Решение № 101 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 144/2012 г.

Решение № 101 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 144/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. С. В., чрез упълномощеният от него защитник - адвокат И. П., за възобновяване на ВНОХД № 1171/2011 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, по което с решение от 06.07.2011 г. е потвърдена присъда от 02.11.2010 г. по нохд№ 5905/08 г. на Софийски районен съд, н. о., 97 състав. В искането се изтъква основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се допусна неправилна проверка и оценка на доказателствените източници, в резултат на което са формирани фактически констатации което не са основани на обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Сочат се нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 18, чл. 107, чл. 305, ал. 3 НПК. Неоснователно са кредитирани само показанията на свид. Ш. Полицейските служители не са се представили и обозначили при извършване на деянията си. Осъденият В. не е заплашвал Ш. с действия срещу живота и здравето му, а му е предложил защита срещу действия на такива лица. Неоснователно са игнорирани показанията на свидетелите Х. Д. и Н. И. Иска се възобновяване на делото, отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. Пред касационния съд осъденият лично и със защитата си адвокат И. павлов поддържат искането и доводите, посочени в него. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Счита, че решението на въззивния съд отговаря на критериите на чл. 339 НПК и няма нарушения на закона. В последната си дума осъденият В. моли за уважаване на искането за възобновяване на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и е по отношение на подлежащ на възобновяване съдебен акт. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С присъда от 02.11.2010 г. по нохд№ 5905/08 г. на Софийски районен съд, н. о., 97 състав подсъдимият Е. С. В. е признат за виновен в това, че на 28.11.2007 г., около 20.00 часа, в гр. София, в офиса на фирма "******" ЕООД, находящ се ул. "******" № 20, ет. 1, an. 1, с цел да набави за себе си имотна облага - парична сума в размер на 10 000 лева, е принудил Г. Д. Ш., чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му, а именно - да му даде сумата от 1000 лева, в противен случай ще го пребие, като му счупи ръцете и краката, с което е причинил на Г. Ш. имотна вреда в размер на 1 000 лева - поради което и на основание чл. 214, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметката на СРС направените по делото разноски в размер на 260 лева. С въззивно решение от 06.07.2011 г. по ВНОХД № 1171/2011 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Прегледът на материалите по делото не сочи на твърдяните в искането нарушения на процесуални правила при проверката и оценката на доказателствата. Обвинението е било подкрепено не само със свидетелските показания на свид. Г. Ш., но и от проверените за достоверност показания на свидетелите Л. П., Апостол Т., Ц. С., И. А., А. А., М. Н., К. Г., И. Р. И К. Д. От тези гласни доказателствени средства съдилищата по фактите са приели за изяснили фактическите обстоятелства на деянието и начина на извършването му. Отправената персонална заплаха от страна на подсъдимия В. спрямо пострадалия Ш., че ако подсъдимият не получи поисканите пари от Ш., в размер на 10 000 лв., той ще изпълни заканата да се разправи физически с него като "го пребие и му счупи ръцете и краката" е установена при цялостната оценка на доказателствените източници. Деянието е доказано не само от показанията на свид. Ш. Те са съпоставени и потвърдени при проверката им с останалите доказателствени източници и съдилищата по фактите са изложили съображения защо дават вяра на тези доказателствени средства. Мотивирали са се с ясните, подробни, последователни и непротиворечиви изложения на фактическите обстоятелства, в показанията на свидетелите служители във фирмата, възпроизвели непосредствени впечатления от поведението на подсъдимия и на пострадалия. Свидетелите А. Т. и Л. П. са разказали какво е било състоянието на Ш. след отправените заплахи от подсъдимия, а именно - след посещението на подсъдимия В. и придружаващите го две лица в офиса на фирмата на 28.11.2007 г., свид. Ш. е бил видимо уплашен и П. никога не го е виждал с толкова "побеляло лице" и "безмълвен". Свидетелят е изяснил подробно за заплашителното поведение и на свидетелите Х. Д. И Н. И., придружаващи подсъдимия на срещата с пострадалия, че те не са били поканени, но са избутали свид. Т. От показанията на полицейските служители, свидетелите И. А., А. А., К. Г. и И. Р., e прието за установено, че при срещата на подсъдимия със свид. Ш., състояла се в изпълнение на заканата на подсъдимия, той е побягнал, когато е видял в близост полицаите, въпреки че те не са били с отличителни знаци. Гласните доказателствени средства са обсъдени ведно с данните от писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, по реда на чл. 283 от НПК (протокол за оглед на местопроизшествие от 05.12.2007 г., справка за проведени разговори между мобилни телефони -л. 28 от досъд. произв., протокол за разпознаване на лица от 16.01.2008 г. и фотоалбум към него -л. 41 и 42-44, разпечатки на разговори за периода от 27.11.2007 г. до 07.12.2007 г. и данни за собственици на телефонни номера. Съвкупната оценка на доказателствените източници е извършена в съгласие с правилата по чл. 107 НПК. Подложени са били на анализ и оценка както обвинителните, така и оправдателните доказателства. Съдилищата мотивирано, по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, съответно по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, не са дали вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Х. Д. и Н. И., тъй като те са напълно изолирани по съдържание от останалите доказателствени източници. Съдилищата подробно са се занимали с логическите несъответствия в обясненията на подсъдимия относно причината да се срещне с пострадалия Ш. (спр. л. 24-л. 25 от въззивното решение). Невъзможността подсъдимият да даде логично житейско обяснение за причината, поради която се е срещнал в офиса на геодезиста Ш., както и придружаващите го двама свидетели, които без да са били поканени от домакините, са ги избутали и са влезли в офиса, липсата на конкретна работа, свързана с дейността на работещите в офиса, са фактически данни, обсъдени подробно от решаващите съдилища, обективиращи, наред с останалите доказателствени източници, намерението на подсъдимия към мотивирането на пострадалия чрез принуда, да извърши разпореждането с процесната парична сума, против волята му, с цел деецът да извлече единствено имотна облага от пострадалия. При правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразен извод, че поведението на подсъдимия е съставомерно под признаците на състава по чл. 214, ал. 1 НК, съгласно повдигнатото му обвинение. Не са налице посочените в искането основания за възобновяване на делото и същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от тези мотиви ВКС, в настоящият съдебен състав