Решение № 8000 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2012 г.

Решение № 8000 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Деян Илчев Костов, подадена чрез процесуалния му представител срещу заповед № ЧР-03-019 от 16.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение първо и т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Счита, че дисциплинарното производство е проведено тенденциозно, като установените дисциплинарни нарушения не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а част от тях са погасени поради изтичане на давност. Излага подробни съображения за неправилната квалификация на възприетите от дисциплинарно наказващия орган нарушения и счита, че неправилно е определено най-тежкото предвидено в закона наказание. Моли съда да отмени заповедта като постановена в нарушение на материалния закон, като му присъди направените деловодни разноски. В представени писмени бележки пълномощникът му излага твърдения за необоснованост на обжалвания административен акт и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага подробни съображения, обосноваващи законосъобразността на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното производство срещу Костов е образувано със заповед № ЧР-03-016 от 22.06.2012 г. по повод докладна записка рег. № 29-00-13/19.06.2012 г. Към заповедта е приложен доклад за извършена тематична проверка на Затвора - Бургас, в който се съдържат данни за извършени от него тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗМВР, изразяващи се в злоупотреба с власт или доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган, като е указано служителят да се запознае срещу подпис с нея, да му се разясни правото, че може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител. Определен е срок за приключване на проверката - 20 работни дни и е разпоредено служителят да се запознае с изготвената след приключване на проверката обобщена справка, да се разясни правото му на възражение или даване на допълнителни писмени обяснения. Заповедта е връчена на Костов на 22.06.2012 г. С рег. № 7980 от 16.07.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган предоставил на министъра на правосъдието обобщена справка относно образуваното дисциплинарно производство, в което описал хронологията на събитията от датата на образуването на дисциплинарното производство - запознаване на Костов със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, разясняване на същия за процедурата по която се провежда и възможността да представи доказателства, запознаване със заповедта за отстраняването му от длъжност, изземването на служебните карта и оръжие, запознаване на дисциплинарно-разследващия орган през периода 25.06.2012 - 5.07.2012 г. с доклада от извършената тематична проверка на Затвора - Бургас от г-жа Мая Донова - ръководител на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията (ЗА) и приложенията към него, извършените от комисията действия на 6.07.2012 г. по уведомяване на Костов за явяването му, за да му бъде предоставен цитираният доклад и приложенията към него, както и обстоятелството, че Костов не се е възползвал от правото си да представи доказателства в своя защита, както и писмени обяснения във връзка с данните за образуваното дисциплинарно производство. Изложен е анализ на събраните в хода на производството доказателства - доклада от извършената ревизия от дисциплинарно-разследващия орган. Извършена е лична проверка от дисциплинарно-разследващия орган на данните от доклада на място в Затвора - Бургас, при която е проведен разговор със старши инспектор Методи Владимиров - служител от СООМЛС към ГДНП - МВР, извършена е проверка на дисциплинарната практика по спазване на процедурите по налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода в Затвора - Бургас от м. януари до м. юни 2012. Констатирани са 4 типа нарушения по ЗИНЗС, като са посочени по три конкретни случая за първите три типа, и четири такива за четвъртия тип нарушения. Констатирани са нарушения по ЗИНЗС при преместване на лишени от свобода в затворнически общежития от по лек тип, като са цитирани четири конкретни случая; установени са три случая на нарушения на щатната дисциплина и нарушения на работен обект, обособен към ЗО "Житарово". Посочени са като нарушения и данните от средствата за масова информация, въз основа на което е направен извод, че по отношение на намерените неразрешени вещи в килията на лишения от свобода Дишков, жалбоподателят умишлено е нарушил служебните си задължения, с цел прикриване на нарушения, а с факта на непредприемане на действия, след получаване на информация от служителя на СООМЛС към ГДНП - МВР за изземване на неразрешени вещи от килията на Дишков е нарушил разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" (ЕК) и по-точно тези по т. т. 13, 14, и 31. Прието е, че аналогичен е случаят с попълнените невярно имотни декларации, по отношение на спазване на процедурата при налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода в Затвора - Бургас, както и при преместването им в затворнически общежития от по-лек тип е налице превишаване на правомощия от страна на Костов. Прието, че същият е превишил правомощията си и като е разкрил работен обект - овчарник, извън пределите на затворническо общежитие "Житарово" и охраняемата зона, както