Решение № 6145 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2013 г.

Решение № 6145 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната регионална здравна инспекция против решение № 4328 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2757/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 10/12.02.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Борис Атанасов Паскалев на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, тъй като според разпоредбата на чл. 9, т. 6 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции директорът на съответната инспекция е орган по назначаването на държавните служители в съответната регионална структура, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанцонния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Служителят Паскалев е оценяван за периода 1.12.2011 г. - 31.12.2012 г., през който заема длъжността "старши експерт/дентална помощ" в отдел "Контрол на медицинските дейности" в дирекция "Медицински дейности" на Столичната регионална здравна инспекция и длъжността "главен експерт" в същия отдел. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от НУРОИСДА служителят правилно е оценяван за изпълнението на първата длъжност, която заема по- дълго време през съответната година (2 бр. длъжностни характеристики за старши и за главен експерт съответно от 25.07.2012 г. и от 8.10.2012 г., връчени на служителя). Правилно е заключението, че в случая проведеното оценяване формално съответства на изискванията на наредбата. Периодът на оценяване е определен в съответствие с § 3, ал. 3 от ПЗР на НУРОИСДА, а междината среща също е проведена в срока, посочен в § 3, ал. 2 от ПЗР на наредбата. Изводът на съдебния състав за нарушение на останалите изисквания на наредбата е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. В допълнение на изложеното от съда следва да се посочи, че оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общ и декларативен извод за това, че служителят "не съобразява стила си на комуникация с нивото и реакциите на аудиторията, нетолерантност към различни гледни точки". Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, както и обстоятелството, че оценката, получена от служителя на междинната среща е изцяло положителна, като е посочено, че Паскалев се "справя с поставените задачи от работния план в срок и компетентно" опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период. Формулярите за атестация на служителя за предходни години са цитирани като част от доказателствения материал, но не са обсъждани и правните изводи на съда не се основат на изложеното в тях. Събраните в хода на делото гласни доказателства са взети предвид, но не са определящи за направените от съда правни изводи, още повече че показанията на свид. Перчинска в качеството й на оценяващ ръководител към датата на междинната среща са отразени във формуляра за оценка. Ето защо доводът за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София - град е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Столична регионална здравна инспекция следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 650.00 лв. разноски по делото в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,