Решение № 8123 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ангелова, Ж. Йотова и М. Миланова чрез техния пълномощник срещу решение 5226/08.10.2020 г. по ад. д. 5600/2019 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отменена заповед РД-18-3926/11.04.2019 г.. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-гр. София досежно заличаването на обекти от кадастъра с идентификатори 68134.1006.917. 1 и самостоятелни обекти в сграда с 68134.1006.917. 1.11 и 68134.1006.917. 1.47. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Д. Баева в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-гр. София, Л. Тодоров и "Екогео 92" ЕООД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Баева срещу заповед РД-18-3926/11.04.2019 г.. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-гр. София досежно заличаването на обекти от кадастъра с идентификатори 68134.1006.917. 1, 68134.1006.917. 2 и 68134.1006.917. 3 и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.1006.917. 1-от 68134.1006.917. 1.1 до 68134.1006.917. 1. 48. С обжалваното решение заповедта е отменена досежно заличаването на обекти от кадастъра с идентификатори 68134.1006.917. 1 и самостоятелни обекти в сграда с 68134.1006.917. 1.11 и 68134.1006.917. 1.47. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по заместване съгласно приложена по делото заповед за заместване. Заповедта обаче не е в предвидената форма, доколкото не съдържа фактически мотиви. Твърденията на заявителите по преписката навеждат на съмнение, че целта на производството пред СГКГ е свързана със засягането на правото на собственост на жалбопаделката. Между страните е налице спор за собственост, който се доказва от представените от заявителите пред административния орган доказателства-искова молба, която касае процесните имоти и е насочена срещу Д. Баева. Наличието на материалноправен спор във връзка с възникването и съществуването на правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата и изразеното несъгласие на лицата, легитимиращи се с редовен от външна страна титул за собственост, изключва възможността преди разрешаването по съответния процесуален ред с влязло в сила съдебно решение да бъде установен правен статут на сградата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към момента на постановяване на обжалваната заповед и към момента на депозиране на заключението на вещото лице в производството пред първоинстанционния съд с изпълнените на място строителни работи не е завършен грубият строеж на сградата по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ. Органът обаче е посочил само правното основание за издаване на заповедта-чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като е приел наличието на непълнота или грешка, без да е обосновал с фактическо изложение този извод. Законосъобразно в тази насока решаващият съд е отбелязъл, че не става ясно по какви съображения органът е приел, че нанасянето на заличените обекти е грешка. Както е посочил първоинстанционният съд, липсва позоваване от органа, че сградата, която се заличава не е довършена в "груб строеж" по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР на ЗКИР. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че преценката за степента на завършеност на строежа следва да стане към момента на приемане на кадастралната карта и към момента на разглеждане на заявлението за заличаването на обект на кадастара, но такава преценка, направена от органа, липсва. От органа дори не са цитирани представените с административната преписка удостоверения 94-Д-55/25.03.2013 г. и от 12.07.2016 г. на главния архитект на район "Триадица"-Столична община, според които грубият строеж на сградата не е приключил. В разглеждания аспект настоящата инстанция не споделя доводи, развити в касационната жалба, че по преписката са приложени обяснителна записка, извършена от "Геопланпроект" по възложение от органа, които установяват степента на строежа. По делото няма данни това да е възложено от административния орган. Дори това да е така, то за да се приеме, че фактическите основания се съдържат и в документи, различни от този на административния акт, то следва тези документи да изхождат от издателя на акта. Ако те не изхождат от издателя на акта, то те не стават част от административния акт, а остават такива на трети лица. В конкретния случай в административния акт дори няма позоваване и препращане към обяснителната записка или към горетицираните удостоверения. Поради това обжалваният акт действително е лишен от фактически основания, от които може да се изведе хипотезиса на цитираното в акта правно основание за предприетото от органа заличаване. Обосновано в тази насока съдът е приел, че от заключението на назначената от съда експертиза се доказва, че строежът действително не е завършен в "груб строеж", което да го прави годен обект на кадастралната карта, но това е доказано едва след проведено съдебно следствие, а не на база изследвани от органа обстоятелства. С оглед изтъкнатото липсата на фактически установявания от органа в обжалваната заповед са достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна поради липса на установената форма. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че самите заявители пред административния орган са инициирали искане пред общината за одобряване на инвестиционен проект с предмет "Довършване на жилищна сград М +5 с магазини, алетилета и подземен гараж, изградена в степен "груб строеж". Според съда от една страна са поискали от службата по геодезия, картография и кадастър заличаването обекта поради недоизграждането му до степен "груб строеж", а от друга страна пред друг орган са заявили, че обектът е изграден в степен "груб строеж". Поради това настоящата инстанция споделя основателното съмнение за действителната цел на заявителите пред процесния административен орган. На последно място е налице спор за материално право-валидността на учреденото в полза на жалбоподателката право на строеж върху заличените от органа обекти на кадастъра. Такова е налице с оглед депозираната от заявителите искова молба. Действително пред касационната инстанция е представено влязло в сила на 25.02.2020 г. съдебно решение, с което по отношение на заявителите е признато, че жалбоподателката Д. Баева не е собственик на правото на строеж. В тази насока следва да се изтъкне, че наличието на спор за собственост се преценява към момента на постановяване на административния акт от службата по геодезия, картография и кадастър, а не в следващ момент, а в случая съдебното решение към датата на издаване на обжалваната заповед не е било постановено. Всъщност касаторите не са представили това съдебно решение до хода по същество пред първата инстанция, а непълнотата на доказателства по вина на страните в съдебното производство не е касационно основание за отмяна. Предвид изложеното, като е отменил частично оспорената заповед, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационнта жалба основания за отмяна и решението в обжалваната му част като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. В останалата му прекратителна част решението не е обжалваното и е влязло в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция се дължат разноски на ответницата по касационната жалба Д. Баева и такива като адвокатски хонорар са претендирани от нейния пълномощник, но не следва да се присъждат поради липсата на представени доказателства за сторените разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,