на ВКС, както и и са отхвърлени две искания за отмяна на влезналото в сила решение. Обсъдил е и постановените определения за поправка на очевидни фактически грешки досежно отразяването на площта на имота, както и досежно входящия номер на заявлението, по което започнало производството, които са допуснати в определение 428 от 14.02.2022г. по адм.д. 2238/2021г. на АС гр. Варна, с което е отменено допуснато от административния орган спиране на административното производство по процедираното изменение на КРНИ по заявление вх. 01 305449 от 07.06.2021г. Позовал се е и на приетата по делото СТЕ, която е установила, че имотът предмет на оспореното изменение на КР по посоченото заявление на Василев и имотът, предмет на гр.д. 304/2019г. на Варненски апелативен съд и този по Акт за публична държавна собственост 9336 от 24.07.2017г., с който държавата се легитимира като собственик на имота са идентични. Посочил е, че по чл. 53 ал. 2 ЗКИР при наличие на противопоставими права на собственост в КР се вписват всички собственици, легитимиращи се с такива права. Приел е обаче, че в случая предвид представеното влезнало в сила съдебно решение по гр.д. 304/2019г., правата на държавата са отречени и между Василев и държавата спорът за собственост е разрешен, като е установено, че държавата не е собственик на посочения имот. Поради и това е приел, че са налице предпоставките за заличаване на държавата в лицето на Администрацията на МС като собственик на имота, предвид това, че нейните права върху имота са отречени с влезнало в сила съдебно решение. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно чл. 53 ал.1 т. 1 ЗКИР Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при: 1. изпълнение на влязло в сила съдебно решение, като разпоредбата има предвид съдебно решение, с което са признати или отречени права на собственост върху даден имот, т.е. при разрешен спор за собственост. Правилен, обоснован и съответен на събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по посочената разпоредба. Това е така, тъй като видно от представеното по делото съдебно решение 114 от 31.10.2019г. по гр.д. 304/2019г., на Варненски апелативен съд, влезнало в сила на 19.06.2020г. по успешно проведен от В. Василев са отречени правата на държавата върху имот ПИ идентификатор 10135.2567.4 по КККР на гр. Варна. Предвид това и фактът, че правата на държавата са отредени и е признато за установено, че държавата не е собственик на посочения имот, то и не е налице основания същата да остане вписана в КР, съответно правилно е извършено изменението на КРК със заличаването и без издаване на изрична заповед в хипотезата на чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР, като самото посочено решение на Варненски апелативен съд е именно такова, каквото е визирано в посочената хипотеза. Правилен е и извода на съда за неприложимост на хипотезата по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, тъй като не са налице противопоставими права на собственост и съответно липсват, след постановеното решение на Варненски апелативен съд, предпоставките да се приеме наличието на спор за материално право. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изменението на КРНИ е извършено не въз основа на влезнало в сила съдебно решение, а въз основа на определение на АС гр. Варна. Цитираното определение от касатора касае произнасяне в производство по чл. 197 и следващите от АПК във връзка със спряното административно производство по заявлението на В. Василев, като по силата на това определение само е продължило административното производство. Самото изменение на КРНИ не е извършено въз основа на това определение, а въз основа на влезналото в сила решение на Варненския апелативен съд по гр.д. 304/2019г. с 114 от 31.10.2019г. Неоснователно е и възражението, че произнасянето е по различно заявление на В. Василев, което не е било предявено, като напротив произнасянето на административния орган е по надлежно предявеното заявление вх. 01 305449 от 07.06.2021г., като съдът подробно в оспореното решение е описал и определенията, с които е поправена допусната очевидна фактическа грешка досежно изписване на входящия номер на заявлението на Василев. Дори обаче да се приеме, че е налице такова разминаване, каквото не е, то същото представлява очевидна фактическа грешка, която не може да се отрази на законосъобразността на крайния резултат, а именно извършеното по реда на чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР вписване. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е позовал на приетата по делото СТЕ, която е била оспорена. Съдът е обсъдил приетата по делото СТЕ в съпоставка с всички приети по делото доказателства, като установяванията й не са били оборени от жалбоподателя пред първата инстанция, а отхвърленото искане за допускане на допълнителна експертиза е мотивирано от съда с неотносимост на поставения допълнителен въпрос към спора, което се споделя и от настоящата инстанция. Неоснователно и недоказано е възражението в тази връзка на касатора за липса на идентичност на имота на Василев и този, за който е вписан касаторът, поради наличието на разминаване в площта на същите. Видно и от приетата СТЕ се касае за един и същи имот, който е идентифициран и с идентификатор си в КК 10135.2567.4, както и съобразно площта си посочена и по документ за собственост и по скица, като е отразено именно това разминаване на площите, които са описани в документите за собственост и съобразно представените скици, като и в решение 114 от 31.10.2019г. по гр.д. 304/2019г. на Варненския апелативен съд имотът е индивидуализиран по същия начин. Правилни са изводите на АС гр. Варна и че съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, съответно правилно и въз основа на него и формираната сила на присъдено нещо е извършено изменение в КРНИ досежно имот идентификатор 10135.2567.4 по КККР на гр. Варна. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация В. Василев за присъждане на разноски и като доказано /представени са доказателства за сторени в тази инстанция разноски/, същото следва да бъде уважено в заявения размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,