Решение № 2599 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11280/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адреас Штил ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез процесуални представители, против Решение 14130 от 07.08.2024 г. по адм. дело 3763/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-14-378 от 29.03.2024 г. ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване (СНД) по изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), с което, на основание чл. 21, т. 1 от Постановление 114 на Министерския съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС 114/2022 г.), на Андреас Штил ЕООД е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по предложение за изпълнение на инвестиции (ПИИ) с peг. номер BG-RRP-4.021-0265 с наименование: Енергийно обновяване на административно-складова сграда на Андреас Штил ЕООД, по процедура за предоставяне на средства чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции BG-RRP-4.021 Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. Касаторът - Андреас Штил ЕООД счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд бланкетно е възпроизвел мотивите на административния орган и е стигнал до погрешни изводи относно поставените в Насоките за кандидатстване критерии за оценяване на проектните предложения. Оспорва извода на съда, че оценителната комисия правилно не е присъдила 10 т. по Критерий 3, тъй като в Насоките за кандидатстване не е предвидено да се сумират стойности на спестени емисии от въвеждане на възобновяеми източници на енергия със спестените емисии от невъзобновяеми източници. В тази връзка сочи, че това е формален подход, като неправилно са изключени от оценката по цитирания Критерий 3 спестяванията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Сочи, че в процесния критерий за оценяване не е направено разграничение между това дали екологичните ползи произтичат от внедряване на възобновяеми или спестяване на употребата на невъзобновяеми източници. Изрично визиране единствено на енергия от невъзобновяеми източници се прави по Критерий 2 и 4, където това е изрично посочено и логически и технически обосновано. Твърди, че Критерий 3 касае общия екологичен ефект от проектното предложение, като този ефект никъде в Насоките за кандидатстване не е ограничен само до намаляване на въглеродни емисии единствено от намалена употреба на невъзобновяеми източници. Счита, че структурното място на Критерий 3 между 2 и 4, касаещ общия екологичен ефект, показва важността на възобновяемите източници, без същите да са решаващи, поради което намалените въглеродни емисии от имплементиране на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в проектните предложения следва да се вземат предвид при оценка на предложенията, т.е. при оценката на процесното проектно предложение е налице грешка от страна на оценителната комисия, тъй като Критерий 3 очевидно включва ВЕИ. Излага, че съгласно указанията на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, както и практиката на Министерството н регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), внедряването на ВЕИ не представлява енергоспестяващи мерки (ЕСМ), но представлява мярка, която води до финансови икономии и спестяване на СО2, поради което в представените сертификати в процесната процедура ВЕИ са отделени в отделни точки от ЕСМ, но те са част от енергоспестяващия пакет и няма основания за механичното отделяне и неглижиране на екологичния им ефект. Счита, че разбирането, че изграждането на ВЕИ инсталации като част от цялостното проектно предложение, с цел постигане на преследваните с мярката екологични ползи, може да бъде част от проектното предложение и подлежи на финансиране е залегнало и в раздел 10 от Насоките за кандидатстване, където в допустимите за финансиране дейности по програмата е включено оползотворяване на ВЕИ. Поради това твърди, че не са налице каквито и да било нормативни основания за прилагане на двойствени критерии при оценка на проектните предложения поради факта, че част от полезния им екологичен ефект се постига чрез използване на ВЕИ. Твърди, че разбирането, че намаляването на въглеродните емисии от използване на ВЕИ има значение за процесната процедура личи и в самия начин на съставяне на образеца за сертификат по нея. В допълнение се позовава на чл. 12 от Наредба РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, като сочи, че приложимото българско законодателство третира внедряването на ВЕИ като задължителна част при преценката за показателите за и изискванията към енергийните характеристики на сградите, т.е. няма никаква законова причина енергийните спестявания от ВЕИ да не бъдат отчитани за целите на спестяване на въглеродни емисии, съвместими с екологичните ползи, изискуеми по Критерий 3. Обосновава извод, че спестените емисии съгласно проектното предложение за целите на оценка на същото, съгласно Критерий 3 за оценяване на качеството на предложението, в действителност възлизат на 72,28 тона, а не на изчислените от комисията 42,81 тона, което показва, че оценителите са допуснали грешка, като правилното оценяване води до присъждане на 10 т. на предложението му по този критерий и до достигане на проектното предложение до минималния праг от 55 точки за допускане до финансиране. Прави искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него, да бъде постановено ново, с което да се отмени оспорваният административен акт и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираното по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и ако надвишава установения минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Андреас Штил ЕООД е подал предложение за изпълнение на инвестиция BG-RRP-4.021-0265, с наименование на проектното предложение Енергийно обновяване на административно-складова сграда на Андреас Штил ЕООД, по процедура Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. Със Заповед РД-02-36-1087 от 27.09.2023 г., ръководителят на СНД е определил поименен състав на оценителна комисия, която да извърши оценяване и класиране на предложенията по процедура BG-RRP-4.021 "Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите". Поименният състав на оценителната комисия, последователно е изменян със заповеди с : РД-02-36-1192 от 25.10.2023 г., РД-02-36-1197 от 30.10.2023 г., РД-02-36-1208 от 02.11.2023 г., РД-02-36-1221 от 06.11.2023 г., РД-02-36-1273 от 28.11.2023 г., РД-02-36-1306 от 06.12.2023 г., РД-02-36-1309 от 07.12.2023 г., РД-02-36-1337 от 19.12.2023 г. и РД-02-36-96 от 18.01.2024 г. На основание чл. 15, ал. 2 ПМС 114 оценителната комисия е изпратила искане за допълнения/пояснения на проектното предложение. От кандидата е изпратен отговор, съобразно констатираните забележки и коментари. На 29.03.2024 г., след одобряване на оценителния доклад, е издадено обжалваното Решение РД-02-14-378 на ръководителя на СНД, с което на основание чл. 21, т. 1 ПМС 114/2022 г. е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по предложение за изпълнение на инвестиции с рег. BG-RRP4.021-0265 на Андреас Штил ЕООД с наименование Енергийно обновяване на административно-складова сграда на Андреас Штил ЕООД. В решението е посочено, че предложението за изпълнение на инвестиция (ПИИ) събира общ брой точки 50 и не преминава минималния праг от 55 точки, поради което същото следва да бъде отхвърлено и да не бъде финансирано. В допълнение е посочено, че ПИИ не отговаря на следните критерии от група Административна допустимост, а именно: 1. По критерий 3 - 1.1. Посочената в секция 10, в Декларация за процент енергийно спестяване стойност 33.22% не съответства на данните от двата сертификата, според които процента енергийно спестяване трябва да е 32.16%; 1.2 В Плана за външно възлагане в сключена процедура Избор на изпълнител за изготвяне на първоначално обследване за ЕЕ и сертификат за ЕЕ, която вече е проведена, а дейността е приключила, поради което същата не трябва да фигурира в секция 8 от формуляра за кандидатстване. 2. По критерий 4 и критерий 19 - В ПИИ не са включени всички задължителни мерки за информация и публичност от Приложение Е2, в частност липсва организирането на минимум две публични събития. Компетентността на издателя на акта се установява с представената по делото Заповед РД-02-14-641/15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че оценителната комисия правилно не е присъдила 10 т. на кандидата по Критерий 3, тъй като съгласно Насоките за кандидатстване сумиране на спестени емисии е предвидено единствено в случаите на повече от един обект на интервенция/сграда и не е предвидено да се сумират стойности на спестени емисии от въвеждане на възобновяеми източници на енергия. Позовал се е на Раздел 10 от Насоките за кандидатстване, където е посочено, че процентът енергийни спестявания се изчислява по формула със съответните стойности от сертификата/доклада за енергийни характеристики на сградата, според която е предвидено стойността на енергийните спестявания да се определя от първичната невъзобновяема енергия, като аналогично, следва да се приеме, че спестените тонове следва да са от невъзобновяема енергия преди и след изпълнение на проекта. Приел е, че въвеждането на ВИ и спестените от тях СО2 емисии не е предвидено да се взема предвид при изготвяне на доклада, поради което посочените в сертификата стойности са определящи. Останалите доводи на жалбоподателя съдът е приел за основателни. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Механизмът за възстановяване и устойчивост е част от елемента Следващо поколение ЕС" (2021-2024 г.) - Next Generation EU от Плана за възстановяване на Европа. Next Generation EU е нов инструмент, създаден по предложение на Европейската комисия и целящ устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите-членки на ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19. Планът се финансира със средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, наричан по-нататък Механизма", създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OB, L 57/17 от 18 февруари 2021 г.), и допълващо финансиране. Националното законодателство, рамкиращо правилата за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост са Постановление 157 от 7.07.2022 г. на МС за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции, Постановление 114 от 08.06.2022 г. на МС за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, Постановление 80 на МС от 09.05.2022 г. за определяне на правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост и Решение 568 от 2 август 2021 г. за организацията и координацията на участието на Република България в Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. В настоящия случай релевантен нормативен акт е ПМС 114 от 08.06.2022 г. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ПМС 114/2022 г., ръководителят на СНД утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Процедурата по разработването и приемането им е уредена в разпоредбите на чл. 5, ал. 1-6 от ПМС 114/2022 г. Насоките за кандидатстване имат характер на задължителни правила по конкретна процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на подадените по процедурата проектни предложения. В случая със Заповед РД-02-36-106/30.01.2023 г., изм. със Заповед РД-02-36-663/16.06.2023, изм. със Заповед РД-02-36-795/30.06.2023 г. и със Заповед РД-02-36-1127/11.10.2023 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството са утвърдени Насоки за кандидатстване за провеждане на процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-4.021 Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване сгради в сферата на производството, търговията и услугите в рамките на инвестиция C4.I1 Подкрепа за обновяване на сградния фонд от Плана за възстановяване и устойчивост, определящи Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение (Насоките). В изпълнение на чл. 5, ал. 5 от ПМС 114/08.06.2022 г. утвърдените документи по ал. 1 са публикувани на интернет страницата на СНД - https://www.mrrb.bg/bg/startira-nabiraneto-na-predlojeniya-za-izpulnenie-na-investicii-po-procedura-chrez-podbor-bg-rrp-4-021-podkrepa-za-energijno-obnovyavane-na-sgradi-v-sferata-na-proizvodstvoto-turgoviyata-i-uslugite-po-nacionalniya-plan-z-86498/. Съгласно Раздел 17 Критерии за оценяване на предложения за изпълнение на инвестиция, таблица Критерии за оценка на качеството, Критерий 3 от Насоките, на оценка подлежи очакваното годишно намаляване на емисиите на СО2 (екологични ползи) - тон CO2 екв., което се изчислява като разлика между стойността на актуалните емисии CO2 преди ЕСМ и стойността на емисиите CO2 след ЕСМ. Общата стойност на емисии CO2 за проекта се сумира в случай на повече от един обект на интервенция/сграда. В същия раздел е заложен минимален праг на оценка на предложенията по критериите за качество, като предложения с оценка под 55 точки се отхвърлят. В раздел 10 Допустими дейности е заложено, че процентът на енергийни спестявания се изчислява по следната формула със съответните стойности от сертификата/доклада за енергийни характеристики на сградата: % спестявания = {Общо нормализирано потребление на първична невъзобновяема енергия при актуално състояние в kWh/год. обща първична невъзобновяема енергия след изпълнение на ЕСМ от избрания пакет в kWh/год} / {Общо нормализирано потребление на първична невъзобновяема енергия при актуално състояние в kWh/год.} х 100. В настоящия случай предложението за изпълнение на инвестицията на Андреас Штил ЕООД е събрало общ брой точки - 50 и не е преминало минималния праг от 55 точки. Оценката на предложението по Критерий 3 е 5 точки, което е обусловило крайната оценка на предложението от 50 точки резултираща в отхвърляне на същото. В отговор на изисканите от оценителната комисия разяснения по този критерий, кандидатът е представил отговор, към който е приложил коригирани сертификати за енергийни характеристики с коригирани стойности на генерирани СО2 в нормализирано/базово състояние: В Сертификат за ЕХ 0211КИЕ00086, на стр. 1 е посочено Генерирани емисии СО2 в базово състояние 66.95 тона/год. и Генерирани емисии СО2 след ЕСМ 42 тона/год. = 24.95 тона. В сертификат 0211КИЕ00087 на стр. 1 е посочен Генерирани емисии СО2 в нормализирано/базово състояние 42.31 тона/год. и генерирани емисии СО2 след ЕСМ 24.45 тона/год. = 17.86 тона/год. Общо за двете сгради 42,81 тона/год. В представените от кандидата разяснения е посочено, че към стойностите спестени емисии СО2 се прибавят допълнително емисиите от оползотворяване на енергия от възобновяеми източници съответно 12.32 тона/год. и 17.14 тона/год., като по този начин общата стойност на спестените емисии от изпълнение на енергоспестяващите мерки за двете сгради е 72.28 тона/год. Спорът по делото е дали за оценката по Критерий 3 към стойностите спестени емисии СО2 следва да се добавят емисиите от оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, както поддържа касаторът. Както беше посочено по-горе съгласно Критерий 3 от Раздел 17 от Насоките за кандидатстване, стойността на емисиите се изчислява като разлика между стойностите на актуалните емисии СО2 преди ЕСМ и стойността на емисиите СО2 след ЕСМ, като сумиране на спестени емисии е предвидено единствено в случаите на повече от един обект на интеревенция/сграда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в Насоките не е предвидено да се сумират стойности на спестени емисии от въвеждане на възобновяеми източници на енергия. Видно от посочената в Раздел 10. Допустими дейности от Насоките за кандидатстване формула за изчисление на процента енергийни спестявания, в същата е предвидено стойността на енергийните спестявания да се определя от първичната невъзобновяема енергия, поради което и спестените тонове следва да са от невъзобновяема енергия преди и след изпълнение на проекта, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилен е и изводът на решаващия състав, че въвеждането на възобновяеми източници и спестените от тях СО2 емисии не е заложено да се взема предвид при изготвяне на доклада за резултатите от обследване за енергийна ефективност, изготвено по реда на чл. 57, ал .6 ЗЕЕ, поради което посочените в сертификата стойности са определящи. В тази връзка, твърдението на касатора, че спестените емисии съгласно проектното предложение в действителност възлизат на 72,28 тона е необосновано и несъответно на Насоките за кандидатстване. Предвид горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Като е приел оспорения акт за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,