Решение № 14509 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 516/2017 г.

Решение № 14509 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 516/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу решение № 2381/24.11.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3343 по описа за 2015 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 251301938/31.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на РА на мястото на органа, възложил ревизията в йерархията на органите по приходите по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Тайфун - БГ" ООД, чрез повереника си адв. Аспарухова, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС В. ревизионен акт са установени в тежест на "Тайфун - БГ" ООД допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м. 05 и 11.2010 г.; м. 01 и 03.2011 г. и м. 01 и 02.2012 г. в общ размер 23 879.16 лева и за закъснителна лихва в общ размер 5 809.30 лева. Приключилото с постановяване на обжалваното решение производство пред АС В. е образувано сред отмяната с решение № 11667/05.11.2015 г. по адм. д. № 2625 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. на решение № 3287/21.12.2013 г. по адм. д. № 3861/2013 г. на АС В., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № 251301938/31.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В.. С решението на ВАС въпросът за валидността на РА е решен и делото е върнато за ново разглеждане на административния съд с указания за произнасяне по материалната му законосъобразност. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че в издаването му е участвал некомпетентен по степен орган. Този му решаващ извод е обоснован с констатация за издаване на РА от състав, включващ органа по приходите възложил ревизията, който е на длъжност началник Сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В., т. е орган по приходите от категорията на тези по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, а не тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които според чл. 118, ал. 2 ДОПК са компетентни да издават РА. Като опущение на администрацията е възприел съдът овластяването със заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК с компетентност да възлага ревизии на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 ДОПК, макар според чл. 119, ал. 2 от Кодекса да участва задължително при издаването на РА по възложените от него ревизии. Решението е недопустимо. Съдебният контрол за законосъобразност на ревизионните актове се осъществява в пределите по чл. 160, ал. 2 ДОПК и включва изследване на компетентността на издателите на акта и спазването на изискванията за форма и на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдебното производство е двуинстанционно - чл. 160, ал. 6 ДОПК, като касационното обжалване се осъществява по реда на АПК. В случая компетентността на органите издали конкретния РА, като условие за валидността му, е проверена от две редовни съдебни инстанции. Тя е отречена с решение № 3287/21.12.2013 г. по адм. д. № 3861/2013 г. на АС В., но изводите на административния съд са поправени от ВАС с решението по адм. д. № 2625/2014 г. Заради следващото от разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК ограничение в правомощията на касационната инстанция, когато основание за касиране на първоинстанционното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, правораздавателната воля на касационния съден състав по въпроса за компетентността на издателите на РА е изразена в мотивите на касационното решение. Тя, обаче, е обвързваща, както за първоинстанционния съд, така и за последващия касационен състав - арг. чл. 224 АПК. С арг. от чл. 299, ал. 1 ГПК спорът за компетентността на издателите на РА, като част от спора за законосъобразност на РА, не може да бъде пререшаван. Очертаните с предходното касационно решение предели на новия първоинстанционен съдебен контрол са за материалната законосъобразност на РА. Освен в противоречие с предходното касационно решение, оспорения съдебен акт е постановен и в противоречие с приетото след постановяването му ТР № 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. Решаващите мотиви на тълкувателното решение са за следваща по силата на закона /чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК компетентност на органа възложил ревизията за издаване на РА, с което след новелата на ДОПК от ДВ бр. 82/2012 г. се преодолява ограничението от чл. 118, ал. 2 ДОПК на кръга на органите по приходите, компетентни да издават РА в обвръзка с мястото им йерархията по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Опущенията на първостепенния съд се преодоляват по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК с обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд /с оглед порока на решението не важи ограничението по чл. 227, ал. 1 АПК/. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК извън проверката на компетентността на издателите на РА. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение