Решение № 423 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 411/2010 г.

Решение № 423 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 411/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Й. Йоттигер, чрез повереник, срещу решение на П. апелативен съд № 67 от 15.04.10, по ВНОХД № 80/10, с което е потвърдена присъда на П. окръжен съд № 5 от 14.01.10, в частта, касаеща произнасянето спрямо подсъдимата Р. Н. К.. С първоинстанционната присъда, подсъдимата Р. Н. К. е призната за виновна в това, че през периода 29.05.06 - 28.11.08, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна оБ. за себе си, чрез заплашване е принудила К. Й. Йоттигер да извърши нещо противно на волята си: да извърши превод на парични суми, възлизащи на обща стойност 273 400 евро, с левова равностойност 534 497 лв., с което му е причинила значителни имуществени вреди в посочения размер, с оглед на което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на три години "лишаване от свобода", отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, както и да заплати на пострадалия обезщетение за имуществени вреди, в размер на 534 497 лв., заедно със законните последици. Със същата присъда е решен въпросът за наказателната отговорност на другия подсъдим М. Н. Д., който е признат за виновен по чл. 213а, ал. 1 НК, за което, при условията на чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание единадесет месеца "лишаване от свобода", отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложеното на подсъдимата К. наказание е явно несправедливо по размер и по начин на изтърпяване. Според жалбоподателя, то е несъобразено с високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и с другите отегчаващи обстоятелства. Твърди се, че не са отчетени дързостта на подсъдимата, продължителния период, през който е осъществявала престъплението, липсата на разкаяние и съжаление за стореното, липсата на трудова ангажираност, предварителната организация за осъществяване на замисленото, фактът, че за целта е използвала малолетното си дете, че от деянието са причинени значителни имуществени вреди, че са правени многократни преводи на парични суми. Изтъква се, че приложението на чл. 66 НК няма да способства за изпълнение на целите по чл. 36 НК и затова "лишаването от свобода" следва да се изтърпи ефективно. С жалбата се иска влошаване на наказателноправното положение на подсъдимата чрез увеличаване размера на наказанието и отмяна на условното осъждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в производството пред ВКС. Защитата счита, че обжалваният въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимата К. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло, по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Към момента на постановяване на присъдата / 14.01.2010 /, наказанието на подсъдимата К. е определено, при условията на чл. 58 а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в редакцията на чл. 58а НК, преди изменението с ДВ, бр. 26 от 2010 г. Въззивният акт датира от 15.04.10 г., когато вече е в сила новият чл. 58а НК /ДВ, бр. 26/10/. Когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, следва да се приложи законът, който е най-благоприятен за дееца / чл. 2, ал. 2 НК /, но по този въпрос следва да има изрично произнасяне, каквото, в случая, липсва. Въззивният съд е оставил без уважение жалбата на частния обвинител за влошаване положението на подсъдимата, без да изложи съображения по кой закон индивидуализира наказанието. При това положение, за настоящата инстанция възниква невъзможност да прецени основателността на довода за допуснато от въззивния съд нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, откъдето произтича процесуалната необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, I НО,