и извеждането на лишени от свобода да нощуват на този обект. Като такова нарушение е възприето от дисциплинарно-разследващия орган и с възлагането от страна на жалбоподателя на служители да изпълняват освен титулярната си длъжност и друга такава без да се спазват нормативните изисквания за временно назначаване, а само по устно разпореждане на началника. Прието е, че изключително негативно отношение върху доброто име на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), като институция допринасят и публикациите в средствата за масова информация. Въз основа на тези констатации е прието, че това поведение е уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което служителят носи дисциплинарна отговорност и е предложено на дисциплинарно наказващия орган на комисар Деян Костов - началник на Затвора - Бургас да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Препис от обобщената справка е получена от Костов на 16.07.2012 г., видно от направеното отбелязване върху същата, а на 17.07.2012 г. последният депозирал своите възражения относно констатациите на дисциплинарно-разследващия орган в обобщената справка, като представил и писмени доказателства. На 19.07.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган предоставил на министъра на правосъдието становище с вх. № 8175, в което изложил подробно становище по възраженията на Костов, които счел за неоснователни и отново предложил на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Въз основа на това министърът на правосъдието издал процесната заповед, препис от която е връчен на жалбоподателя на 4.09.2012 г., който депозирал жалбата си срещу нея в Министерство на правосъдието (МП) на 17.09.2012 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е постановена от компетентен орган - министъра на правосъдието. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за държавните служители в ГДИН относно държавната служба се прилагат разпоредбите на МВР. Не е спорно между страните, че със заповед № ЛС-03-56 от 24.01.2002 г. жалбоподателят заема длъжността "началник на Затвора - гр. Бургас, при което съгласно чл. 228, т. 1 ЗМВР компетентният орган е именно министърът. Заповедта е постановена в нарушение на предвидената в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР форма, тъй като част от посочените в нея многобройни нарушения не са конкретизирани по време, място и обстоятелства, при които са извършени и доказателствата, които ги установяват, като за част от тях не са посочени и нормите, които са нарушени. По т. 2.1 от заповедта е посочено, че съществуват заповеди, с които се налагат дисциплинарни наказания на осъдени на лишаване от свобода, които са подписани от заместник - началника на Затвора гр. Бургас в дни, в които началникът на затвора не отсъства от работа и не е упълномощил друг да изпълнява негови функции. Посочени са три заповеди, но не са посочени конкретните нарушени разпоредби във всеки един от случаите. По точка 2.2. е допуснато същото нарушение на изисквания за формата на акта, като в заповедта е посочено, че съществуват заповеди, на които подпис като дисциплинарно наказващ орган е положил жалбоподателят, а цялостната проверка е извършена от г-н Кирил Христов, в това число и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС преди налагане на наказанието да се изслуша служителят. Същото нарушение на формата е допуснато и по 2.3, т. 3 и т. 4. По т. 7 от заповедта дисциплинарно наказващият орган не е посочил, какво е деянието, извършено от Костов, кога и при какви обстоятелства, както и разпоредбите, които са нарушени. Заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗМВР и ППЗМВР, тъй като от представените с административната преписка доказателства не се установява дисциплинарно наказващият орган да е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Действително по преписката е налице възражение от Костов до дисциплинарно наказващия орган с вх. № 12072 от 17.07.2012 г., но същото е възражение по смисъла на чл. 243, ал. 4 ППЗМВР - в 24 часовия срок, след запознаване с обобщената справка жалбоподателят е възразил срещу констатациите в справка рег. № 7980/16.07.2012 г. и е представил допълнителни доказателства, които са обсъдени от дисциплинарно-разследващия орган в изготвеното на 19.06.2012 г. становище с рег. № 8175 от същата дата. Налице са и обяснения на същия, дадени в хода на проверката, извършвана от ръководителят на инспектората на МП, но те са дадени за нуждите на тази проверка и предхождат образуването на дисциплинарното производство. За направеното от Костов възражение срещу констатациите в обобщената справка дисциплинарно-разследващият орган е изразил мнение, че предстои да бъде изпратена покана от министъра за даване на писмени обяснения, но по делото и с административната преписка такава не е представена. На стр. 16 от заповедта е изложено твърдение, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е приел писмените обяснения на комисар Костов, но по преписката не се съдържат такива, като липсват и данни след приключване на проверката и преди налагане на наказанието, дисциплинарно наказващия орган да е поканил наказаното лице да депозира писмени обяснения или да бъде изслушано. С оглед на това само, поради така допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обжалваната в настоящето производство заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава. При постановяване на заповедта са допуснати и нарушения на материалния закон, изразени в следното: Със заповедта е прието, че първото извършено от Костов нарушение е, че след като е бил уведомен на 13.02.2012 г. от старши инспектор Методий Владимиров - служител СООМЛС към ГДКП за нерегламентирано държане и ползване от лишения от свобода Пламен Дишков на таблет не е предприел действия от своя страна за изземването на неразрешените вещи от килията на Дишков, с което е нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от ЕК. Дисциплинарно наказващият орган на стр. 6 от заповедта е посочил, че на 13.03.2012 г. в кабинета на Владимиров е проведена работна среща, на която е запознал с постъпилата информация началника на затвора Костов, заместник-началника на затвора Кирил Христов, инспектор Дамян Манолов и инспектор Георги Димитров. При извършената тематична проверка от ръководителя на инспектората по чл. 46 ЗА на 11.05.2012 г. Костов е дал обяснение, че е получил информация от оперативните работници от СООМЛС, че Дишков разполага с телефон и интернет връзка, но същите предложили да не се осъществяват целенасочени обиски, тъй като телефона е под оперативно наблюдение. Ревизиращите са приложили към доклада единствено докладна записка от Владимиров до началника му от 6.06.2013 г., в която същият твърди, че обясненията на Костов не отговарят на истината. Дисциплинарно-разследващият орган, в обобщената справка на извършена на 9.07.2012 г. проверка на място в Затвора - Бургас твърди, че провел разговор единствено с Владимиров и така е установил, че Костов не е предприел действия по изземване на забранени вещи от Дишков. От материалите по дисциплинарната проверка се установява, че информацията за ползвани мобилни устройства от страна Дишков е била съобщена на Костов в присъствието и на други лица, както е възприето и от дисциплинарно наказващият орган, но от тези лица не са взети обяснения В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля Кирил Христов, който до 11.05.2012 г. е заемал длъжността заместник началник на Затвора - Бургас който установява, че през месец март 2012 г. оперативни работници са споделили, че разполагат с оперативна информация, че вероятно лишеният от свобода Пламен Дишков притежава мобилен компютър - таблет, с който поддържа интернет връзка с неизвестни лица. На срещата присъствали освен него и жалбоподателя, старши инспектор Методи Владимиров и друг оперативен работник с малко име Георги. Тъй като предоставената информация за притежаване на тази вещ не била сигурна, началникът на затвора им разяснил реда, по който следва да бъдат извършени мероприятия, както и съответните мерки по установяване на по-широк кръг информация за евентуалното откриване и изземване на забранени вещи, ако съществуват такива, за да не се провали разработката на съответните служби. Свидетелят установява, че след тази среща били проведени планирани и внезапни мероприятия по обиск и претърсвания, но такова устройство не било открито. От материалите по извършената проверка от ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА се установява, че таблета и три мобилни телефона са открити на 11.05.2012 г., когато в затвора е имало журналисти, пресаташето на министерство на отбраната, заместник министъра на правосъдието и главния директор на ГДИН. Свидетелят установява, че този ден, както и предишния жалбоподателят е бил в служебна командировка, а той самият е отишъл в затвора към 16 часа, тъй като е присъствал на дело по обжалване на заповед за наказание. В случая, за това нарушение дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина по чл. 229, ал. 4 ЗМВР, като събере и оцени всички доказателства. Освен това по административната преписка са приложени два броя протоколи, съставен от Милко Димитров Алексов, в присъствието на поемните лица Стоян Тодоров Чакъров и Ангел Пацеков от които се установява, че на 11.05.2012 г. в 14 часа е извършен личен обиск на лишения от свобода Деян Недялков Савов, при което са открити едни брой таблет със сер. № 356354-04-006254-0, 1 бр. безжични слушалки "free talk" с USB"free talk", както и бр. телефон Нокия 6303, 1 бр. СИМ карта, 2 бр. телефон Нокия 1208, 1 бр. рутер за 4G интернет Макс телеком, 1 бр. безжична мишка и 1 бр. СИМ карта на Виваком. Липсват доказателства, въз основа на които да се приеме за обоснован изводът на дисциплинарно-разследващия, възпроизведен от дисциплинарно наказващия орган, че такива вещи са намерени в килията на лишения от свобода Пламен Дишков, което е вменено като нарушение на жалбоподателя, а за установеното с горе цитираните протоколи намиране на неразрешени вещи у лишения от свобода Савов, не се установява въз основа на какви доказателства е прието, че същите имат връзка с Дишков. От протоколите на първо място се установява, че същите са намерени при личен обиск на Савов, а не при обиск на килията, а на второ липсват доказателства, от които да се установява факта, че Савов и Дишков са били в една килия, както и каквито и да е други доказателства, установяващи, че така намерените при извършен личен обиск на лицето Савов неразрешени вещи са на Дишков. По отношение на установените по т. т. 2.1 и 2.2 нарушения по ЗИНЗС при налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода в Затвора - Бургас от м. януари до м. юни 2012 г. от страна на жалбоподателя, от събраните доказателства се установява, че заповеди № № 86/22.02.2012 г.; № 112/8.03.2012 г. и 149/9.04.2012 г., с които са наложени различни наказания на три лица, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в този затвор са подписани от заместник-началника на затвора - Кирил Христов. