Решение № 4586 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 743/2019 г.

Решение № 4586 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 743/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Бургас срещу решение № 2139/21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2806/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е обявена нищожността на заповед № РД 22-43/09.07.2018 г. на зам. директора на Регионална здравна инспекция – Бургас. Наведените в жалбата пороци относно неправилно приложение на нормата на чл. 38 от Закона за здравето (ЗЗдр.), съотнесена към разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, обуславяща компетентността на органа – издател на горната заповед са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и вместо него постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – "Бургас Бийч Къмпани" ЕООД, представлявано от управителя Д. Дачев, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД 22-43/9.07.2018 г. на зам. директора на Регионална здравна инспекция - Бургас, с която на основание чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, е потвърдено предписание № ДЗК-187/07.07.2018 г. за спиране на дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на откритите площи на обект: снек –бар "Плей", находящ се в гр. Бургас, Атанасовска коса, част 1, за времето от 23. 00 часа до 07. 00 часа и на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от шума в околната среда е спряна дейността в същия обект за времето от 23. 00 часа до 07. 00 часа. Относно установяване компетентността на органа – издател на оспорения индивидуален административен акт, по делото е представена заповед № РД-28-160 от 19.05.2011 г. на министъра на здравеопазването, с която на директора на РЗИ - Бургас, са делегирани правомощията да налага принудителни административни мерки, посочени в чл. 31, ал. 1 ЗЗШОС. Със заповед № 15-276 от 09.07.2018 г. директорът на РЗИ-Бургас е допълнил своя предходна заповед № РД 15-36 от 11.01.2018 г., като на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на РЗИ, е делегирал правомощията си по чл. 31, ал. 1 от ЗЗШОС на зам. директора на РЗИ. С т. 16 от цитираната заповед № РД 15-36 от 11.01.2018 г. директорът на РЗИ - Бургас е определил зам. директора на РЗИ – Бургас да осъществява правомощията му по чл. 38 ЗЗдр., респ. по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, обусловен от приложението на ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС, съобразно което възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. По изложените съображения административният съд приема, че делегираните от министъра на здравеопазването правомощия по чл. 31, ал. 1 ЗЗШОС на директора на РЗИ - Бургас неправилно са пределегирани на зам. директора. Развити са мотиви и по отношение липсата на правна възможност директорът на РЗИ - Бургас да делегира и правомощията си по чл. 38 ЗЗдр., които са негова изрична компетентност. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспорената в първоинстанционното производство заповед № РД 22-43/9.07.2018 г. на зам. директора на Регионална здравна инспекция – Бургас обективно съдържа в себе си два диспозитива, както следва: 1 на основание чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол се потвърждава предписание № ДЗК-187/7.07.2018 г. за спиране на дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на откритите площи на обект – снек – бар "Плей"; 2 на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от шума в околната среда се спира дейността в същия обект за времето от 23. 00 часа до 07. 00 часа. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно наличието на възможност на основание чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции за делегиране на правомощия от директора на РЗИ, по отношение на разписаните му задължения с нормата на чл. 38 ЗЗДр., на зам. директора. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, посочена като правно основание за издаване на заповедта в първата й част, предписанията на директорите на РЗИ за незабавно спиране на експлоатацията на обект или на част от него или на съответна дейност, се потвърждават или отменят със заповед на директора на РЗИ. По силата на чл. 38, ал. 4 ЗЗДр., директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност. От граматическото и логическо тълкуване на цитираната разпоредба, се налага извода, че материално компетентните органи, изрично посочени от законодателя, са директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, като предоставените им с чл. 38, ал. 4 ЗЗдр. правомощия се изразяват в служебно провеждане на незабавен йерархичен контрол за правилност (целесъобразност) и законосъобразност на издаденото от държавен здравен инспектор предписание за спиране, и да потвърди или да отмени това предписание. Възложените с разпоредбата специфични контролни функции на директора на РЗИ, съответно директора на НЦРРЗ са определени като изрична компетентност на съответния орган, като не е предвидена правна възможност за делегирането им на други лица, включително и на зам. директора на РЗИ. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, съгласно следва да се прави същностна разлика между институтите на "заместване" и "делегиране на правомощия". По делото е безспорно установено, че не е налице хипотезата на заместване, при която заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правоимащия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, какъвто не е настоящият. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Недопустимо е делегиране на правомощия, които законът изрично предвижда, че са от изключителната компетентност на титуляра. За да е налице валидно делегиране на правомощия, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: делегираните правомощия да са от компетентността на титуляра, да не са от неговата изключителна компетентност и да е налице законоустановена възможност за предоставянето им на подчинен орган. Това означава, че не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. Установената в чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции правна възможност, директорът на РЗИ да делегира със заповед правомощия на заместник-директора и да определя неговите функции не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимия специален закон не предвижда подобна хипотеза. В касационната жалба не са наведени възражения по отношение компетентността на органа – издател на оспорената заповед, в частта относно втория диспозитив, постановена на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от шума в относимата редакция (изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), за извършване преценка на съответствието на административния акт с материалния закон. В случая компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (обн. ДВ, бр. 6/2011 г.) във връзка със заповед № 15-276 от 9.07.2018 г. директорът на РЗИ - Бургас да делегира на зам. директора на РЗИ делегираните му от министъра на здравеопазването правомощия по чл. 31, ал. 1 ЗЗШОС. По изложените съображения, изводът на решаващия съд, че административният акт е издаден при липса на компетентност, е законосъобразен. В същия смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: решение № 7599 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2008 г., V о., решение № 15723 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2009 г., VI о., решение № 1750 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2016 г., решение № 7268 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 429/2016 г., IV о. Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,