Решение № 5686 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2019 г.

Решение № 5686 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Строй Партнерс" ЕООД, чрез адв. Каменова, против решение № 5546/25.09.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5831/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221718003235-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 289/15.02.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. В жалбата и в становище по съществото на спора, изразено от процесуалния представител адв. Каменова, касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Станчева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ №Р-22221718003235-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 289/15.02.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е направена корекция на декларираните от дружеството резултати за данъчни периоди м. 10.2017 г., м. 12.2017 г, м. 02.2018 г, м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г в следствие отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 9 154, 72 лв. ведно със съответните лихви. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Съдът е достигнал до извод, че недоказани остават твърденията на управителя на "АДС РЕЙСТУДИО" ЕООД, че до фактическата доставка /транспортирането и предаването/ стоките се съхранявали в наета складова база, доколкото доказателства /договор за наем, фактури, разходни документи за платен и осчетоводен наем/ във връзка с това обстоятелство не са предоставени до приключване на насрещната проверка. Според съда данни за наличие на притежавани от доставчика имоти /складове, търговски и офис площи и др. / не са установени и при извършените в административно производство проверки в информационната система на НАП - Справка за декларираните от лицата недвижими имоти и превозни средства, при които не се установява прекият доставчик да разполага със собствени такива. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АССГ. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставките при условията на пълно и главно доказване. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките - строителни материали, от които да е видно място на натоварване и разтоварване на стоките и материалите, датата на осъществяване на превоза. В хода на ревизионното производство ревизираното лице не е представило съпровождащи доставките документи - договори, анекси, заявки, приемо-предавателни протоколи и др. Правилно е приел съдът, че не са събрани данни за наличие на притежавани от доставчика имоти /складове, търговски и офис площи и др./, където да е съхранявал строителните материали. Не се е установило прекият доставчик да разполага със собствени или наети недвижими имоти и превозни средства. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза следва да се присъди сума в размер на 788 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение