Решение № 14615 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2012 г.

Решение № 14615 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК- Североизточен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 129/01.06.2012 г. по адм. д. № 601/2011 г. на Административен съд Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Драгостин Петров Байчев в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Драгостин Петров Байчев срещу заповед № ДК-02-СИР-165/20.07.2011 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж - "едноетажна постройка 21", находящ се в поземлен имот 83017.506.3999 по кадастралната карта на гр. Шабла, УПИ V!-109, квартал ! по подробния устройствен план на къмпинг "Добруджа" като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че се касае за държавен горски фонд, както и че по новия действащ и явяващ се първи застроителен и регулационен план сградата не се предвижда за запазване, но е допустима съгласно § 16, ал. 1, т. 1 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: В случая предпоставките за приложението на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ при следните съображения са налице Касае се за строеж, извършен през 1978 г., видно от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. По действащия план от 2004 г. имотът попада в западната част на УПИ V!-109, отреден за почивна база. като изграденото се вмества по действащия ПУП в предвидените външни линии за застрояване. Поради това се касае за търпим строеж, тъй като материалноправните изисквания на § 16 ПЗРЗУТ се удовлетворяват от обстоятелството, че действащият ПЗ предвижда застрояване в общи, очертани външно линии на застрояване. Сред изискванията на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ не е собствеността върху земята, нито пък изискването да запазването на строежа. По принцип запазването на сграда е допустимо за законно построен строеж, докато настоящата претенция е, че строежът е търпим. За това е достатъчно строеж като процесния да е допустим по действащия застроителния план. Това условие е налице, тъй като този застроителен план не предвижда конкретни сгради, а е разработен с пунктирни ограничителни линии и плътни задължителни линии на застрояване. След като не предвижда конкретни сгради, то заварената сграда е допустима по този нов план. Ето защо процесният строеж е търпим и като такъв не подлежи на премахване като незаконен. Премахването би настъпило като последица от възникването на инвестиционна инициатива за предвидено ново застрояване съобразно застроителния план, засягащо тази заварена сграда. Предвид изложеното обжалваното решение е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение