Решение № 11787 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2010 г.

Решение № 11787 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от ст. юрисконсулт Ева Иванова, пълномощник на Областна дирекция на МВР - София срещу решение № 394/15.05.2010 г. на Административен съд - София област, 7 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил обжалваната заповед № 2794/22.12.2009 г. на директора на ОДМВР-София, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 4 месеца", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Прието е, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение производствените правила, тъй като в нея не е посочено конкретно кой текст от Етичния кодекс е нарушен от жалбоподателя, не се представили доказателства, че същия е бил изслушан от наказващия орган, доказателства въз основа на които е установено извършеното нарушение. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за неправилно мотивиране на съдебното решение, в съответствие с доказателствата по делото - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на императивната норма на чл. 246 ППЗМВР, в която задължително се сочат кумулативните елементи, при издаването й. След като в заповедта е посочено, че касатора е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4, поради неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, то е следвало да се конкретизира съответния текст от Етичния кодекс. Посочената в заповедта дата на извършено нарушение "29.11.2009 г." не съответства на останалите доказателства, тъй като датата е "29.10.2009 г." посочена в докладната записка до Директора на ОДМВР-София, изготвена от гл. инспектор Николай Кокалов и в Докладната записка на гл. инспектор Емил Филипов, чийто имена са посочени в заповедта. Това е съществено нарушение, което не може да бъде отчетено като допусната техническа грешка. По възражението на касатора, че не е дал нито са му били поискани писмени обяснения от дисциплинарно наказващия орган, правилно съдът е приел, че не са представени доказателства жалбоподателят да е бил изслушан, отправена до него покана да даде писмени обяснения, и, че дори да се приеме за дадени обяснения изготвената от него Докладна записка с рег. № 7586/11.12.2009 г., то тя е била адресирана до началника на РУ-МВР - Самоков, а не до директора на областната дирекция, който е дисциплинарно наказващия орган и няма данни да е достигнала до него. В настоящата касационна жалба се твърди, че тя е достигнала до директора, тъй като той поставил резолюция "приел докладната записка". Такава резолюция действително е поставена с дата 21.12.2009 г., но не е известно от кого, тъй като липсва печат или други данни, тя действително да е постъпвала в областната дирекция. Правилно съдът е приел, че са налице допуснати нарушения на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,