Решение № 7393 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14601/2008 г.

Решение № 7393 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14601/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Красимир Алексиев Гаджалов, от гр. Ардино, против решение № 73/7.10.2008 г., постановено от Административен съд - Кърджали, по адм. дело № 66/2008 г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-КЛ-4 от 25.04.2008 г. на Началника на РДНСК-Кърджали, в частта й за премахване на установен незаконен строеж: "пристрояване и реконструкция на съществуваща сграда, описан в т. т. 1-4 от заповедта - масивна едноетажна постройка, еднораменно бетоново стълбище, два масивни полукръга, премахнат покрив на съществуваща едноетажна сграда", както и изградени нови стоманобетонови колони, гради и плоча, с площ 600 кв. м. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, по изложените в жалбата и в писмени бележки съображения. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заличаването на ЕТ води до заличаване на качеството на търговец по т. 3, но ф. л. остава да съществува и съответно да е субект на ПО. Поради това посочването на ЕТ като адресат на акта не съставлява съществено нарушение на процедурните правила, т. е. ф. л. съществува като правен субект и съответно страна по ПО във връзка с незаконното строителство. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното съдебно решение е приета частична законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж - в описаните й точки от 1 до 4, поради изграждане на описаните обекти без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и без одобрен застроителен план за с. Бял извор, общ. Ардино - т. е., в несъответствие с ПУП. В останалата част, досежно предвидено премахване и на "пристрояване и реконструкция на съществуваща сграда", осъществено с изградени 2 кръгли нови стоманобетонови колони извън югоизточната имотна граница, вещото лице е установило несъществуването им, заповедта е отменена (т. 5), поради което в тази му част, като необжалвано, решението е влязло в сила. Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Неоснователно е възражението, (което не е и конкретизирано), за недопустимост на съдебното решение. Обосновано подробно, с правилни и точни мотиви, е и оплакването за нищожност на заповедта и за процесуално нарушение, поради неуведомяването, чрез съобщаване, за изготвения констативен акт, които съображения се споделят изцяло - жалбоподателят успешно е осъществил правата си в хода на обжалването на заповедта, поради което оспореното съобщаване, чрез залепване на обявление, за започване на производството не е нарушение, което да е съществено и не ограничило правото му на защита срещу акта. Без основание се твърди и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процедурните изисквания, във връзка с липсата на правосубектност на ЕТ, посочен като извършител на строежа. Съдът правилно е приел, че ЕТ не е самостоятелна личност, отделна от представляващия го. Според ТЗ именно физическото лице се регистрира като търговец с конкретна фирма, за да добие определени качества за участие в гражданския оборот. След заличаването му, при липсата на отделна персонификация, всички вещни права се връщат по силата на закона в патримониума на физическото лице, затова и то е неограничено отговорно, с цялото си имущество. Като е посочил в мотивите си, че констатираната неточност в констативния акт не е съществена и не води до незаконосъобразност на заповедта. основното касационно основание, изложено и пред решаващия съд, не е налице. Правилно е приложен материалния закон и с оглед извода, че са налице предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, т. е. незаконен строеж, извършен без инвестиционен проект, разрешение за строеж и липса на ПУП, не са оборени и фактическите констатации в акта, обуславящи наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не ремонт за съществуваща сграда, каквито доводи в касационната жалба не се и правят. С оглед изложеното, решението е правилно, включително и в частта за разноските, които се определят съгласно чл. 143, ал. 4, вр. ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,