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в това, че тези заповеди са подписани от заместник-началника в дни, в които началникът не е отсъствал от работа и не е упълномощил друг да изпълнява неговите функции. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е представил с възражението си против обобщената справка своя заповед № 2 от 4.01.2010 г., с която на основание чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС е делегирал своите правомощия по чл. 99, ал. 1 и 3, чл. 104, ал. 1, 105, 107, 108 и 111 от ЗИНЗС, както и да ръководи разпределителната комисия, съгласно чл. 35 и 46 от ППЗИНЗС, в случаите, когато е възпрепятстван или отсъства по обективни причини. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗИНЗС началникът на затвора, освен конкретно посочените правомощия по т. т. от 1 - до 7 на цитирания текст, изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а съгласно ал. 2 на чл. 15 ЗИНЗС, въз основа на който е издадена цитираната заповед може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица. В цитирания текст законодателят не е предвидил ограничения за правомощията, които могат да бъдат делегирани. По преписката и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, въз основа на които да се изведе обоснован извод че на 22.02.2012 г., 8.03.2012 г. и 9.04.2012 г. жалбоподателят не е отсъствал или не е бил възпрепятстван по обективни причини, при което в случая настоящият състав намира, че нарушението не е доказано по безспорен начин. По отношение на заповеди № 65/8.02.2012 г.; 132/23.03.2012 и 157/11.04.2012 г. също не са представени доказателства, че по време на извършване на проверката и преди налагане на дисциплинарните наказания на лишените от свобода жалбоподателят не е отсъствал и не е бил възпрепятстван да извърши лично същата по обективни причини. Действително от представеното с административната преписка копие от личен картон се установява, че Костов е ползвал платен годишен отпуск за времето от 10.01. до 4.02.2011 и от 11.07.до 5.08.2011 г., но отсъствията и възпрепятстването по обективни причини не са свързани единствено с ползването на платен годишен отпуск. По силата на чл. 170 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него. По отношение на нарушението по т. 2.3 от заповедта в нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС - налагани дисциплинарни наказания на лишени от свобода без задължително изслушване от органа, налагащ санкцията, липсват доказателства наказаните лица да са изслушани, но и в трите цитирани в заповедта случая към преписката са налице писмени обяснения от тях по повод на деянието, за което им е наложено наказание. По отношение на нееднакво прилагане на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, спрямо лишени от свобода, които са извършители на едни и същи дисциплинарни нарушения административният орган е цитирал 4 преписки, като за първите три случая от приложените резултати от извършена проверка по докладната записка, въз основа на която е започнало производството по налагане на дисциплинарното наказание са изложени съображения за обстоятелствата по чл. 102, ал. 1 ЗИНЗС и наложените наказания са съобразени с тях. В случая за изброените в точка 3. втора, от заповедта нарушения, дисциплинарно наказващият орган е приел, че по отношение спазването на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода, както и преместването им в затворнически общежития от по-лек тип е налице превишение на правомощията от страна на началника на затвора Костов. Дисциплинарно наказващия орган обаче не е посочи кои свои правомощия е превишил в случая Костов, при което освен, че не е доказано извършването на нарушение е налице и нарушение по чл. 246 ППЗИН относно формата на заповедта. По т. 4 от заповедта обстоятелства, свързани с нарушения на щатната дисциплина и по-конкретно случаите с Маргарит Щилянов, Цвета Герасимова и Янко Вълков, при които е допуснато служителите за изпълняват по две длъжности без изрични заповеди дисциплинарно наказващия орган не е посочи конкретните разпоредби, които са нарушени. По т. 7 от заповедта са цитирани публикации в средствата за масова информация след инцидента на 11.05.2012 г., но липсват доказателства какво нарушение е извършил Костов с това, както и кои конкретни разпоредби и нарушил. Предвид на така установеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - налице са отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, при което същата следва да бъде отменена. При този изход на делото Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на Деян Илчев Костов направените деловодни разноски в размер на 460 лв., от които 10 лв., заплатена държавна такса и 450 лв. хонорар за един адвокат, определен съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата и при направено възражение за прекомерност от страна на ответника. Водим от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,